И аз ще седя в къщи. Ще седя, докато си видим сметките.
АНДРЕЯ
РАЛИ. Или ти, или аз.
АНДРЕЯ. Или ти, или аз.
РАЛИ
ВАСИЛ ВАКЛИН. Лош човек ей!
ЕДРЮ. Кой? Аз ли? Е-хе…
ВАСИЛ ВАКЛИН. Иде към тебе, а ти бягаш.
ЕДРЮ. Бягам ли? Я да беше дошел по-близо! Я да беше дошел по-близо? Е-хе…
ВАСИЛ ВАКЛИН. Я! Павли иде!
АНДРЕЯ. Павле! Ела, мойто братле!
ВАСИЛ ВАКЛИН. Павле, ти какво си направил! Хайде, честита булка!
ЕДРЮ. Павле, ти… какво си направил… Честита булка!
ПАВЛИ. Сполай ти, бай Едрьо!
ВАСИЛ ВАКЛИН
АНДРЕЯ. Идете, идете. Аз ще дода.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Хайде, сватанак, да вървим… Павле, да не ни забравиш на сватбата! Да си по- тропнем.
ЕДРЮ. Павле… Да не ни забравиш на сватбата… Да си потропнем.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Их и ти! Само чакаш да кажа нещо и ти да го кажеш… Хайде, хайде да вървим!
АНДРЕЯ. Павле, ела, мойто момче, седни тук, седни до мене. Бати Рали ми се кара, че съм бил на кръчмата. Бях. Пих. Защо да не пия? Драго ми е. Зарад тебе ми е драго, мойто братле. Каква хубава булчица ни доведе ти!
ПАВЛИ. Бате Андрея, какво мислех аз, какво излезе.
АНДРЕЯ. Какво е излязло, нищо не е излязло. Много хубаво стана. Сега и на мене ми светна на ума и много работи ги разбрах, както трябва. Защо пия? Питал ли си ме? Знаеш ли защо?
ПАВЛИ. Не, бате Андрея.
АНДРЕЯ. Живот нямаме у нас. Омръзнали са ми тез кавги, тез разправии, омрази. И туй скъперничество на тати! От него иде всичко. Имаш нужда за нещо — нямаш: поискаш му — не дава. И какво става? Таз снаха взела едно яйце повече, оназ продала кофа жито — ето ти пак кавга. Не е ли тъй?
ПАВЛИ. Тъй е, бате Андрея.
АНДРЕЯ. Затуй бягам от къщи. Искал съм да ставам кмет, бил съм партизанин. Какво да правя? Жал ми е за сиромашта. Стига са мачкали тоз народ, стига са го грабили, стига са се гаврили с него. Нека и той си отдъхне… Аз знам какво правя, аз съм на прав път. Беднотията се събира около мене, надява се, чака. И ще сполучим. По-някогаш само ми се струва, че не е тъй лесно, душманите не спят, силни са — с глава стена пробива ли се? Хваща ме мъка, тогаз и пия. Разбра ли, Павле?
ПАВЛИ (
АНДРЕЯ. Сега, откато е дошла Боряна, светна ми на ума и си думам: и в нашта къща може да има добър живот. Може…
ПАВЛИ. Добре, бате Андрея, но бати Рали не ще Борянка, тати — и той.
АНДРЕЯ. Глупав си, Павле! Като че не виждаш какво става около ти. Баща ни има пари, крие ги — парите на дяда Раля. Туй цял свят го знае. Добре ги кри досега, кой го накара да ги извади? Бати Рали ги усети, иска да ги вземе. Иска да пропъди нас и той да ги вземе.
ПАВЛИ
АНДРЕЯ. Аз ако исках, аз можех да ги взема. Виждал съм стария де ги крие.
ПАВЛИ
АНДРЕЯ. По-рано знаех, сега — не.
ПАВЛИ. Бати Рали дали не знае?
АНДРЕЯ. Той ако знаеше, щеше да ги вземе. Хей, Павле! Ти знаеш ли стария как ги пази? Като таласъм ги пази. Веднъж го гледах, като ги заравяше. Нощя беше, месечина имаше. Озърна се насам, озърна се нататък, обърна се, видя сянката си и помисли, че някой седи отзаде му и му иска пари.
Откъм чердака се чува Боряна да пее.
АНДРЕЯ
Не стига ли толкоз мъки, Яно, та ме гледаш, яушо, веч с наситка…
АНДРЕЯ. Чуваш ли? Ах, Боряна, Боряна! Тя струва повече от пари, повече от имот. Кога е било това у нас? У нас и лястовичка не дохажда да си направи гнездо, и щъркели няма! У хората има, у нас няма, като че сме прокълнати от господа. И ей на — и у дома доде една птичка и пее!
ПАВЛИ. Бате Андрея, остави туй. Борянкиния баща може да доде…
АНДРЕЯ. Нека доде. Аз ще се разправям с него. Какво! Цар бил! И аз съм цар тука!
ПАВЛИ. Не, бате Андрея, трябва да помислим…
АНДРЕЯ. Шът! Ни дума! Остави таз работа на мене.
ГЛАСЪТ НА БОРЯНА
АНДРЕЯ. Боряна!
БОРЯНА
ПАВЛИ. Къде, Борянке?
БОРЯНА. Каруца иде. Може да е тати.
ПАВЛИ. Стой тук, Борянке!
БОРЯНА. Ще дода. Да видя само той ли е. Ще до-да…
АНДРЕЯ. Каква е… като птичка…
БОРЯНА