плахо поглежда Раля). Само таз е тя… Друга нямам. Една беше само… Хе, още през години си, кога бях продал едни овце, оттогаз я имам, оттогаз я държа. Една е само… Друга нямам…
РАЛИ (подсмива се).
ЗЛАТИЛ. Какво се смееш? Мислиш, че имам ли? (Гневно) Какви хора сте вий? Къде сте тръгнали? Седнали сте на главата ми като еничери, нито работите, нито от къщи излизате. Какво искате? И ти… ти най-много. Да къртиш нощя вратата ми! Да влизаш насила при мене! Ти ще ме изядеш! Ти ще ме умориш!
ВИДА. А-а!
ЗЛАТИЛ. Махнете се от очите ми! Да не ви виждам! Вървете си!
ВИДА. Тъй ли? Пак ний лоши, а? Рале, ела да си идем. (На Златила) Други ти мислят тебе злото, ама ти тях не виждаш. Все ний лоши. Ела си, Рале.
РАЛИ (тръгва).
ВИДА. Рали да не е, вий гладни ще измрете. Кой да иде на нива — Рали, кой да свърши нещо — Рали. И пак ний лоши. Онез те крадат, тях не виждаш. Ела си, Рале! (Влиза си)
РАЛИ (изглежда продължително баща си). Ще видим. Ще се разправим. (Влиза си)
ЗЛАТИЛ (на Боряна). Видя ли го? Видя ли го как ме гледа? (Уплашено) Иди повикай Павли, повикай Андрея… Да кажат на кмета, да додат хора… (Гледа плахо към вратата на Раля) Тоз човек ще ме убие…
БОРЯНА. Тейко? Не думай тъй.
ЗЛАТИЛ. Ще ме убие… По очите го познавам… По ръцете го познавам… Не видя ли как ме гледа? Дебне ме, по дирите ми върви. Ще ме убие…
БОРЯНА. Не бой се, тейко? Нищо няма, тейко!
ЗЛАТИЛ. Стой тука… Не си отивай. Ти си добра… Ти не си като тях, ти ми казваш право… Ти си добра… (Поглежда пак към вратата на Раля) Видя ли го? Видя ли го как ме гледа?
БОРЯНА. Тейко, нищо няма.
ЗЛАТИЛ. Не си отивай… Стой при мене… (Тръгва към миндеря) До какви старини доживях… Туй ли трябваше да дочакам… Що не се разтвори земята, че да ме погълне? Що не падне гръм да ме удари?… (Сяда) Да отхраня синове, че да скочат отгоре ми! Връз баща си… Кой прави тъй? Кой? (Замисля се, по-тихо) Боже, простиме… Боже, ако имам грях, прости ме… (Отпуща глава замислен)
ПАВЛИ (влиза и тръгва направо към стаите на Раля).
БОРЯНА (тихо). Павле, къде?
ПАВЛИ. У батя Раля.
БОРЯНА. Не отивай, Павле!
ПАВЛИ (не се спира и влиза).
ЗЛАТИЛ. Кой е? Рали ли е?
БОРЯНА. Не, тейко. Павли беше.
ЗЛАТИЛ (замисля се).
БОРЯНА (отива при него). Тейко! Че дай им парите пък, дай им ги!
ЗЛАТИЛ. А?
БОРЯНА. Може от нужда да го правят. Дай им ги.
ЗЛАТИЛ (мълчи).
БОРЯНА (галено). Ти ще им ги дадеш, тейко, аз знам. Ти си добър. Ти искаш само да ги помъчиш, да ги изпиташ, нали? Че те ти са синове, тейко, може ли да не помислиш за тях? Да не ги настаниш?
ЗЛАТИЛ (гледа я, след туй става и започва да се разхожда). Да ги настаня… Да съм ги настанял… Хубаво е да настани човек децата си… Хубаво е, не го ли знам? Изгледал си ги, дето се казва, от късче месо, за тях си работил, за тях си се мъчил… Хубаво е. Да им оставиш имот, да им оставиш… (Помълчава, тихо, като на себе си) В гроба ли ще ги занеса… (Сепва се и поглежда Боряна) Какво! Да не мислите, че имам? Нямам, нямам. Аз да имам — хубаво, ама нямам…
БОРЯНА. Не, тейко, не! Ти ще им ги дадеш…
ЗЛАТИЛ (изглежда я и пак ходи). Да им дам. Какво имам, та да им дам. Нямам, нямам… Да им дам… Да речем, че имам и им дам, ами сетне? Още на утрето ще ме изпъдят, не ги ли знам аз какви са?
БОРЯНА. Кой ще те изпъди, тейко? Павли ли? Павли няма да го направи, не може да го направи. Тейко! Ако Павли го направи, аз ще го оставя!
ЗЛАТИЛ (гледа я). Ти си добра… Аз разбрах, ти си добра… (Чува се гласът на Рали, висок, гневен и след малко замлъква) Кой вика? Защо вика?
БОРЯНА. Павли е при него. ЗЛАТИЛ. Пак захванаха… Пак се заядоха… (Отново се чува гласът на Рали и пак замлъква) Чуй го… Чуй го как вика. (Уплашено) Какво искат? Как ще се мине таз нощ? Как ще се осъмне?
БОРЯНА. Тейко, нищо няма.
ЗЛАТИЛ. Ти стой тука, чедо, не излизай… (Уплашено) Рали ще направи голям грях! Каквото е намислил, ще го направи, виждам го, познавам го… Ти стой тука… Аз ще сляза долу, ако стане нещо, да знаеш, че съм долу… Ти стой тука, не излизай… (Като поглежда към вратата на Рали) Боже, до какво доживях! Боже, какво трябваше да видя!
ГЛАСЪТ НА РАЛИ (все по-гневен). Да се махаш оттук! Върви си! Излез от къщата ми! (Влиза Павли смутен, на вратата се показва Рали) Ще ми се заканва пък! Ти ли ще ме уплашиш? Да си събираш ума в главата, че знаеш ли се? (Влиза си)
БОРЯНА. Павле, какво има?
ПАВЛИ (сяда на миндеря).
БОРЯНА. Що се карате, Павле?
ПАВЛИ. Казах му като на брат: бате, моля ти се, съгласи се, помогни ми. А той… Да им работя като роб, да се мъча за тях… Добре! Аз знам какво ще правя!
БОРЯНА. Павле, не се мъчи тъй. Недей, Павле.
ПАВЛИ. Защо каза на тати, че съм знаял де са парите? Сега с празни ръце къде?
БОРЯНА. Не искам да приказваш за тез пари, Павле. Пък и баща ти…
ПАВЛИ. Какво?
БОРЯНА. Може да се възвърне баща ти.
ПАВЛИ. Баща ми ли? Той не е човек, а камък…
БОРЯНА. Не думай тъй за баща си, Павле. Добър е той. И що мислиш толкоз? На други може да не вярваш, на мене не вярваш ли? Павле, ти не знаеш Боряна каква е. Ако Боряна ти е пристанала, ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе. Чуваш ли? ПАВЛИ. Борянке… тъй кажи… тъй кажи.
БОРЯНА. Тук ще стоя, тук, тук, тук. То лошото ще се мине, Павле! И ний ще си се вземем и ще си живеем наедно, ще си се обичаме.
ПАВЛИ. Борянке…
БОРЯНА. И никой, никой няма да ни раздели. Разбра ли? Засмей се сега! (Милва го по косата) Не се мръщи, че ставаш грозен. Хайде де, засмей се! Засмей се! (Павли се засмива) Ха тъй. (Смее се)
ПАВЛИ. Борянке… Борянке… (Прегръщат се)
По стълбите се чуват стъпки. Павли и Боряна се изправят. Влиза Елица.
ЕЛИЦА. Каруци идат! Две каруци слизат от баиря!
