него и коленичи. Беше останал почти без дъх.
— Стана нещо неочаквано, господарю Хидецугу.
— Така ли?
— Моля ви, качете се малко по-нависоко до върха на хълма.
— Ето там — Хотоми посочи един облак прах. — Още са далеч, но се движат от подножието на планината към онези ниви.
— Да не е вихрушка? Не — прилича повече на войска.
— Трябва да решите какво да се прави, господарю.
— Това противникът ли е?
— Не мисля, че може да е някой друг.
— Почакайте, все пак се питам дали е наистина врагът.
Хидецугу продължаваше с нерешителността си. Изглежда просто не искаше да повярва на онова, което вижда.
Веднага щом стигнаха върха на хълма обаче, всичките му служители изругаха в едни глас:
— По дяволите!
— Мислех си, че врагът може да започне да ни преследва. Пригответе се!
Без дори да дочакат заповедите на самия Хидецугу, всички се затичаха да се готвят за отбрана. Изпод краката им захвърчаха парченца трева и пръст. Земята се затресе, конете зацвилиха, офицери и войници завикаха с пълен глас. Почиващите за закуска бойци за миг се настроиха за битка. В същото време обаче предводителите на войската на Токугава вече даваха заповед отрядите на Хидецугу да бъдат засипани с дъжд от куршуми и стрели.
— Огън! Опъвайте тетивата!
— Покосете ги!
При вида на объркването сред противника конниците и копиеносците внезапно се спуснаха в нападение.
— Не им давайте да се приближат до Негово Височество!
Сега всички около Хидецугу се опитваха само да запазят живота му.
Отвсякъде покрай пътя — дървета, храсти и падинки — изникваха рояци вражески войни. Единствените, които не можаха да си отворят път за бягство, бяха малката група хора около Хидецугу и неговите служители.
Младежът беше леко ранен на две-три места и сега яростно мушкаше с копието си.
— Още ли сте тук, господарю?
— Бързо! Отстъпвайте! Отдръпнете се!
Щом го видяха, служителите едва ли не започнаха да му се карат. Всички до един паднаха после в битката. Киношита Кагею забеляза, че Хидецугу вече е загубил своя кон и се сражава пеш.
— Ето! Вземете този! Ето ви камшик — бягайте оттук и не се обръщайте!
Кагею подаде своя собствен кон на господаря си, заби в земята пълководческото знаме и си запроправя път със сабята през вражеските редици. Накрая и той бе убит. Хидецугу посегна към коня, но преди да е успял да го възседне, един куршум удари животното.
— Дайте ми коня си!
Побягнал отчаяно между сражаващите се, забеляза към него да се приближава някакъв ездач и извика, за да привлече вниманието му. Мъжът дръпна рязко поводите, обърна се и погледна надолу към господаря.
— Какво има, млади господарю?
— Отстъпете ми коня си.
— Все едно искате от някого чадър по време на дъжд, а? Не, няма да ви го отстъпя, дори и да ми заповядвате.
— Защо не?
— Вие бягате, а аз съм от тези, които още нападат врага.
След този отказ воинът се понесе отново напред. На гърба му вятърът развяваше едно стръкче бамбук.
— По дяволите! — изруга Хидецугу, докато го гледаше как се отдалечава.
В очите на този човек той изглежда не бе нищо повече от бамбуково стъбло покрай пътя. Хидецугу се огледа назад и забеляза как враговете се приближават сред облак прах към него. Една група войници от различни отряди, въоръжени с копия, пушки и дълги саби, го забелязаха и завикаха, за да го спрат.
— Господарю! Ако бягате така, ще попаднете на още някой вражески отряд!
Наобиколиха го и го поведоха със себе си към река Канаре, в безопасност.
Пътьом хванаха едни избягал кон и Хидецугу най-сетне се озова отново на седлото. Щом обаче спряха да починат за малко на някакво място, наречено Хосогане, врагът ги нападна отново и пак ги обърна в бягство. Отправиха се в посока към Инаба.
Така четвъртото поделение беше разгромено. Третото, начело с Хори Кютаро, се състоеше от около три хиляди души. Отделените части на войската поддържаха помежду си разстояние от час-час и половина път и помежду им постоянно сновяха хора за свръзка, тъй че ако хората най-отпред спрат за почивка, онези по- назад също да прекъснат ход.
Внезапно Кютаро сви ръка до ухото си и се заслуша.
— Това е стрелба, нали?
В същия миг при тях връхлетя на кон едни от Хидецугувите служители.
— Нашите са напълно разбити. Хората на Токугава пометоха всичко по пътя си и дори съдбата на господаря Хидецугу е неясна. Веднага се връщайте! — почти изпищя той.
Кютаро остана изненадан, но успя да задържи израза на лицето си както обикновено.
— Вие в отряда на вестоносците ли сте?
— Защо питате за това сега?
— Ако не сте от вестоносците, какво сте се разбързали насам? Да не сте избягали от битката?
— Не! Идвам да ви предупредя за положението. Не знам дали и това е проява на страхливост, но сега искам колкото може по-бързо да предупредя господарите Нагайоши и Шоню.
С тези думи за довиждане мъжът шибна коня си и се изгуби в посока към следващия отряд по- напред.
— След като вместо вестоносец пристига служител, може само да предполагаме, че нашите в тила са напълно разбити.
Кютаро потисна нетърпението си да действа и остана още за миг седнал на своето походно столче.
— Всички да дойдат тук!
Вече разбрали какво е станало, офицерите и войниците се събраха наоколо му с пребледнели лица.
— Хората на Токугава се канят да ни нападнат. Не хабете напразно куршуми. Преди да стреляте, изчакайте врагът да се приближи на шейсет разкрача.
После обясни как да се разположат отделните части и накрая завърши:
— За всеки убит неприятел давам по сто крини ориз.
Очакванията му бяха съвсем правилни. След като помете отряда на Хидецугу, войската на Токугава сега връхлиташе и върху неговия. Самите неприятелски предводители бяха стреснати от яростта на своите хора.
Устата на конете бяха целите в пяна, човешките лица — изопнати от напрежение, а оръжието — покрита с кръв и прах. Докато войниците на Токугава все повече и повече се приближаваха до обсега на пушките, Кютаро само ги наблюдаваше внимателно. Накрая даде заповед:
— Огън!
В същия миг се разнесе страхотен гръм и всичко потъна в облак дим. За мускетите с фитил времето за презареждане, дори при опитни стрелци, беше някъде към пет-шест вдишвания. Заради това залповете се изстрелваха на смени. Така куршумите се изсипваха върху противника нагъсто и начесто. При този отпор нападателите изпаднаха в объркване и голям брой от тях изпопадаха на земята под облаците от барутен дим.
— Предупредени са били!
