работници и майстори от всички занаяти. Хората работеха на смени, ден и нощ, за да не се прекъсва работата по строежа.
От всеки род бяха взети работници като военен набор; ако някой от служителите пренебрегнеше това си задължение, го наказваха, независимо от това, колко висок пост заема. За хората от всеки занаят на всяко работно място имаше началници — предприемачи и първомайстори. Отговорностите им бяха ясно определени и ако се откриеше, че някой не се справя добре с работата, веднага го обезглавяваха. Самураите от различни родове, които служеха като надзиратели при работата, не чакаха в такива случаи наказание, а сами си правеха сепуку.
Онова, което обаче най-много занимаваше Хидейоши, беше Иеясу. Още откакто постъпи на служба при господаря Нобунага, той тайно смяташе този човек за най-страховития от всички управници в страната. Сега, след като сам се издигна така близо до върха на управлението, не можеше да си представи, че ще бъде възможно двамата с него да не се сблъскат.
През осмия месец нареди на Цуда Нобукацу да отнесе на Иеясу като подарък една прочута сабя, изработена от Фудо Куниюки.
— Кажете на господаря, че безкрайно се зарадвах на несравнимия съд, който той ми подари при идването на Ишикава Кадзумаса.
Нобукацу тръгна за Хамамацу в началото на месеца и се върна към десетия му ден.
— Токугава бяха така щедри в гостоприемството си, че почти се почувствах неудобно. Наистина бяха много внимателни към мен — разказа той.
— Господарят Иеясу в добро здраве ли ви се видя?
— Стори ми се извънредно добре.
— А редът сред подчинените му?
— Това е нещо, което няма да видите при други родове — послушанието на служителите е наистина пълно.
— Чувал съм, че при него идвали и много нови хора.
— Много изглежда са бивши служители на Такеда.
Докато говореше с Нобукацу, Хидейоши изведнъж си помисли с удивление за разликата във възрастта между него и Иеясу. Той с положителност беше доста по-възрастен от господаря на Токугава. Иеясу бе на четиридесет и една, Хидейоши — на четиридесет и шест, значи има разлика от пет години. Но сега Иеясу му даваше повод за тревога много повече, отколкото на времето Шибата Кацуие, който пък беше далеч по- възрастен от Хидейоши.
Въпреки всичко, това оставаше изцяло скрито в сърцето на Хидейоши. Външно ни най-малко не личеше, че след сраженията с Шибата той очаква нова битка. С други думи, отношенията между двамата мъже изглеждаха напълно мирни. През десетия месец Хидейоши помоли императора да даде на Иеясу ново, по- високо дворцово звание.
Господарят Самбоши в Адзучи беше само на четири години. За да го поздравят за Новата година, да поднесат почитанията си и да се помолят за доброто му здраве, при него дойдоха няколко, областни повелители.
— Извинете господарят Шоню ли е това?
— А господарю Гамо, какво съвпадение.
Двамата мъже се срещнаха по случайност пред голямата зала в главното укрепление. Единият беше Икеда Шоню, който се премести от Осака в Огаки, за да освободи старото си място за Хидейоши. Другият бе Гамо Уджисато.
— Вие всеки път изглеждате във все по-добро здраве — отбеляза Гамо. — Няма какво повече да искате от това.
— Не, здравето ми не може да не зависи от годините, а и без друго бяхме заети. От няколко нощи не ми е оставало време за сън, дори в Огаки.
— При това, господарю Шоню, вие сте обременен допълнително и с грижата за строежа на крепостта Осака.
— Такава работа е подходяща за хора като Мацуда или Ишида, но не и за воини като нас.
— Не съм съгласен. Господарят Хидейоши не е от онези, които поставят хората на неподходящи за тях места. Трябва да сте сигурен, че той се нуждае също и от вас.
— Всъщност, дразни ме малко, че откривате у мен такъв род заложби — отвърна през смях Шоню. — А между другото, какво стана с новогодишните ви пожелания към младия господар?
— Тъкмо се сбогувах с него.
— И аз самият точно излизам, така че времето е подходящо за един поверителен въпрос, който много бих искал да обсъдим двамата с вас.
— Да ви кажа право, щом ви видях, се сетих, че има нещо, което и аз бих искал да ви питам.
— Явно мислим за едно и също. Къде да идем да разговаряме?
Шоню махна в посока към едно малко помещение встрани на голямата зала.
Двамата мъже седнаха в празната стая. Вътре нямаше мангал, но лъчите на новогодишното слънце проникваха през хартията на вратите и ги топлеха.
— Чухте ли вече слуховете? — започна Шоню.
— Чух. Говори се, че господарят Нобуо е убит. И звучи правдоподобно.
Шоню се намръщи и въздъхна.
— Вече има признаци, че и тази година ще се случи нещо. Доколко опасно ще е, зависи от това, кои ще бъдат замесени, но при всички случаи събитията напоследък са обезпокоителни. Вие, господарю Гамо, сте по-млад от мен, но ми се струва, че вашата преценка е по-добра от моята. Не ви ли идва на ум нещо, за да предотвратим нещастията?
Изглеждаше дълбоко загрижен.
Гамо му отвърна на свой ред с въпрос:
— А откъде биха могли да тръгнат тези слухове?
— Това не мога да ви кажа. Обаче няма дим без огън.
— А смятате ли, че има нещо, което ние не знаем?
— Не, не вярвам. Просто нещата не вървят на добре. Започна се оттам, че през единайсетия месец миналата година господарят Нобуо отиде при господаря Хидейоши в Такарадера. Говори се, че господарят Хидейоши лично уредил тържествата по повод победата на господаря Нобуо над Исе и гостоприемството му било толкова голям че господарят Нобуо останал при него цели четири дни.
— Наистина ли?
— Служителите на господаря Нобуо очаквали той да си тръгне от крепостта още на следващия ден, но нито на втория, нито на третия, нито на четвъртия нямало вест от него. Е, изглежда, че хората са започнали да си мислят най-лошото и непредпазливо са изказали разни въображаеми опасения.
— Така трябва да е било — засмя се Гамо. — Като проследиш откъде идват такива разкази, повечето от тях се оказват просто измислици, нали така?
Шоню обаче продължаваше да изглежда притеснен и бързо додаде:
— После всички продължили да обсъждат станалото и между Исе, Нагашима, Осака и столицата се разнесли какви ли не противоречиви слухове. Първият от тях е, че приказките за смъртта на Нобуо тръгнали не от служителите на този господар, а от прислугата на Хидейоши. Хората в Такарадера отричат да е така. Според тях слухът бил рожба на подозрителните тъмни душици на служителите на Нобуо. Докато всяка от страните продължава да вини другата, мълвата за смъртта на господаря Нобуо се носи по-бързо от вятър.
— А хората вярват ли й?
— Трудно е да се каже какво мисли човекът от простолюдието, но след смъртта на господаря Нобутака непосредствено подир поражението на Шибата е сигурно, че и много от близките и служителите на господаря Нобуо трябва да имат лоши сънища и да се питат коя ще бъде следващата жертва.
Сега Гамо заговори открито за страховете, които имаше пък той. Приседна по-близо до Шоню, премести се на колене и каза:
— Независимо какви слухове се разнасят наоколо, между Хидейоши и Нобуо би трябвало да има здраво
