Бейкън бе напълно лишен от аналитичен ум. Той не само не умееше да решава въпросите, той дори не умееше да ги поставя.
Бейкън бе човек, чужд на всички науки и основните му идеи до една бяха погрешни.
Бейкън разсъждаваше забележително погрешно и то по начин, свойствен само нему. Бе крайно, напълно, изцяло некадърен във всички области на естествените науки.
Волтер е кръгла нула като философ, няма тежест като критик и историк, изостанал е като учен, а в личния си живот така не умее да се прикрива, че е загубил всяко уважение към себе си заради горделивостта, проклетията и дребнавостта на душата и характера си.
Потомството, на което Гьоте остави за оценка своето творчество, ще направи необходимото. То ще напише върху бронзовите си плочки:
„Гьоте, роден във Франкфурт през 1749 г., починал във Ваймар през 1832 г., велик писател, велик поет, велик творец.“
И когато фанатиците на формата за самата форма, на изкуството за изкуството, нека да е и на любовта и материализма, поискат от него да добави:
„Велик човек!“, то ще отговори: „Не!“
Няма съмнение, че изключителните хора, в която и област да се изявяват, дължат част от успеха си на високите качества, с които са надарени.
Щом французинът премине границата, той навлиза в чужда територия.
Като му се отпусне края, и вече краят му се не вижда.
Бакалството е достойно за уважение. То е търговски бранш. Армията е дваж по-достойна за уважение, защото е институция, чиято цел е редът.
Съществуват около три тома подобни записки.
Гюстав Флобер имаше учудваща способност да открива този род глупости. Ето един характерен пример.
Като четял речта по случай приемането на Скриб във Френската академия, той се спрял на една фраза, която веднага записал:
„Научаваме ли нещо от комедиите на Молиер за големите събития във века на Луи XIV? Споменава ли се изобщо в тях за грешките, слабостите или простъпките на великия крал? Става ли дума за отменянето на Нантския едикт?“
Под този цитат Флобер е написал:
„Нантският едикт е отменен през 1685 г.
Молиер умира през 1673 г.“
Как е било възможно нито един от академиците, специално събрали се, за да чуят речта преди произнасянето й, да не сравни двете дати?
Гюстав Флобер е смятал да напише цял том, съставен от този доказателствен материал. За да олекоти и разнообрази въпросния сборник от нелепости, той е щял да вмъкне две-три поетично-идеалистични повести, също преписани от Бувар и Пекюше.
В книжата му е намерен план на една от тях, която щяла да се казва „Една нощ на Дон Жуан“.
Този план, набелязан с къси изречения, понякога дори с несвързани помежду си думи, разкрива по- добре, от всяко проучване начина му да замисля и подготвя работата си. От тази гледна точка той може да представлява интерес. Ето го:
