губи излишно време се запъти към жилището, което обитаваше Лайал със семейството си. Канархът вече предчувстваше почивката си след вечерната чаша мляко с няколко капки нама, затова се стъписа, когато на вратата на спалнята си видя досадния дръвник, приближен на Синд Натх.
— Кой ви пусна тук? — извика той ядосан и се втренчи в него.
— Дойдох да ви съобщя нещо, което ще ви заинтересува — невъзмутимо обяви нахалната особа. — Може ли да седна?
Без да дочака отговор, той включи една силова плоскост близо до леглото му и се разположи там.
Ръката на Лайал се плъзна върху бутоните. Вече се разяряваше от безочието му, въпреки че беше и заинтригуван.
— Аз подбирам времето, в което да чуя интересуващата ме информация — ледено каза той. — Сега охраната ще ви изхвърли и помислете навън как да се свържете с мен по приличен начин.
Трябваше да му даде урок по добри обноски, преди да го изслуша. Все още никой не идваше, а широката ехидна усмивка на госта започна да му изглежда извънредно и обезпокоително позната.
— Погрижил съм се да разговаряме на спокойствие, уважаеми кенарх. Не бих искал някой да прекъсва занимателната ни беседа с дрънкане на прибори или оръжие.
— Синд Натх! Но ти в момента… — Лайал погледна образа, който се появи в екранчето на гривната му и тъжно поклати глава. — Според уредите, обектът с твоята идентификация спи непробудно и не е напускал дома си от часове, но според усета ми това си ти.
— За мен е нормално състояние да се намирам на две места едновременно — изсмя се посетителят. — Няма смисъл да се правиш на изненадан.
— Има ли възможност да си наистина чужденецът, под чиято външност ми досаждаш?
— Никаква — Синд доби обичайния си вид за миг, колкото да го увери. — Ти знаеш много добре какво става.
— Нямам представа за какво говориш, но знам, че си способен почти на всичко. Какво искаш от мен?
— Добрият Лайал, както винаги прям и настъпателен — подигра го Синд. — За да не губим време, ще ти кажа накратко. Заведи ме в хранилището на архивите, в секретния отдел!
— Само това ли? — изсмя се саркастично Лайал. — Абсолютно изключено, забрави го!
— Не бих го направил, защото ти ще обмислиш внимателно отговора си, така че да бъде приемлив.
— И какво ще ме спре да извикам охраната? Отдавна съм престанал да се боя за живота си — в гласа му наистина нямаше страх и Синд разбра, че той не се преструва.
— За твоя — не, но какво ще кажеш за синовете си и внука? Малкият Зир е много приятно дете, не е наследил проклетия характер на своя дядо.
В очите на кeнарха проблесна разбиране.
— Какво си направил? — попита той глухо.
— Кошницата с редки и скъпи плодове, получена вчера, беше от мен. Осведомен съм за вкусовете и предпочитанията в дома ти и се постарах никой да не може да устои на изкушението.
— Впръскал си вътре някаква гадост, от която ще умрем, ако не направя, каквото искаш. Антидотът е у теб.
— Нямам какво да добавя.
— Защо мислиш съм един от тримата доверени? — с презрение в гласа попита Лайал. — Нито съм завеян като кeнселдоратора, нито самотно чудовище като теб. И защо, откакто съм на този пост, никой от семейството ми никога не напуска Франар?
— Кантайрофексът те държи с нещо… — сякаш завеса се раздра пред очите на Синд. — Теб и близките ти.
— Долните номера са ефикасни и без да претендират за оригиналност.
— Нищо не знам за това и съм учуден, защото аз съм специалистът — каза Синд. — Положително е имплантиран уред с разрушаващ заряд, дистанционно управляем.
— Ето го — кенархът разтвори дрехата си и показа малкия белег над сърдечната област. — Неголяма капсула, но достатъчна.
— И всички, включително детето, имате такива?
Синд си спомни неприятното чувство, което изпитваше с гривната-контролер на Ромиа — точно като жива мина с часовников механизъм.
— Лоялността ми при това положение е непоклатима — изкиска се Лайал, — но поне аз знам, че проклетото нещо е в мен, а други може и да не подозират. На теб и Боргън такъв стимулатор не е нужен, обаче кой знае? Предвидливостта е ценно качество.
За себе си Синд беше сигурен, че няма имплантация, защото често напускаше Франар и най-важното щеше да я усети при метаморфните си процеси, но за един кратък миг се почувства зле.
— Както сам разбираш, не съм за завиждане — кeнархът правилно оцени мълчанието му. — Програмата е някъде в компютърните мрежи, нямам представа дали е скрита между тези, управляващи спътниковите метеорологични системи, или в обслужващите градската канализация. Знам само, че насоченият сигнал може да дойде по всяко време и е сигурен, ако някой от нас се отдалечи от планетата. Ние сме затворници тук.
— Не знаех това, но нещата не се променят. Ако ме заведеш в хранилището, Императорът може би ще те унищожи, забележи — само теб, а ако не ме заведеш, ще умрете всички със сигурност.
— Колко време си ни дал?
— До изгрев слънце.
— Ще стигне, за да се синтезира антидот в Централните лаборатории.
— Да, ако някой знае какво става, а ти няма да излезеш оттук жив и да обясниш. Докато си побъбрим с теб още малко, критичният момент ще мине и аз оставам единственото ви спасение, примири се с тази мисъл.
— Защо ти трябват архивите? Можеш да научиш същото от Боргън.
— От него ли? Той е Върховен академик от двадесетина години и не е бил на този пост при раждането ми.
— И те имат документация. Там, предполагам, са описани обстоятелствата около експеримента, довел до генетичното ти увреждане, а има вероятност да научиш и други любопитни неща.
— Ще последвам съвета ти да намина при Боргън, но след като вече съм тук, нищо не пречи първо да погледна имперския архив — твърдо каза Синд, който блъфираше.
Изпратените вчера плодове бяха безвредни, така че той се намираше на ръба и всеки момент можеше да се провали. Срещата му с Лайал не вървеше, както беше мислил. Макар и да го мразеше, кeнархът започваше да му изглежда все по-невинен.
— Може ли да нагласиш нещата, все едно че си проникнал вътре без моето съгласие? — предаде се Лайал. — Като те заведа там, ме завържи, удари или убий, ако ти харесва повече, така има вероятност поне семейството ми да избегне гнева на Харамон. Ти също ще го понесеш с пълна сила, но ми обещай, че каквото и да стане, ще защитиш близките ми. Знам, че държиш на думата си.
— Имаш я, въпреки че не разбирам вече нищо — вдигна ръка Синд. — Най-върлият ми враг залага на моето благородство, изключително невероятна сцена, направо да се просълзиш от умиление. Ще искам от теб пълно съдействие в замяна на това обещание. Ти ли организира събитията на Ромиа и повреди кораба ми?
— За какво говориш, нали мисията ти завърши успешно? — учудването му беше непресторено.
— Имаш ли нещо общо със смъртта на родителите ми?
— Ще научиш всичко — сухо отговори кeнархът. — Аз ще изпълня моята част от споразумението — да ти осигуря достъп до документите и ще ме оставиш на мира. Направил съм, каквото е било необходимо, после ще прецениш сам вината ми.
— Добре, обличай се и да тръгваме веднага! — нареди Синд.
— Само един въпрос. Този човек, който се представя за теб, да не е случайно твоят брат?
— Той е.
— Поразително! Било е толкова невероятно да оцелее, колкото и да се срещнете после — закиска се Лайал и стана от леглото.
