— Той заслужава да го убием, но така няма да върнем нищо от онова, което ни е отнел. Смъртта му едва ли ще ме направи радостен.
— Мислиш ли, че ме интересува какво точно ми е отнел? Аз дори не го познавах и на мен е направил по-скоро добро — Ишанг се усмихна. — Заради него попаднах на Кин и станах хорай.
— За какво ти е тогава?
— Не би ли искал да станеш Кантайрофекс? Цялата Империя да бъде в краката ти? Двамата с теб можем да осъществим това и ще бъде справедливо. Харамон е обградил личността си с толкова тайни, че те ще се обърнат против него. След като го премахнем, ще унищожим робота и цялата сложна система, а ти ще изкопираш външността му. За това те бива, без всякакво съмнение ще заемеш неговото място, а аз ще остана довереният ти кенселастър Синд Натх. Справих се преди с тази роля чудесно, а това беше само началото. Никой няма да разбере подмяната.
— Тази картина, която описваш, е безсмислена, защото доколкото зависи от мен, Иперия няма да има — твърдо каза Синд.
— Какво мислиш да направиш?
— Ще ликвидирам база-1, ако потрябва и целия Сизаор. Никой не е в състояние да ме разубеди.
— Ти си луд! Сега мислиш така, но когато застанеш начело на Империята, ще си промениш мнението. Ела с мен да открием Харамон.
Синд го последва. Всички стаи, които обходиха, бяха празни.
— Беше ми хрумнало нещо, но го забравих — Ишанг спря и се замисли. — Тук ще намерим в най-добрия случай заместника му, а това не решава нищо. Ти самият къде би се скрил?
— В някое тайно, охранявано от автоматични системи помещение, но това не ми изглежда възможно. Практически той трябва почти да не го напуска, преобладаващата част от времето си да прекарва там. За да издържи психически на тези ограничения, трябва да е принуден да го направи — да е обездвижен и без това, например парализиран. Дорн би го установил веднага по резултатите от прегледите, щеше да разбере, че човекът отсреща има някои симптоматично увредени органи.
— Точно това ме притесняваше! — възкликна Ишанг. — Най-трудно е да се излъже Дорн, тук е ключовият момент. За да не се разкрие измамата, би трябвало лекарят да е негов съучастник, но като такъв той е невероятно опасен. Значи… Императорът е Дорн!
— Какво? — Синд замря на място.
— Съвсем логично е. Личният лекар на Харамон ходи навсякъде и вижда всичко, от него не се страхуват никак. Дори аз миналия път го сметнах за напълно безопасен, той е невероятно добър артист. Гениално и просто.
— Вече съм сигурен, че си прав, но това изобщо не е сън. Ние с теб наистина се намираме тук! Такава догадка никога не е съществувала в мен, за да мога сега да си я представя като твоя идея. Или пък…
— Стига си се впускал в безплодни разсъждения, следвай нишката на събитията — прекъсна го Ишанг. — Трябва да го спипаме бързо в неговите лаборатории. И защо всъщност ходим? Припомни си уменията, които получихме след шести кръг. Ти си по-запознат от мен с плана на сградата, представи си пътя дотам и се прехвърли, а аз ще те следвам.
Синд се съсредоточи и насочи мислите си към царството на лекаря — два етажа под тях и няколко зали встрани. Плътността на въздуха като че ли се промени и той се превърна във водна стена, която трябваше да се преодолее. Синд се движеше през редуващи се пространства с различен вид и състав, докато накрая с ужас разпозна в някои от тях стените между помещенията. Това беше първият път, когато прилагаше на практика преместването на тялото си в пространството. Той потрепера, като си представи, че силите могат да му изневерят и да остане за вечни времена разпръснат в междуатомните пространства на камъните, през които преминаваше в момента. Усещането за усилено съпротивление на пространството около него изчезна и той се озова в коридора към личните помещения на лекаря. Ишанг застана до него.
— Там е, зад заключената врата с кодиран отварящ блок — каза Ишанг. — Ще минем едновременно през нея, бъди нащрек.
Второто прехвърляне беше по-лесно и бързо. Синд никога не бе влизал в жилището на Дорн, затова просто се насочи навътре в произволно избрана посока, като внимаваше само да не излезе на място, заето от друг материален обект. Ръководеше се от откъслечните мисли на лекаря, които долови съвсем ясно, когато се настрои на неговата вълна. Той наистина беше Императорът и в момента спеше, но в нехармоничните излъчвания на съзнанието му имаше нещо необичайно. Излязоха в луксозно обзаведената спалня, преди Синд да осмисли доловеното.
— Харамон е нещо като нас — достигна до него откъм Ишанг. — Той е бил на Сабха и е станал вед. Трябва да го нападнем, преди да се е събудил.
— Ако го убия сега, когато е беззащитен, значи съм същият като него — възпротиви се Синд. — Това не е правилно.
— А правилно ли е било, че те е разигравал повече от двадесет години и ти е объркал живота?
— Нищо не ме оправдава да постъпя по същия начин.
— Сега е в ръцете ти, унищожи го и Империята е наша, после ще решим какво да правим с нея. Побързай, защото вече е почти буден!
— Не! — каза Синд. — Ще го изчакам, не ме е страх. Искам да поговоря с него.
— Абсолютно безмозъчни приказки! Вижда се, че аз ще трябва да се заема.
Преди Синд да отговори, Ишанг стовари цялата си унищожителна енергия върху раздвижилия се в леглото човек, но Императорът беше успял да подреди мислите си дотолкова, че отчасти да блокира удара. Въздухът затрептя и сякаш започна да кипи там, където се срещнаха психическите вълни. Части от предметите се изпаряваха и изчезваха в небитието, а стените, подът и таванът изглеждаха разрязани с лазерен лъч. През зейналите пролуки проникваше дневна светлина.
— Докопах те неподготвен и няма да те изпусна — Ишанг наистина беше в по-изгодна позиция и смъртоносната разделителна черта се приближаваше към Харамон.
— Спри, аз не съм ти враг — достигна до тях през свистенето и грохота на чудовищния сблъсък и в следващия момент Харамон беше въвлечен в трептящата гранична повърхност.
— Май трябваше да ви унищожа, докато можех — излъчи той последната си мисъл, обагрена с непоносима болка.
Всичко свърши и в настъпилата тишина със скърцане започва да се срутва и размества тази част на сградата, в която се намираха. През разширилия се отвор на тавана се изсипа порой от отломки. Синд инстинктивно отскочи назад и болезнено удари гърба си в нещо. Бяла мъгла се спусна пред него, сгъсти се и стаята се скри сред кълбящите се непрозрачни талази. Той напипа зад себе си грапава повърхност — стоеше на скалната тераса на Сабха и по всяка вероятност не беше помръдвал оттам.
— Страхотни халюцинации на болен мозък! — измърмори той.
Повика отново останалите и никой не му отговори, освен себе си не усещаше друго същество на площадката. Арката внезапно просветна встрани и като че ли го притегли към себе си. Синд пристъпи няколко крачки и се гмурна в нея. Оттатък се простираше издълбан в планината тунел, облян в бледосинкава призрачна светлина, която сякаш идваше от всички страни. Тъмните отвори на многобройни разклонения се редяха от двете страни. Краят на главния тунел се виждаше недалеч от мястото, където се намираше той. Внезапно долови нечие присъствие зад себе си.
— Само ние ли сме тук? — беше Ишанг.
— Знам колкото теб — Синд се поколеба. — Да ти се е сторило, че виждаш нещо свързано с мен, двореца и Харамон?
— О, това ли! Значи сме имали едно и също видение, съжалявам само, че не е било наистина. Прекрасно се справих за разлика от теб.
— Не съм възхитен от подбудите и начина ти на действие.
— Важна е целта, естествено — Ишанг се отдръпна. — Какво ли трябва да правим сега?
— Нищо друго не мога да измисля, освен да изчакаме Тарасу и Азман.
65
Тарасу стоеше до обелиска в светилището на Каскот, но сега беше нощ и над нея блестяха звездите.
