Боряна (Драма в четири действия)

ПАВЛИ. Радваш се, че иде баща ти!

БОРЯНА. Защо да не се радвам? Нали ми е баща!

АНДРЕЯ. Аз пък се радвам на друго. Я се изправете един до друг. Борянке, иди до Павли.

БОРЯНА. Защо, бате Андрея?

АНДРЕЯ. Иди, иди! Не, чакайте, седнете на пейката. Седни, Павле! Седни де, седни! (Поели сяда) Седни и ти, Борянке.

БОРЯНА. Защо, бате Андрея? (Сяда) Тъй ли?

АНДРЕЯ По-близо! По-близо!

БОРЯНА (сяда по-близо до Павля). Тъй ли? Да се прегърнем ли? (Смее се, премята едната си ръка върху рамото на Павля)

АНДРЕЯ. Ха тъй. Добре.

БОРЯНА. Да не ни снемаш на портрет, ей!

АНДРЕЯ. Не, ще ви погледам. Каква сте лика-прилика и двамата. Хубави и двамата!

БОРЯНА. А! Затуй ли било! Какъв си, бате Андрея! (Смее се)

АНДРЕЯ. Гледам ви и си мисля: да можехме да имаме мир в нашта къща, да можехме да си живеем добре. Къща с много хора, какво по-хубаво от туй! Шестима ставаме сега, с тати — седем. Я да дойде жетва, че да грабнем сърповете и ти, Борянке, да запееш, а? Какво ще бъде!

БОРЯНА. Тъй! И аз казвам тъй!

АНДРЕЯ. Стойте си сега тука. Приказвайте си. И ти, Борянке, пей си, както пееше одеве. Аз ще изляза. Павле, какво си се умислил? Не бери грижа. Онзи, Алфатарския цар…

БОРЯНА. Татко!

АНДРЕЯ. С него аз ще се разправям. И ние разбираме нещо, и ние знаем законите, не бой се ти. Аз ще го посрещна. (Тръгва) Аз отивам… Аз ще го чакам…

БОРЯНА. Той има пушка!

АНДРЕЯ (махва с ръка, излиза).

БОРЯНА. Тоз бате Андрея! Какъв е!… (Смее се)

ПАВЛИ. Борянке!… (Гледа я напрегнато)

БОРЯНА. Що ме гледаш тъй? Какво ти е?

ПАВЛИ. Трябва да бързаме. Няма време. Баща ти ще доде, а нашите, не ги ли разбра? — Не щат. Само бате Андрея е с нас и той не може нищо да направи. Бати Рали е против, буля Вида е против, баща ми — и той.

БОРЯНА. Аз чух какво ти каза баща ти.

ПАВЛИ (мълчи).

БОРЯНА. Да не си ме вземал, че съм била богатска дъщеря, щяла съм да ти искам какво не. (Весело) Искам! Искам! Искам лачени пантофки, копринени чорапи, пудра, червило! Павле, мисли му! (Смее се) Какво ме гледаш тъй?

ПАВЛИ. Борянке, да се махнем оттука. Да идем другаде.

БОРЯНА. Ти луд ли си?

ПАВЛИ. Борянке, аз знам какво приказвам, чуй ме. И да те остави баща ти, и да се съгласи моя баща, ти не мож живя в таз къща. Ти не знаеш какво е… Баща ми — нему и хляба, дето го яде, му се свиди; братята ми се карат. По-добре да си живеем сами. Послушай ме… Да избягаме…

БОРЯНА. А! Къде да избягаме?

ПАВЛИ. В друго село. Може и в града да идем.

БОРЯНА. А пари?

ПАВЛИ (става). Пари… (Възбудено) Аз имам пари… Аз съм намерил пари… (Навъсено и съсредоточено гледа в земята)

БОРЯНА (става). Павле, какво ти е лицето… Да не си болен?

ПАВЛИ. Пари аз съм намерил. Много пари. (По-тихо) Слушай! Нощес, нали ти казах, не съм спал, цяла нощ съм ходил из двора. Видях баща си, без да ща, го видях, че носеше нещо. Пари носеше. Видях де ги скри…

БОРЯНА. Пари? (Помълчава) Баща ти няма пари.

ПАВЛИ. Ела, гледай…

БОРЯНА (хваща му ръката). Не показвай с ръка, не гледай нататък. Кажи, аз ще разбера.

ПАВЛИ (още по-тихо). Дюлята в градината знаеш ли? Там, до дюлята, в дувара зад един камък са парите. (Заглежда се в земята, възбудено) Знам, че е грях… не е хубаво… какво да правя? Като не искат, като не се съгласяват… те ме карат. Ще ги взема! (Поглежда към градината) Щом се махне стария, ще вляза и ще ги взема… Не мога… Трябва да ги взема…

БОРЯНА (гледа го). Павле, как се мъчиш… (Отива до него) Не ти е добре… Павле, не прави тъй, недей… Жал ми е за тебе, Павле… Миличък Павле! (Милва го по лицето, по косата) Недей, недей… не прави тъй… (Отпуща се на гърдите му) Павле… Павле… Павле… (Заплаква)

ПАВЛИ. Борянке… защо, Борянке… Аз нищо не ти казах… Борянке…

БОРЯНА (изтрива очите си и се съвзема). Павле! Искаш ли ме? Искаш ли да дода с тебе и накрай света?

ПАВЛИ. Борянке, ти знаеш.

БОРЯНА. Тез пари няма да ги пипаш! Тез пари няма да ги вземаш! Павле, дай ми дума…

ПАВЛИ. Борянке… защо…

БОРЯНА. Няма да ги пипаш. Дай ми дума, още сега ми дай дума! Павле!…

ПАВЛИ. Борянке… аз… слушай…

БОРЯНА. Павле, моля ти се! Дай ми дума, че няма да ги пипаш. Още сега, дай ми дума…

ПАВЛИ. Борянке, като искаш… Добре. Давам ти дума!

БОРЯНА (поглежда към градината). Върви сега нататък, върви, че стария иде. Иди, иди нататък, аз ще дода. Ей го стария…

ПАВЛИ. Да не му кажеш?

БОРЯНА. Иди, иди по-скоро. Остави ме.

Павли отива към предния двор. От градината излиза Златил.

ЗЛАТИЛ. Що правиш тук, чедо? И ти, и Павли, и Рали, все тук се въртите. Като че в къщи място няма. (Плахо и изпод око поглежда към градината) Що стоиш тука?

БОРЯНА. Пазя.

ЗЛАТИЛ. Какво пазиш?

БОРЯНА. Пазя. (Смее се)

ЗЛАТИЛ. Хъм… Тъй сте вий младите. Днешните млади не му мислят. Ще вземат, ще ти надумат, ще те натоварят с приказки, да те заболи сърцето… Е, тъй, а? Тъй приказвали хората…

БОРЯНА. Ти, тейко, пак ще вземеш да ми разправяш, че нямаш пари.

ЗЛАТИЛ (трепва).

БОРЯНА. Имаш! Имаш!

ЗЛАТИЛ. Ти пак… Какви пари… Нямам пари аз…

БОРЯНА. Имаш! Имаш! Да ти кажа ли де са? Аз зная де са…

ЗЛАТИЛ. Какво приказваш ти?… Виж я каква е…

БОРЯНА. Тейко! Прибери си парите! Още сега ги прибери! Ще ги вземат синовете ти!

ЗЛАТИЛ (изненадан, слисан).

БОРЯНА (обръща се). Ей там, до дюлята, в дувара, зад камъка са!