обръща гръб и така го побеждава. Искам да кажа, че не бива да заравяте неприятните преживявания на Тарис-1 в душата си, а да се преборите с тях. Няма ли да е по-добре в този смисъл вместо любимата си пустинна местност или величествения дворец да изберете панорама, наподобяваща гледка от Тарис — дървета, треви и други чужди неща.
— Ще го направя още сега. Обилна растителност, казваш, доста е неприятно, но може да ми бъде от полза — съгласи се бодро Ишанг, на когото монотонните набраздени склонове на дюните с облаци фини песъчинки, вдигнати над тях от вятъра, бяха станали противни от пръв поглед.
Мрачното кървавочервено слънце, увиснало отгоре, не даваше да се разбере изгрява ли или залязва, но и в двата случая не събуждаше симпатиите му. Той се пребори с настройката, докато намери пейзаж като този, който се разкриваше от Свещения хълм на общността Наар.
— Струва ми се, че това ще свърши работа — каза той.
— Само не прекалявайте със съзерцаването му — посъветва го Синд усмихнат. — Ако усетите, че не Ви понася, пуснете пак прекрасния изглед отпреди малко, за да си починете. Не е ли той от възпятата в толкова стихове и песни Безкрайна, Неизбродна, Величествена и т.н. централна пустиня Мохиха?
— Да — изпъшка хораят. — Мохиха стопля сърцето ми, когато я гледам, но няма да се предам пред тези гадни диви растения, ще се справя някак си.
— Тогава Ви оставям да почивате. Само бих желал да знам, утре ще Ви придружавам ли при посещението в двореца?
— Ще те представя тук-там, за да не скучаеш, докато свърши аудиенцията ми. Може би сам Кантайрофексът ще пожелае да види човека, на когото съм гласувал доверие.
— Ще се пръсна от гордост, ако Негово Императорско Величество благоволи да спре вниманието си върху мен. — всъщност Синд се надяваше, това да не се случи.
Не беше сигурен, че ще съумее да се преструва пред проницателния поглед на Харамон, без да се издаде. Успехът също нямаше да го зарадва — мисълта, че ще лъже Императора, го измъчваше. Започна да се разколебава, но реши, че за да разобличи враговете около него, си струва да изгуби временно самоуважението си. Констатира с тъга, че предаността изисква да пожертва личните си чувства и етични норми.
46
— Сигурна ли си, че храната тук ще ми понесе? — тревожеше се Кокорл. — С мъка в сърцата ще се разделя със запасите си, въпреки че почти съм ги привършил.
— Не се безпокой, синтезатор видях едва при първото ми и единствено пътуване извън Хонстел — търпеливо отговори момичето. — В много отношения сме изостанали, което е напълно в твоя полза, що се отнася до яденето.
— Радвам се да го чуя в качеството си на месояден хиртел. И какво смяташ да правиш? — попита той с интерес. — Имам няколко идеи.
— Ще се опитам да помогна на баща ми срещу отвратителния му полубрат. По време на моето отсъствие Сизал положително е узурпирал неофициално престола и се разпорежда от името на татко. Леля ми Интилада едва ли знае за делата на съпруга и дъщеря си.
— Изправиш ли се срещу Сизал още с пристигането си, ще допуснеш голяма грешка. Може думите на Сарави да са били предизвикани само от злобата и яда й към теб. Ако пък всичко е истина, той веднага ще се разправи с теб. Аз ще те защитя, но няма да помогнеш на баща си, който ще бъде заложник при него за твоето покорство.
— Какво предлагаш? — неохотно попита Тарасу.
— Да се държиш нормално, докато съберем доказателства, което няма да отнеме много време. Също така да не съобщаваш за смъртта на братовчедка си, колкото и да ти е трудно да мълчиш. Ако баща ти е зле, ще го заведем на сигурно място, където да е недосегаем за интригите на Сизал, и ти ще бъдеш с развързани ръце. Азман ще ни остави совалката и след като се приземим долу, ще я прикрием добре да ни е под ръка за всеки случай.
— Не възнамерявам да бягам като престъпница! Каквато и да е била вината ми, достатъчно съм я изкупила, сега търся само справедливост. Или ще я получа, или ще умра, не ми трябва катера на Азман.
— На мен обаче ще ми трябва, когато реша да си замина. Мисля, че и ти ще ме придружиш до Каскот, обещахме на веда да се съберем при него. Със совалката няма да ни е много удобно, но спокойно може да стигнем до близкия транспортен възел.
— Ако всичко тук се оправи, ще заминем с нормален кораб, а не с тази черупка. Забравяш Космическото градче на Хонстел за чужденците, които извършват товарните превози. Колкото и да е малко, на него винаги може да се намери кораб, а няколко от тях всъщност принадлежат на баща ми.
— Доколкото разбрах, градчето се намира в обръч от високи планини, доста далече от населените места. Дори за да отидем дотам, не е зле да имаме превозно средство под ръка.
Тарасу беше притеснена и разсеяна, затова не забеляза липсата на логика в думите му — с мощните си крила той можеше да я отнесе спокойно до космодрума, без да се свира в тесния катер.
— Щом настояваш, ще го задържим — тя сви рамене и прекрати спора за негово облекчение. — Радвам се, че ме придружаваш в този труден момент, може да прочетеш мислите на Сизал.
— Ще го направя за теб — поколеба се джорхът.
— Ти имаш ли семейство, искам да кажа твое семейно гнездо — с женска джорх и потомство?
— А, не! — подскочи Кокорл. — За щастие съм много млад и с репутация на вятърничава личност. Това ми позволява да поддържам няколко приятни връзки без сериозни ангажименти.
— При вас е прието и нормално да имате такива връзки и то не една? — учуди се Тарасу.
— Развлеченията отморяват и са препоръчителни, липсата им дори е сигурен белег, че един джорх е болен. Любовните игри са приятно занимание, но създаването на семейно гнездо е съвсем друго нещо. То изисква търпение, постоянство и силна воля, които все още ми липсват. Изграждането му е трудно и понякога опасно, както показва съдбата на собствения ми многообичан и многоуважаван родственик Трирл, глава на клана Фърдирл, когото познаваш лично.
— Трирл ли? Какво се е случило с него?
— Спомняш ли си, когато той говореше за своята любима от младини — Смагарт?
— Е, и?
— Ами тъй като брачното обвързване е сериозна стъпка в живота на джорхите, то се подготвя дълго. Преценява се внимателно от всички страни, докато и двата клана се убедят, че направеният избор е добър за младите. След като главите на родовете се споразумеят, ако чувствата не са се изпарили през дългия пробен период, двамата се свързват според традицията. Не дадат ли родовете съгласието си, остават две възможности — да се разделят или да се свържат тайно против волята на всички. Уважаемият чичо Трирл получил категоричен отказ от рода на Смагарт по редица причини, за които дългите езици на милите ми лели не са ме осведомили много точно. Станало е отдавна, на мен самия ми е било нужно да почакам доста, докато се излюпя.
— Трирл споменаваше, че е със знатен произход — каза момичето.
— Знатен, но беден, за съжаление. Колкото до произхода, за клана Ашшсифф, чиято издънка била Смагарт, се говори в най-старите предания. Корените му са древни като расата ни и дори се свързват с легендата за Огнения покорител на Въздушния безкрай.
— Много впечатляващо звучи — съгласи се Тарасу.
— И си представи как пред този род изскача някакъв почти неизвестен и без големи перспективи младеж, който дръзва да поиска една от най-добрите партии в обществото. Забранили му дори да се приближава до техните гори, но Смагарт мислела другояче и двамата избягали, за да разчупят Яйцата на живота в затънтен край на областта. Изключително дръзка и необмислена постъпка, както показал резултатът.
— Не разбрах какво са счупили — прекъсна го момичето.
— Много е досадно да обясняваш основни неща, но няма как — Кокорл въздъхна. — Когато се излюпи джорхът, до него има малка кристална топчица, в която е затворена неговата сила и мощ. Тя трябва да се
