си) Никола! Петре! Идете вий да приготвите каруцата. (Към снахите си) Елате впи! Елате всички! (Влиза)
ЕЛИЦА. Заповядайте! Влезте!
ЗЛАТИЛ. Влезте! Влезте всички!
Влизат Андрея, снахите на Вълчана, Елица, Павли. Синовете на Вълчана излизат навън. Златил дочаква дотук, след туй и той излиза. Вида се готви уж да влезе, но се връща и тръгва след Златила.
ВАСИЛ ВАКЛИН (на Едря). Сватанак, влизай!
ЕДРЮ. Влизай ти.
ВАСИЛ ВАКЛИН. Уплаши се май.
ЕДРЮ. Кой? Аз ли? Е-хе! (Влизат)
Влиза Рали, пристъпва бавно, тежко, дохожда до вратата на Андреевите стаи и слуша. Отива към прозореца, връща се и пак слуша.
ВИДА (влиза отвън; ниско, развълнувано). Рале! Стария е в одаята си, парите са у него.
РАЛИ (гледа я).
ВИДА. Тук беше, като додоха онез, излезе, излязох и аз подире му. И щом се затвори в одаята си, чух пак: зън-зън, брои ги. Хайде, върви!
РАЛИ. Къде да вървя?
ВИДА. Рале! Сега ако стане, ще стане. Я чуй! Къщата е пълна с хора. Кой ще те види? Кой ще знай, че си бил ти? Върви, аз ще подмамя стария да излезе, а ти ще влезеш.
РАЛИ (мисли).
ВИДА. Няма време, Рале! Аз знам как ще го подмамя, той ще излезе, а ти ще се вмъкнеш. Върви, върви!
РАЛИ (тръгва, но все още се колебае, напрегнато мисли).
ВИДА. По-скоро! По-скоро! Взе ли си нещо?
РАЛИ. Какво да взема?
ВИДА. Че тъй… с голи ръце ли отиваш? (Поглежда пояса му. Рали проследява погледа й и попипва ножа на пояса си)
РАЛИ. Ти какво ме караш? Да го убия ли?
ВИДА. Их, Рале! Върви, че няма време! (Сърдито) Прави каквото знаеш пък. Утре Андрея и Павли ще вземат парите, мно-о-го има да ги гледаш!
РАЛИ. Няма да ги вземат те? (Решително тръгва напред)
ВИДА (тръгва след него). Аз ще гледам…Аз ще пазя… (Излизат)
Завеса
Стаята („одаята“), в която живее Златил. В дъното малко прозорче и входната врата. Вляво огнище, друго също такова прозорче и одър, който служи за легло. Тук, в ъгъла над леглото, е иконостасът, приличен на дълбока дървена рамка, в която има избеляла икона — щампа и кандило. Отляво и отдясно на входната врата — миндери. Дъсчен долап в стената над десния миндер. Покрай дясната стена е наслагана в безредие всякаква покъщнина и, между друго, голям небоядисан дъсчен сандък (ракла за брашно), над който са наредени постелки. Между тоя сандък и стената има място, колкото да се скрие човек, като се за-тули и от околните предмети. Изобщо, стаята прилича на тази от първото действие, само че е още по-бедно наредена, по-мрачна. И тук всичко дървено е опушено и черно; подът е измазан с глина, също и огнището. Чергите и възглавниците по одъра и по миндерите са тъмни, почти черни. В стаята е полумрак — осветява се само от кандилото.
При вдигането на завесата Златил стои прав при дулапа, отдясно на вратата. Той се оглежда неспокойно, ослушва се. След туй отваря дулапа и изважда доста големичка торба с пари. Пак се оглежда и ослушва. Като че дочува нещо, бързо скрива торбата в дулапа и го заключва. На вратата се чука.
ВИДА (отвън на вратата). Тейко! Тейко! Отвори, тейко!
ЗЛАТИЛ (дохожда до вратата). Кой е?
ВИДА. Аз съм, тейко, отвори!
ЗЛАТИЛ. Защо да отворя? Какво искаш?
ВИДА. Нещо свети там, ела да видиш, свети до плевника.
ЗЛАТИЛ. Свети ли? Какво свети?
ВИДА. Като че гори нещо.
ЗЛАТИЛ. Гори ли? (Излиза) Де гори? Какво гори? Де е?
ВИДА (по-далеч). Е там хее! До плевника светна.
ЗЛАТИЛ. Де свети? Аз не виждам да свети. Де е то? (Отдалечават се; в туй време Рали бързо се вмъква в стаята и отива, та се скрива зад сандъка)
ЗЛАТИЛ (връща се). Гори… ума ти гори тебе… Я цигара е било, я светулка, а ти…
ВИДА (влиза след него). На мене тъй ми се видя. Рекох да не се е запалило нещо. (Оглежда стаята)
ЗЛАТИЛ. Тъй сте вий… Видяло — недовидяло, чуло — недочуло… Малко е туй, дето ми е дошло на главата тез дни, ами още… Дохождате само да ме ядосвате. Е, що стоиш сега? Какво правиш там?
ВИДА (до прозореца). Прозореца отпрешнат, (Мъчи се да го закачи) Не мога да закача куката… Кой я отпрешнал… Не мога да я закача…
ЗЛАТИЛ. Остави де, остави!
ВИДА (дръпва се малко, но се заглежда в пердето). Их, тейко! Че оправи си пердето по-хубаво! (Оправя го.)
ЗЛАТИЛ. Сега пък пердето. Остави пердето, както си е. Върви си! Какво ще му оправяш…
ВИДА. Ще погледне някой.
ЗЛАТИЛ. Да погледне. Какво ще види, като ще погледне? Дава не съм булка, та да се срамя. (ядосано) Гледай я каква се помайва! Къщата пълна с хора, а тя сто-о-и тука! Че върви де, върви там, гости има!
ВИДА. Отивам. (Оглежда стаята) Ей на, отивам…
ЗЛАТИЛ. Хайде, върви! Върви ти, и аз ще дойда. Върви…
Затваря след нея вратата и я заключва. Почаква, докато стъпките на Вида по стълбите заглъхнат, след туй
