отива до дулапа, застава гърбом към прозорците и вратата и изважда торбата с парите. Сяда, все тъй обърнат, на миндеря и захваща да развързва торбата. Разколебава се и пак я завързва. Мисли. Изправя се до дулапа, като че се готви да скрие парите; сега е обърнат гърбом към сандъка — държи торбата в ръцете си, замислен. Рали излиза от скривалището си, припълзява покрай сандъка и грабва торбата от ръцете му; не успява да я измъкне и го повлича. Започва се борба.
ЗЛАТИЛ. Ра-Ра-Рале! Рале! Рале! (Изтърва вече торбата. Вика) Елате хееей! Андрея! Павле! Андрея! (Прозорчето отляво, незакопчано от Вида, се отваря, една ръка дръпва пердето настрана. Показва се главата на Боряна)
БОРЯНА (уплашено). Ах! Ах! (Избягва назад)
Златил изпуща торбата и пада на коленете си; докато Рали отключва вратата, Златил става и се спуща към него, Рали се обръща и силно го тласва назад.
Златил полита и пада. Вън по стълбите се чува вече да тичат хора. Рали избягва.
ГЛАСЪТ НА ВЪЛЧАН НАНОВ (вън). Какво има? Златиле! Де си, Златиле! (Влиза) Ааа! Златиле! Какво има, Златиле? Ударен ли си? Кой те удари?
Златил охка, изплашен, легнал още. Не може да говори, само гледа и показва към вратата.
БОРЯНА. Тейко! Ах, тейко!
ВЪЛЧАН НАНОВ. Кой беше тука!
БОРЯНА. Онзи беше, Рали.
ВЪЛЧАН НАНОВ. Рали ли?
Влизат Андрея и Павли, след тях — Елица, снахите на Вълчан Нанов, Васил Ваклин и Едрю.
АНДРЕЯ. Тате! Какво има, тате?
ПАВЛИ. Стани, тате… Стани… (Изправят го)
ВЪЛЧАН НАНОВ. Рали де е? Де е Рали? (На Златила) Удари ли те? Къде те удари? С какво те удари?
Влизат двамата синове на Вълчана и вкарват Рали, гологлав, с извити назад ръце, здраво държан от тях.
ВЪЛЧАН НАНОВ. Ха, ето го!
ПО-СТАРИЯТ СИН НА ВЪЛЧАНА. На двора го уловихме, бягаше.
ПО-МАЛКИЯТ СИН НА ВЪЛЧАНА. Пари носеше. Я ги я! Една торба пари.
Изведнъж Златил, който досега не е продумал дума и изглежда съвършено сломен, трепва, изскубва се из ръцете на синовете си, които го крепят от двете му страни, грабва торбата с парите от Вълчановия син, пъхва я под абата си и бързо-бързо отива навътре в стаята, като плахо се озърта и се пази да не му я вземат пак.
ВЪЛЧАН НАНОВ, А! Пари!
АНДРЕЯ (на Рали). Ти си ги взел… Ти!…
ПАВЛИ (също тъй възбудено). Виж… той… зел ги?
ВЪЛЧАН НАНОВ (на Рали). Ти баща си си искал да обереш! Да го убиваш! Кой е кмета тука? Повикайте кмета! Илия да повика кмета! (Излиза вън, вика). Илия! Илия!
АНДРЕЯ (затичва се след него). Защо… не трябва кмета… няма нужда от кмета… Бай Вълчане!… (Излиза; за миг вниманието на всички се обръща към тях)
БОРЯНА (отива бързо към Златила, който е седнал на миндеря до дулапа). Тейко! Дай им парите! Дай им ги, та да има мир. Дай им ги, послушай ме! Ако не им ги дадеш, аз ще си отида!
ЗЛАТИЛ (трепери, мълчи).
ПО-СТАРИЯТ СИН НА ВЪЛЧАНА. Какво?… Какво да даде? Ти да не се бъркаш. Стой настрана.
ПО-СТАРАТА СНАХА НА ВЪЛЧАНА. Ела при нас, Борянке. Ела тук?
ПО-МЛАДАТА СНАХА. Борянке! Ела!
БОРЯНА (сопнато). Няма да дода.
ВЪЛЧАН НАНОВ (връща се). Нямам време аз да ме разкарват по съдилища. Да доде кмета, да види с очите си.
АНДРЕЯ. Какво ще прави кмета… Не ни трябва кмета, то е наша работа…
ВЪЛЧАН НАНОВ (на Раля). Ще се избийте бе! Не ви е срам! Ти… на баща си да дигнеш ръка! (На Андрея и Павля) И ме каните в къщата си? Искате дъщеря ми? Сватове искате да ми ставате? Вий! С таквиз хора не се сродявам аз. На таквиз хора и добър ден не казвам! (Към синовете си) Вържете го!
ВИДА (показва се на вратата). Рале! (Като го вижда, с плач!) Ах, Рале, Рале! (Отстраняват я) Божичко!
ВЪЛЧАН НАНОВ. Вържете го! Намерете въже и го вържете!
ВИДА. Рале, Рале! (Яростно към Вълчана) И ти… кого ще връзваш? Ти в чужда къща не мож да се разпореждаш!
ВЪЛЧАН НАНОВ. Мога, мога. Кога е за правото, мога.
ВИДА. Можеш ти!…
АНДРЕЯ (на Вида). Сега и ти пък… Я да мълчиш!
ВЪЛЧАН НАНОВ. Закон има тук! Как тъй. (На синовете си) Дръжте го вий! Дръжте го, докато доде кмета.
ЗЛАТИЛ. Оставете го! Оставете го!
Мълчание. Учудване.
ВЪЛЧАН НАНОВ. Какво?
ЗЛАТИЛ. Вълчане, потрай… Не е тъй… аз ще кажа как е… Оставете го… Слушайте! (Оглежда стаята) Тук ли са всички? Андрея, Павле, тук ли сте?
