Боряна (Драма в четири действия)

БОРЯНА (влиза тичешката). Тате иде! Тате иде! (Отива към стаите на Андрея)

АНДРЕЯ. Борянке, какво… Страх ли те е?

БОРЯНА. Не, не, не, не ме е страх. Не искам сега да му се покажа. Сетне.

АНДРЕЯ. Не бой се ти. Стой тук при мене.

БОРЯНА. Не, не. Сетне ще дода. (Влиза) ГЛАСЪТ НА ВЪЛЧАН НАНОВ (силен, авторитетен). Де са мъжете на таз къща? Кой е стопанина тука? Де е Златил? (Чува се как се изкачва по стълбите) Никола! Петре! Елате тука! Илия да стои при конете, вий елате. (От чердака) Никола, донес ми мартината! (Влиза. Мълчание)

АНДРЕЯ. Добре дошел, бай Валчане! (Тръгва към него и му протяга ръка, но сърдито, със знак, Вълчан го спира).

ВЪЛЧАН НАНОВ. Ти кой си? Златилов син ли си?

АНДРЕЯ. Негов.

ВЪЛЧАН НАНОВ. Де е баща ти? Ти как се казваш?

АНДРЕЯ. Андрея.

ВЪЛЧАН НАНОВ. А, ти ли си? Ти ли си, дето ходиш по селата да бунтуваш народа! Де що голтаци и нехранимайковци има, ги събираш около си!

АНДРЕЯ. Бай Вълчане, остави туй…

ВЪЛЧАН НАНОВ. Ти и на мене си правил сметка колко пари имам, каква лихва вземам. И си се заканял, че ще вземате имота на богатите, къщите им, земята им.

АНДРЕЯ. Бай Вълчане, да оставим политиката сега…

ВЪЛЧАН НАНОВ. Добре. Вземете ги. Вземете ги. (Влизат двамата сина на Вълчана, широкоплещести здравеняци, и се спират при вратата) Имота ни ще вземете, а сетне? И децата ни ли ще вземете? Или ний бащи не сме! Или ний не раждаме деца, а камъни! (Гневно) Де е дъщеря ми? Дъщеря ми! Дъщеря ми да доведете тука, чувате ли? Къщата ви ще обърна наопаки, ще я запаля! Дъщеря ми!

АНДРЕЯ. Бай Вълчане…

ВЪЛЧАН НАНОВ. Приказки не ща! Дъщеря ми! Де се намирате вий? Хайдуци! Аз затуй ли съм изхранил дъщеря, та да доде да я грабне един нехранимайко, един циганин.

АНДРЕЯ. Кой е циганин? Мисли какво приказваш. Дъщеря ти е тука. От главата на дъщеря ти косъм не е паднал.

ВЪЛЧАН НАНОВ. Защо я крийте тогаз? Де е? Доведете я тука!

АНДРЕЯ. Тя сама ще доде. (С усмивка) Ако иска.

ВЪЛЧАН НАНОВ. Какво? (Към синовете си) Вий защо стоите? Какво гледате? (Влизат снахите на Вълчана и Елица) Няма ли я?

СТАРАТА СНАХА. Няма я на двора.

ЕЛИЦА. Тя тук беше. С нас беше.

ВЪЛЧАН НАНОВ. Де е, като е тука? (Към синовете си) Що стоите? Влизайте вътре! Претършувайте къщата! Намерете я!

Бързо Андрея отива и се препречва на вратата.

АНДРЕЯ. Назад! Никой не може да влиза в къщата ми!

ВЪЛЧАН НАНОВ (гледа го).

АНДРЕЯ. Къщата е моя. Аз заповядвам.

ВЪЛЧАН НАНОВ. Какво? (Обръща се). Де ми е мартината! Дайте ми мартината! Ти ще ме спираш? Смееш да ме спираш? Мене да спираш? (Към синовете си) Никола, Петре, мене ще слушате вий! Минете отгоре му…

Докато Вълчан говори на синовете си, обърнат към тях, Боряна се показва на вратата зад Андрея, усмихната, отива бързо към Вълчана, наднича към лицето му и глезено, по детски, казва: „Тате!“ Въздържан смях наоколо.

ВЪЛЧАН НАНОВ. А, ти ли си! Лудетино! (Дига ръка, но Боряна е вече избягала при снахите) В каруцата! В каруцата! Турете я в каруцата! Аз ще те (тръгва заканително към Боряна)… науча тебе…

СТАРАТА СНАХА (като завардва Боряна). Тате! Остави, тате!

МЛАДАТА СНАХА. Моля ти се, тате! Моля ти се, тате! Недей! Тате, недей!

ВЪЛЧАН НАНОВ (спира се). Ще си идем в къщи, ще те науча аз тебе… (Обръща се настрана) Де е тоз хубостник, дето е искал да ми става зет? Да излезе да го видя. Крие се, а?

ПАВЛИ (нейде настрана). Не се крия. Ей ме!

ВЪЛЧАН НАНОВ. А, ти ли си? Ти си бил… Ти! (Тръгва към него) Ти си бил…

АНДРЕЯ. Бай Вълчане! (Застава между него и Павли).

ВЪЛЧАН НАНОВ. Де ми е мартината? Дайте ми мартината!

ЗЛАТИЛ (влиза). Какво има? Какво е туй?

ВЪЛЧАН НАНОВ. Виж ги! Виж синовете си! Ти ли ги учиш да крадат хорските дъщери? Ти ли им даваш тоз ума? На мене ли правиш тоз срам, на мене ли?

ЗЛАТИЛ. Вълчане, слушай какво ще ти кажа… ВЪЛЧАН НАНОВ. Какво ще ми кажеш? Да преглътна срама си и да си вървя, тъй ли? Не, твоя син аз тук ще го науча! Да ме помни!

ЗЛАТИЛ. Вълчане! Ти си човек от коляно, на голяма чест си. Знам що е станало, ама щом си дошел в къщата ми, ти си ми гостенин.

ВЪЛЧАН НАНОВ (махва с ръка)…

Докато всички следят тоя разговор, Боряна отива към стаите на Андрея, забелязва я само старата снаха, извиква й тихо, Боряна й отговаря нещо също тъй тихо и влиза в стаята.

ЗЛАТИЛ. Влез да те посрещнем, както е ред и обичай. Влез, поседни, че тогаз ще се бийме ли, ще се караме ли, ще видим. (Към Елица и Вида) Що стоите? Канете гостите!

ЕЛИЦА. Заповядайте! Влезте!

ВЪЛЧАН НАНОВ. Не съм дошел на гости аз. За дъщеря си съм дошел. (Оглежда се) Де е тя? Де отиде таз лудетина?

СТАРАТА СНАХА. Вътре влезе.

ВЪЛЧАН НАНОВ. Как?…

СТАРАТА СНАХА. Докато я видя, влезе.

ЗЛАТИЛ. Влез, влез, Вълчане!

ЕЛИЦА. Заповядайте! Влезте!

ВЪЛЧАН НАНОВ (на старата снаха). Де отиде тя? Тук ли? Аз ще я намеря. (Тръгва да влезе, обръща се; на Златила) Ти защо не додеш?

ЗЛАТИЛ. Влез ти, влез. Аз ще взема нещо и ще дода. Ей сега ще дода.

ВЪЛЧАН НАНОВ. Нямам време за бавене аз. Дъщеря си вземам и си отивам. (Към синовете