— Спрете! Отстъпвайте!
Предводителите на Токугава даваха заповеди за оттегляне, но устремът на техните войници не можеше да бъде спрян толкова лесно.
Кютаро видя, че сгодният миг е настъпил и извика на хората си да минат в нападение. Вече беше ясно на чия страна ще бъде победата. Доскорошните победители сега сами преживяха онова, което преди малко се случи на Хидецугу.
Отрядът копиеносци на Хори Кютаро беше прочут в цялата войска на Хидейоши със своята бързина и сила. Сега конете на опитващите се да избягат военачалници се запрепъваха в труповете на хора, пронизани от оръжията на този отряд. В крайна сметка пълководците на Токугава спасиха живота си, тичайки пред насочените към тях копийни остриета. Сабите безпомощно се мятаха зад гърбовете им.
Майсторски удар
Равнината при Нагакуте беше покрита с тънко було от барутен дим и изпълнена от зловонието на мъртви тела и кръв. Лъчите на утринното слънце се пречупваха във всички цветове на дъгата.
Над местността вече се беше възцарил мир, но донеслите опустошение войници сега се насочваха към Ядзако, подобни на привечерни дъждовни облаци. Сражението водеше към ново сражение, безкрайни сблъсъци и разруха.
Кютаро не се увлече в преследване на отрядите на Токугава.
— Задните отряди да не идват с нас — нареди той. — Минете по заобиколния път за Инокойоши, за да посрещнем врага от две страни.
Така една дружина се отклони в друга посока, докато Кютаро събра шестстотин мъже и ги поведе право след отстъпващия неприятел. Убитите и ранените, изоставени от Токугава покрай пътя, в никакъв случай не бяха по-малко от петстотин души, но броят на войниците на Кютаро също намаляваше с настъплението.
Всички останали вече бяха много напред, но двама мъже, все още дишащи сред труповете, кръстосаха копия. След малко ги захвърлиха като твърде тежки и извадиха сабите си. Падаха и ставаха, сборичкваха се и после се откопчваха в своя си, отделна битка. Накрая единият отне главата на противника си. С почти безумни викове победителят се спусна подир своите другари, но поразен от някакъв заблудил се куршум, отново изчезна сред зловонието на дима и кръвта.
Кютаро викаше до прегракване:
— Безполезно е да ги преследваме прекалено дълго. Гендза! Момоемон! Спрете отрядите! Кажете им да отстъпят!
Няколко от служителите му препуснаха напред и с усилие успаха да задържат хората.
— Отстъпете!
— Върнете се при знамето на господаря!
Хори Кютаро слезе от седлото и се изкачи от пътя до издадената част на една висока скала. Оттам можеше да вижда всичко наоколо. Впери поглед в далечината.
— А-а, дойде толкова бързо — промълви сам на себе си.
По изражението на лицето му личеше, че напълно се е съвзел след станалото. Обърна се към придружителите си и ги покани да дойдат да видят.
На запад, на едно издигнато място точно в обратна посока на изгряващото слънце, на връх Фуджигане нещо бляскаше под лъчите му.
Дали не е знакът на Иеясу — военачалническото знаме с нарисувано златно ветрило? Разтревожен, Кютаро повиши глас:
— Тъжно е да се признае, но нямаме средства да се противопоставим на такъв противник. Задачата ни тук приключи.
Събра войниците си и бързо премина в отстъпление. В същото това време от Нагатаке дойдоха четирима вестоносци от първото и второто поделение. Търсеха него.
— Нареждането за вас е да се върнете и да се присъедините към челните части. Така заповяда лично господарят Шоню.
Кютаро направо отказа:
— В никакъв случай. Ние отстъпваме.
Вестоносците не можеха да повярват на ушите си.
— Битката вече започва! Моля, незабавно се върнете и идете да помогнете на войските на нашия господар! — повториха те на по-висок глас.
Кютаро също повиши тон.
— Щом казах, че отстъпваме, значи отстъпваме! Трябва да се уверим, че господарят Хидейоши е в безопасност. Освен това повече от половината от хората ни са ранени и ако сега излезем срещу противник със свежи сили, ни чака разгром. Аз поне няма да влизам в сражение, за което знам, че ще загубя. Можете да кажете това и на господарите Шоню и Нагайоши!
С тези думи той препусна надолу по пътя.
Отрядът на Хори Кютаро попадна на Хидецугу и остатъците от частите му в околността на Инаба. Подпалиха селските къщи покрай пътя и се заеха да отблъскват постоянните нападения на хората на Токугава. Най-сетне привечер се завърнаха в главния лагер на Хидейоши при Гакуден.
Вестоносците, пратени да търсят помощ от Кютаро, бяха вън от себе си от гняв.
— Що за страхливост е това да се връщаш в главния лагер, без дори да се замисляш за отчаяното положение на своите съюзници?
— Явно е загубил власт над себе си.
— Днес разбрахме какъв е всъщност Хори Кютаро. Ако се върнем живи, ще му покажем презрението си.
Тръгнаха да настигнат своя откъснат сега отряд и ядно плеснаха задниците на конете си.
Двете поделения под началството на Шоню Нагайоши вече бяха лесна плячка за Иеясу. Сега неговият двубой с Хидейоши започваше да наподобява голямо състезание по борба сумо — всеки вече добре познаваше противника си. И двамата бяха предвидили от по-рано, че положението ще стигне дотук и разбираха, че другата страна няма да може да бъде надвита с прости уловки или показване на сила. Жалко, от друга страна, за храбрия воин, който се оставя да го водят само дързостта и гордостта му. Желанието да се сражава го заслепява дотам, че той забравя и силата на врага, и собствените си възможности.
Шоню нареди да поставят походното му столче на връх Рокубо и огледа над двестате вражески глави, взети при крепостта Ивасаки.
Беше сутринта, някъде към първата половина на Часа на дракона. Господарят още нямаше и най-малка представа за разразилото се в тила му бедствие. Виждаше само димящите развалини на вражеската крепост пред себе си и се опиваше от бързата радост, на която воинът толкова леко се поддава.
След като главите бяха разгледани и славните подвизи на отрядите — записани в повествованието за похода, войниците седнаха да закусят. Докато дъвчеха храната си, те от време на време поглеждаха на северозапад. Внезапно нещо в тази посока привлече вниманието и на Шоню.
— Танго, какво е онова там в небето? — попита той.
Военачалниците наоколо му всички се обърнаха натам.
— Да не би да е някакъв селски бунт? — предположи единият от тях.
Докато обаче продължиха да ядат остатъка от дажбите си откъм подножието на хълма се дочуха викове на объркване.
Започнаха да се питат какво ли може да бъде. В този миг към тях изтича вестоносец от Нагайоши.
— Изненадаха ни! Настигнаха ни изотзад! — завика мъжът, докато се просваше по очи пред походното столче на Шоню.
Военачалниците сякаш усетиха да ги смразява леден вятър.
— Какво значи, че са ви настигнали изотзад? — попита Шоню.
— Един вражески отряд беше проследил задните части на господаря Хидецугу.
— Задните части ли?
— Нападнаха изневиделица и от двете страни.
Шоню се изправи рязко на крака. В същия миг пристигна второ известие от Нагайоши.
