Вниманието им беше приковано в огромната, подобна на храм сцена. До черните тонколони, издигащи се като древни паметници, бяха наредени плоски видеостени, големи колкото екрани в киносалон. Всяка показваше различен аспект от сцената, тълпата и ранчото, като непрекъснато променяше изображението. Множеството продължаваше да нараства.
— Видя ли? Какво ти казах! — изкрещя Сами и посочи екрана. — Ако не се съберат половин милион души, зарязвам този бизнес и ставам равин!
— Наистина са много — отбеляза Марион. — Как ще осигуриш храна и вода, Тим?
— Имам кладенци, имам и напоителна система. И много туби и бидони. Пък и повечето хора са си донесли храна. Младежта има опит в концертите.
— Надявам се. Може да счупиш всички рекорди.
— Нали на това разчитаме, красавице — намеси се Сами.
— И така — каза Върнън, — да се качваме на сцената.
Ще представя Сами, после ще дам думата на отец Питър.
Скандиранията на огромната тълпа се носеха над пасището като гръмотевици. Чак земята се тресеше. Цялата територия зад сцената, включително паркингът за превозните средства на изпълнителите, беше оградена с вериги и охрана. Сами Айзенглас беше опитен организатор и бе помислил за всичко. На входа стояха Фред Бевинс и две грамади, облечени в униформите на охраната.
Телохранители и усилена охрана — какъв живот! Питър още не можеше да определи какво е мнението му за Фред Бевинс. Човекът беше общителен, дори се подмазваше, но се държеше някак неискрено. Дали му говореше все по-засилващото се шесто чувство, или това беше само сблъсък между личности? Питър си напомни да провери документите на Бевинс… щом му остане свободно време.
Едва когато започна да изкачва дългата стълба към сцената, се зачуди какво ще каже на огромното множество. Винаги разчиташе на импровизацията и всеки път успяваше.
Застана зад кулисите и видя как Сами плъзва ръце около кръстовете на придружаващите го дългокраки млади жени, препасани с къси копринени ленти, които не прикриваха нищо. Тим Върнън излезе на сцената и скромно се представи, като каза, че е съвсем обикновен човек. Тълпата хареса това и го приветства. В срещуположните кулиси група „Лингус“, първите участници в концерта, пристъпваха от крак на крак и нервно пушеха. Шестте момчета, нарочно облечени в скандални костюми, се опитваха да изглеждат отегчени, но по-скоро бяха уплашени до смърт, че са част от цялото това невиждано стълпотворение.
Върнън представи Сами Айзенглас, чиято поява на такива събития се бе превърнала в пародия. Когато той и момичетата му изскочиха на сцената, неизброимото множество избухна в аплодисменти — дюдюкаха, крещяха подигравателно, смееха се и ръкопляскаха. Обичаха го, защото беше твърде лесно да го презират. Питър се зачуди дали Сами съзнава тази елементарна истина… И дали тя изобщо има значение. Айзенглас стоя пред тълпата само няколко минути, но се възползва по най-добрия начин от тях, като се перчеше и гримасничеше като стар актьор от водевил и щипеше девойките по задниците.
Отвратителна демонстрация на човешкото падение и безспорно най-чудатото и пошло въведение за появата му. Каренца се зачуди дали в Сейнт Луис Даниел гледа всичко това. Ами в Рим? Усмихна се, като се представи, че онова тлъсто прасе Лареджа гледа рок-концерт. След последната тъпотия на Айзенглас глъчката постепенно стихна и Сами каза:
— А сега… Ще започнем с кратка благословия, произнесена от най-сензационната атракция в страната! По специална уговорка с Бога! Доведохме за вас… чак от Сейнт Луис, Мисури… отец Питър!
Огромното море избухна в аплодисменти. Питър пое дълбоко въздух, бавно издиша и тръгна към средата на сцената. Сами и съблазнителните му мадами се отдалечиха от микрофона, без да престават да се усмихват.
Питър им кимна учтиво, после се обърна към множеството. Усмихна се, вдигна ръце с дланите нагоре и зачака овациите да стихнат. Усещаше топлотата, която се излъчваше от хората и го докосваше. Най-сетне тълпата се смълча.
— Благодаря ви за радушното посрещане — бавно изрече Питър, така че гласът му да не ехти по уредбата и думите да не се застъпват. — Знам, че не приличам много на свещеник… — Посочи памучната си риза и джинсите.
— Но това може би е защото вече в известен смисъл не съм свещеник.
Тълпата ахна, сякаш не разбра какво има предвид или не искаше да повярва на такова нещо.
— Прекарах почти целия си живот, затворен в църквата и енорийското жилище — изолиран от хората. Е, да, в Божия храм идваха богомолци и получаваха помощта, от която се нуждаеха. Но това не беше достатъчно.
Щом Господ ми е дал особена дарба, способността да прониквам в душите на хората и да им говоря тогава, когато те изпитват най-силна потребност от това, мисля, че Господ е възнамерявал също така да напусна светилището и да отида сред хората.
Той млъкна за момент и тълпата отново започна да аплодира. Бяха разбрали думите му и ги одобряваха. Той знаеше, че ще стане така.
След като привлече вниманието им, нататък беше лесно. Броят на слушателите изобщо нямаше значение. Те поглъщаха всяка негова дума и той подсъзнателно знаеше, че не е необходимо да говори дълго. Скоро щеше да демонстрира магията си над тях.
Заговори им за любовта и нейната сила. За множеството пластове и нива на духа и душата. Каза, че в началото на всичко е умерената любов към собственото его, защото ако не можем да обичаме себе си, то и за другите няма да ни остане любов.
Говори за сплотеността и че единственият начин за оцеляване през настъпващото ново хилядолетие ще бъде чрез общите усилия — цялото човечество да се обедини в името на една цел и да желае едни и същи неща. Обикновено и въздействащо послание. Без гръмки фрази, многословни обещания и театралничене.
За пръв път Питър осъзна колко много извлича от последователите си. Онова, което преди беше подсъзнателно преобразяване, сега беше толкова очевидно, че не можеше да се пренебрегне. Той черпеше сили от дълбините на душите им и от първичната им жизнена енергия. Вече знаеше това. Хората излъчваха сила и той я поемаше. Беше като сателитна чиния, която събираше сигнали и ги пренасочваше. Това беше съвършеното единение. Питър задоволяваше потребностите и мечтите им, а те му даваха енергия във форма, която можеше да използва, да преработва и да препредава. Психически кръговрат — вечна хранителна верига за душата.
Спря да говори и почувства, че в атмосферата над прерията се заражда мощен заряд. Тълпата беше като гигантска батерия и складираше енергия, която чакаше да бъде освободена. Завърши словото си с тиха и смирена благословия и хората раздраха тишината с възторжен вик. Но той знаеше, че това не е същинското освобождаване на енергията, таяща се в тях.
То щеше да дойде по-късно.
ЧЕТВЪРТА КНИГА
„И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще мами народите в четирите краища на земята.“
Колорадо Спрингс, Колорадо — Уиндзор. 24 октомври 1999
Марион седеше сама в хотелската стая. На нощното шкафче една-единствена лампа се бореше с мрака и осветяваше бутилка калифорнийско вино и стъклена чаша. Вратата беше заключена, но тя знаеше, че той може да влезе, ако наистина иска. Зачуди се дали има нещо, което той да не може да направи.
Облегна се на таблата на двойното легло, протегна крака и се опита да пресъздаде с думи събитията, на
