паяк на лявото рамо.
— Тази там ли? — хораят я огледа, а тя се усмихна дружелюбно в отговор, показвайки инкрустираните диаманти на резците си — Струва си да се сближи човек с лейди Хаива, ако е любител на силните усещания и опиати, но когато нещата опрат до яздене на диви гронги, хубавите чувства неимоверно охладняват.
— Сигурно — Синд машинално опипа левия си хълбок, където го беше ритнал гронгът, след като успя да го събори от гърба си на земята, и така засили склонността му към спокойните забавления.
Мелодичен звук на гонг и синьо сияние в прозрачната колона до тях прекратиха разговорите и очите на всички се обърнаха към триизмерната проекция на Харамон, която се появи вътре.
— Аета, Кантайрофекс! — отначало тихо, а после все по-силно прозвучаха приветствени възгласи, сливащи се в многогласен хор.
Императорът махна леко с ръка и ги прекрати.
— Търся кенселастъра, забравих да кажа, че свиквам съветниците след един час в Овалната зала. Натх, след прегледа ела там!
Говореше на Ишанг, но погледът му беше вперен в Синд, който побърза да се развълнува и смутено запристъпва от крак на крак. Добре се вживя в предполагаемите си усещания и успя да се изпоти наистина.
— Твоят спасител има благонадежден вид — сухо каза Харамон и прекрати огледа. — Не се съмнявам, че ще му се отплатиш подобаващо за заслугите.
По тона му личеше, че е раздразнен от никому неизвестното протеже на кeнселастъра, така че Ишанг побърза да го разведри.
— Съмнявам се дали ще имам нужда от службата му при мен, Велики Кантайрофекс, но ще се постарая да го възнаградя богато, преди да си замине.
— Ти решаваш, Натх — образът в колоната изчезна сред наново възобновените нестройни възгласи.
— Мисля, че те одобри — каза Ишанг.
— Не съм на себе си от радост, император Харамон ме забеляза! На Цаладия няма да ми повярват, когато им разкажа всичко, което съм преживял. Какви са изискванията Ви към мен за днес, гиан?
Простоватите маниери и старомодното обръщение, употребявано все още в някои изостанали крайща на Империята към пълноправния местен господар, предизвикаха слаб смях, примесен със симпатия. Лейди Хаива запляска с длани и развя розовите пера в косите си.
— Преди да отида в Овалната зала ще мина при Дорн, а ти си свободен да правиш, каквото намериш за добре. Ще те извикам, когато свърша — Ишанг сниши гласа си. — Дамата с перата няма търпение да те оставя под нейна опека, но ми се струва, че въпреки страстта си към главозамайващите медикаменти, е запазила достатъчно от нещото, наречено интуиция в смисъл, че открива познатите скъпоценности и в необичайна обковка.
Точно това притесняваше и Синд. Като че ли трябваше да приложи повечето си умения, за да заблуди нея. Очакваше го доста напрегнат и изнервящ флирт. Ишанг също се измъчи в кабинета на Дорн, който го подложи на безброй проби и тестове. Ахкаше тихо и се почесваше при вида на резултатите, като се объркваше все повече и повече. Когато се убеди, че на пациента му липсват всякакви способности за метаморфоза, той изблъска настрани купищата прибори и уморено разтърка очи.
— Не знам на какво си бил подложен, момчето ми, сега все едно си друг човек. Бих дал всичко, за да изследвам какво и как точно е станало, но ти се нуждаеш най-вече от почивка и затова съм принуден да те оставя на спокойствие.
— След колко време ще стана пак същият?
— Със срам признавам, че не мога да ти отговоря. Твърде е вероятно да останеш такъв, какъвто си сега — той помълча и внезапно добави колебливо: — Може би в крайна сметка това ще се окаже добро за теб — да бъдеш като всички останали.
Ишанг го погледна с добре изиграно учудване, но вече беше уверен, че приятелските чувства на доктора към Синд са истински и не той е човекът, когото търсеха. Всъщност, хораят почти знаеше истината, но щеше да остави Синд сам да стигне до нея.
— А сега си тръгвай бързо, преди да ме е обзела наново изследователската страст и да те замъкна в залата за дисекции — пошегува се Дорн. — И не се мяркай насам, докато не се почувстваш добре. После ще ми паднеш в ръцете, за да експериментирам върху теб, както си знам.
„Едва ли някой освен него и Императора се осмелява да се отнася така със страшния кенселастър, но той е държал в ръце крещящото и напикаващо се пеленаче, когато са го донесли в двореца, така че може да си го позволи. На колко ли години е сега?“ — замисли се Ишанг и реши, че са доста много.
Главното беше, че докторът отпада от заподозрените и можеше да каже това на Синд. Макар да нямаше опит, Ишанг вече уверено се движеше по правилата на живота, който Синд беше водил. Когато седна в Овалната зала, изпита усещането, че не за пръв път присъства тук, където се вземаха решенията, засягащи огромен брой човешки същества, жители на Империята. Съветниците по военното дело, финансите, селското стопанство и другите важни сфери в управлението на Империята съвпадаха с описанието на Синд до съвсем малки подробности — включително притесненото покашляне на съветника по етническите въпроси и смешният, наподобяващ граблива птица профил на икономическия корифей.
Целта на заседанието беше да се обсъди инспекцията на Императора, отложена до връщането на кенселастъра, за чието провеждане вече нямаше пречки. Харамон щеше да замине, като вземе със себе си двама от второстепенните съветници и повери имперските дела по време на отсъствието си в ръцете на останалите от тях, начело с тримата кенсели. Най-голямата отговорност падаше върху тях и Ишанг увери Кантайрофекса, че не се чувства толкова зле, за да не може да изпълнява задълженията си. Лайал посрещна с мрачен вид това изявление, а Боргън, който през цялото време ровеше мълчаливо и усърдно в камара видеодискове, извика радостно малко преди да приключат и ги застави да изгледат дълъг списък пратки за неотложните нужди на лабораторните центрове в инспектирания район. Императорът доброжелателно го изслуша докрая и нареди на заминаващите с него съветници да вземат отношение по въпроса, след което изключи проекцията си. Ишанг намери Синд, притиснат в ъгъла от тълпа царедворци, между които преобладаваха възхитените дами, и го измъкна оттам за голямо неудоволствие на компанията.
— Човек би помислил, че досега не си се радвал на такова внимание — подметна той.
— И няма да сбърка. Винаги съм се отнасял прекалено сериозно към задълженията си, а сега се чувствам някак си отменен, успокоен и в крайна сметка — нелошо.
— Кантайрофексът тръгва на обиколка съвсем скоро — каза високо Ишанг. — Чудя се дали и този път ще организира големи забавления по случай отпътуването си.
— Както разбрах от разговорите, тук е твърде скучно за отбраното общество и всеки повод за празнуване е добре дошъл. Смятам да присъствам и аз, ако не възразявате, уважаеми кенастър.
— Достатъчно съм болен, за да пропусна всичките, но не бих ти попречил да се веселиш. Няма да имам голяма нужда от теб — каза Ишанг и се улови, че сякаш наистина великодушно дава разрешение за почивка на свой служител.
„Когато се вживееш в измислиците и ги повтаряш достатъчно дълго, те имат неприятната склонност да се превръщат в нещо трудно различимо от истината“ — помисли си той, цитирайки свободно пасаж от Свещените книги.
Следващите дни до заминаването на Харамон, Ишанг прекара в жилището на Синд. Поддържаше физическата си форма с упражнения в спортната зала на своя домакин, който се мяркаше рядко, щастлив да използва пълноценно преимуществата на новото си битие. Лайал почти не му обръщаше внимание и Синд все повече се съмняваше, че той е в дъното на случилото се на Ромиа и Тарис-1. Не можеше обаче съвсем да изключи възможността канархът да се преструва майсторски. Проведоха един неподслушван разговор с хорая, след като Синд уж случайно се срещна с него в „мъртвата зона“ — късо отклонение на коридора, защитено от наблюдаващи устройства. Действията им щяха да започнат веднага, щом Кантайрофексът напусне Франар. Синд трябваше да принуди Лайал да го заведе в подземното хранилище на архивите и там да изстиска от него всичко, което той знае.
Императорът отпътува шумно, а веднага след това Синд тръгна за неколкодневния полет с балони над Мохиха. Под благовиден предлог напусна групата, малко след като се отдалечиха от Атанаморп, и без да
