добре! Отделенията „А“, „Б“ и „В“ ще изпратят съгледвач на улица „Мария“. Когато другата чета на червеноризците се появи на улица „Мария“, отделенията ще се разгънат за бой. Когато червеноризците нахлуят през голямата порта, две отделения ще се престорят, че бягат. Вижте картата… виждате ли? Рихтер, ти ще командуваш отделение „В“, което ще влезе под навеса за каруци… — той посочи с пръст: — Ето тук. Разбра ли?
— Разбрах.
— Отделение „Г“ на Колнаи ще се скрие в колибата на Яно. Сега внимавайте, защото следва най- важното. И гледайте добре картата. Червеноризците ще заобиколят отляво и отдясно парната резачка и зад нея ще налетят на 1-ва, 2-ра и 3-та крепост. Те веднага ще започнат да бомбардират. В същия миг двете избягали отделения ще се появят от навеса и от колибата на словака и ще нападнат в гръб неприятеля. Ако се биете храбро, неприятелят ще попадне в клещи и ще бъде принуден да се предаде. Тогава ще го натикате в колибата и ще заключите вратата. Когато се свърши с това, отделение „В“ ще се покаже откъм колибата, а отделение „Г“, заобикаляйки купчините дърва, ще се озове при 6-та крепост и двете ще се притекат на помощ на „А“ и „Б“. Войниците от 1-ва и 2-ра крепост ще се прехвърлят на 4-та и 5-та крепост и ще подсилят бомбардировката. След това в единна бойна верига отделенията „А“, „Б“, „В“ и „Г“ ще нападнат и ще подкарат неприятеля към вратата на улица „Пал“. През това време всички крепости ще бомбардират неприятеля, който няма да устои под напора на обединения удар. И тогава ще го изгоним през вратичката на улица „Пал“! Ясно ли е?
След този въпрос избухна шумно оживление. Момчетата развяваха кърпи и подхвърляха шапките си. Немечек свали от врата си големия червен плетен шал и с гъгнещ от простудата глас викна през общата радост:
— Да живее председателят!
— Ура! — беше отговорът.
Но Бока отново махна за тишина:
— Тишина! Още нещо. Аз и моят адютант ще бъдем близо до отделенията „В“ и „Г“. Всичко, което ви поръчам по него, ще изпълнявате като моя заповед.
Един глас попита:
— Кой ще бъде адютантът?
— Немечек.
Неколцина се спогледаха. Членовете на Съюза на събирачите на маджун дори се смушкаха помежду си — трябва да се възрази. Чуваха се следните спорове:
— Обади се де!
— Обади се ти!
— Защо аз? Кажи ти!
Бока ги погледна учудено:
— Да не би да възразявате против него?
Лесик беше единственият, който посмя да се обади:
— Да.
— Защо?
— Миналия път на общото събрание на съюза… когато…
Бока изгуби търпение. Скара се на Лесик:
— Стига! Млъкни! Не ме интересуват вашите глупости! Немечек ще бъде адютант, точка! Който каже дума против него, ще бъде изправен пред военен съд.
Това изявление беше малко прекалено строго, но всички признаваха, че във военно време може да се действува само така. Следователно всички се примириха с мисълта, че адютантът ще бъде Немечек. Настъпи кратко шушукане сред ръководителите на маджунарите, които смятаха, че това е обидно за съюза. Срамуваха се, че в тази война човекът, когото те бяха обявили за предател и чието име бяха записали с малки букви в черната книга на съюза, ще изпълнява такава важна роля. Ако знаеха обаче…
Бока измъкна от джоба си списък. Той прочете кой в коя крепост е разпределен. Командирите на отделения си избраха по двама души. Всичко се вършеше много сериозно и момчетата бяха толкова развълнувани, че никой не пророни дума. Когато всичко приключи, Бока изкомандува:
— Всички по места! Ще проведем учение.
Изведнъж всички се пръснаха по местата си.
— Всеки да стои на мястото си, докато не получи нова заповед! — викна след тях Бока.
Той остана насаме с адютанта Немечек в центъра на площадката. Нещастният адютант кашляше здравата.
— Ерньо — каза му нежно Бока, — увий си шала около врата. Много си настинал.
Немечек погледна благодарно приятеля си и го послуша, сякаш му беше по-голям брат. Той намота около врата си големия червен плетен шал така, че само ушите му се виждаха.
Когато свърши, Бока рече:
— Сега ще предадеш една заповед на 2-ра крепост. Внимавай добре…
Ала в този момент Немечек направи нещо, което не беше правил никога досега. Прекъсна думите на командира си.
— Извинявай — започна той, — но преди това искам да ти кажа нещо.
Бока свъси вежди.
— Казвай.
— Преди малко членовете на Съюза на събирачите на маджун…
— Остави, моля ти се — прекъсна го нетърпеливо председателят, — и ти ли гледаш сериозно на подобни глупости?
— Да — отвърна Немечек, — защото и те гледат сериозно на тях. Зная, че те са глупави, и не ме интересува какво мислят за мене, но не бих искал ти… ти… да ме презираш.
— За какво да те презирам?
Между ресите на големия червен плетен шал Немечек се обади почти разплакан:
— Защото те… те… ме обявиха за предател…
— За предател? Тебе?
— Да. Мене.
— Казвай, много съм любопитен!
Немечек започна стеснително и със свито гърло да разказва случката. Трябвало да бърза тъкмо когато членовете на съюза полагали тайна клетва. Те, от своя страна, използували тази случайност и го обвинили, че бързал, защото го било страх да постъпи в тайния съюз. Обявили го за предател и безчестник.
Според него, всъщност всичко това се случило, понеже подпоручиците, поручиците и капитаните са недоволни, че председателят не дружи с тях и споделя всички държавни тайни с него, обикновения редник. Накрая той каза, че са записали името му с малки букви в черната книга.
Бока изслуша търпеливо целия разказ. Помълча малко. Заболя го, че сред момчетата се намират и такива. Бока беше умно момче, но още не знаеше, че всички хора са различни, че не приличат на него и че научаването на подобна истина винаги причинява болка. После той погледна нежно малкото, русичко момче.
— Добре, Ерньо — каза той, — върви си гледай работата и не се грижи за тях. Не искам да им казвам нищо преди започването на войната. Но щом свърши битката, ще ги оправя. Изтичай до първа и втора крепост и предай на момчетата веднага да се прехвърлят на четвърта и пета крепост. Искам да видя колко време им трябва за прехвърлянето.
Редникът се изпъна мирно, отдаде чест и си помисли колко е тъжно, че заради една война се отлага разглеждането на въпроса за неговата чест, но преглътна горчивината си и каза по войнишки:
— Слушам, господин председател!
И Немечек хукна в галоп. След него се вдигна облак прах и скоро след това адютантът изчезна зад купчините дърва, върху които бяха разположени крепостите. Отгоре надничаха рошави детски глави с широко отворени очи. По лицата им личеше възбуда, каквато обзема войниците преди сражение, което знаете от описанията на смелите военни кореспонденти.
Бока остана сам-самичък в центъра на площадката. До голямата равна земя, заградена от всички
