— Храна и секс — каза Беласар.
Малоун го погледна с недоумение. Направи му впечатление, че Сиена избягва да повдига глава, гледайки в чинията си. Дали се стараеше да не привлича вниманието на Беласар?
— Храна и секс? — попита той озадачено.
— Две от основните положения в теорията на Малтус. — Беласар вдигна поглед от пушената пъстърва в чинията пред него. — Хората имат нужда от храна. Сексуалният им нагон е силен.
— А другите две кои са?
— Населението расте в геометрична прогресия. Един, двама, четирима, осмина, шестнадесет, тридесет и двама. Да, обаче в същото време количеството храна нараства в аритметична прогресия — едно, две, три, четири, пет, шест. Способността ни да се възпроизвеждаме винаги превъзхожда способността ни да се изхраним. И като последица от това, значителна част от населението е обречена да живее в мизерия. — Беласар млъкна за миг, за да опита с демонстративна наслада от пъстървата. — Разбира се, ние се мъчим да намалим раждаемостта чрез контрацептиви, целомъдрие и ограничаване броя на децата, които една жена ражда. Някои общества препоръчват аборта. Но тъй като сексуалният ни нагон винаги си остава силен, населението на Земята продължава да расте. Само през тази година то е набъбнало с брой, равен на броя на населението в скандинавските страни и Обединеното кралство, взети заедно. С бързи темпове наближаваме шестте милиарда, а до средата на двадесет и първия век учените изчисляват, че ще стигнем десет милиарда. Няма да има… всъщност и не би могло да има храна за всички. Обаче в играта се включват и други фактори, защото в плановете си милостивият Бог така е наредил нещата, че там, където има драстичен дисбаланс между броя на населението и наличието на храна, епидемиите и войните да намаляват многочислеността.
— Това са планове на милостивия Бог? — попита Малоун изумено.
— Според Малтус. Но аз съм съгласен с него. Той е бил англикански свещеник. Вярвал е, че Бог допуска мизерията да бъде част от плана Му с цел да ни изпита, да ни накара да използваме всяка възможност да се издигнем над нея и да закалим личностите си в борба с несгодите. Когато онези, които са се преборили с достатъчно предизвикателства и от това са станали по-закалени и по-добри, умрат, получават за награда вечен живот.
— След като междувременно поради глад, епидемии и войни са преживели ада на земята — каза Сиена.
— Явно не си слушала внимателно, скъпа. В противен случай нямаше да изтървеш главното.
Сиена отново сведе глава към чинията си.
— Значи излиза, че войната е добро нещо — каза Малоун с леден тон. — И покрай нея и търговците на оръжие.
— Много е лесно да заклеймяваш нещо, което не разбираш. Моят прапрадядо и Малтус случайно са били приятели.
— Какво?
— След като първото издание на есето му било публикувано, Малтус предприел пътуване из Европа. Моят прародител имал късмета да попадне на една официална вечеря в Рим, където бил поканен и Малтус, и така двамата се запознали. След това прекарали много вечери заедно, обменяйки идеи. Това есе, което ви дадох да четете, било подарено на прапрадядо ми лично от Малтус.
— Искате да ми кажете, че впечатлен от идеите на Малтус, вашият прапрадядо е станал търговец на оръжие?
— Той го е сметнал за свое призвание. — Беласар погледна загрижено към Сиена. — Скъпа, на теб като че ли пъстървата не ти харесва. Може би заекът, който ще поднесат като второ, ще ти допадне повече.
10.
Малоун лежеше в тъмната спалня и гледаше в тавана. Вечерта бе една от най-странните, които бе прекарвал в живота си, а разговорът бе на такова сюрреалистично ниво, че накрая той бе изгубил връзка с действителността, сякаш бе дрогиран.
Умората от пътуването започна да взема превес. Потрепвайки, клепачите му се затвориха и той засънува как двама мъже с перуки, облечени в дълги наметала, каквито са носели през 1798 година, седнали край камината в опушена таверна, задълбочено обсъждат съдбините на хората. Сънува и Сиена, възседнала кон, препускаща между кипарисите, без да вижда тънката жица, вдигнала се внезапно пред краката на коня — той се препъва и тя пада на земята със счупен врат. Сънува рева на хеликоптер, готвещ се за кацане, видя го в съня си как каца, едва изчаква няколко секунди, преди да излети отново, и шумът му пак заглъхва в далечината. Очите му рязко се отвориха и той разбра, че хеликоптерът не е бил сън.
Ставайки от леглото, Малоун се приближи до огромните прозорци. Надникна навън и се загледа в сенките на дърветата и проблясващите на лунната светлина вирчета. Светлината от прожекторите заливаше алеите и градините. Появи се човек от охраната, метна цигара встрани и прехвърли автомата от едното рамо на другото. Някъде отдалеч долетяха гневните гласове на двама души, но Малоун не можа да чуе какво си крещят. Пазачът не им обърна никакво внимание. Караницата заглъхна и над имението отново се възцари тишина. Чейс прокара длан по умореното си лице, върна се до леглото и тъкмо се накани да се мушне под завивките, когато до ушите му стигна екотът на изстрел. Бе готов да се обзаложи, че пазачът и на него не е обърнал внимание.
Трета част
1.
Стреснат от внезапното приближаване на хеликоптера, арабският жребец на Сиена рязко се дръпна встрани и едва не я хвърли в потока. Загубила за миг равновесие, тя рефлексивно притисна крака към хълбоците на красивото животно и тъй като то вероятно щеше да хукне надолу по стръмния бряг, отпусна леко десния крак и натисна по-силно с левия, като едновременно с това ръцете й направиха същото движение с юздите. Насочвайки коня встрани от потока, тя го стисна с пети, опъна юздите назад и спря точно когато хеликоптерът с грохот прелетя над тях. Вдигнала глава, тя успя да го мерне за миг, но от него само някой внимателно взиращ се надолу би могъл да я види тук през леко оределите клони на дърветата. Машината отлетя нататък, приближавайки се към хълмовете.
Потупвайки жребеца по шията, Сиена му заговори гальовно и зачака шумът да затихне напълно. Наближаваше осем часът. В имението имаше два хеликоптера и на зазоряване, когато тя отиваше към конюшнята, единият от тях бе излетял. Сега другият го бе последвал. Запита се дали Дерек не е отпътувал с някой от тях. Всъщност се надяваше да е така. Неприятно й бе да се върне обратно в замъка, да го намери там и да се напряга, мъчейки да се нагоди към настроението му в момента. Бе отпътувал нанякъде и го нямаше шест дни, през три от които тя се възстановяваше от леденото му отношение преди тръгване. През последните няколко месеца, колкото и да се опитваше да установи някакви взаимоотношения с него, опитите й пропадаха. Невъзможно й бе да разбере какво мисли.
Понякога се чудеше какво би станало, ако просто продължи нататък с коня през полята и избягвайки пътища и алеи, се насочи към хълмовете. Колко ли далеч щеше да стигне? И какво щеше да прави, след като се отдалечи от имението? Нямаше нито хляб, нито вода. А сигурно щеше да възбуди подозрения, ако започне да товари коня с провизии, преди да предприеме обичайната си всекидневна езда. Не би могла да го докаже, но подозираше, че Дерек е заповядал да я следят отдалеч по време на тези разходки, стигащи границите на имението. Но дори и да го докажеше, Дерек сигурно щеше да вдигне рамене с безразличие и да й отговори, че го прави заради сигурността й. Тя нямаше никакви пари, а също и достъп до тях. Дерек строго следеше за това. Би могла да вземе някои от бижутата си, но как щеше да намери на полето някой, който би платил толкова, колкото струват? Без пари не би могла да отседне в никой хотел, нито да си купи нещо за ядене или пък да си вземе билет за някъде, ако наистина реши да избяга от Дерек. Накъдето и да погледнеше, беше в капан. Може би именно затова хеликоптерът бе прогърмял в тази посока: да й покаже, че никога не е сама, че няма никаква надежда за измъкване.
