Малко по-нататък от мрака изплува човек от охраната и Малоун замръзна, снишен до една статуя, молейки се да не го види. Отдясно, през една пролука в храстите, се виждаше яркоосветената площадка за кацане. Беласар, с гневно изражение на лицето, слезе от хеликоптера и още преди облечените в бели престилки мъже да стигнат до него, той се извърна. Следван от телохранителите си, пое с широки крачки към замъка. Потър обаче не се виждаше никакъв. И най-важното — къде беше Сиена? Боже господи, дано да не й се бе случило нещо!
В следващия миг вътре в хеликоптера нещо се раздвижи. На вратата бавно се появи някаква фигура. Облекчението на Малоун — след като разбра, че това е Сиена — обаче веднага се превърна в тревога, когато видя колко колебливо и несигурно слезе тя от хеликоптера. Дори оттук си личеше, че е замаяна.
„Действай — смушка се мислено той. — Нищо не можеш да направиш за нея в момента и ако не се върнеш в библиотеката навреме, няма
Тъй като пазачът бе отминал нататък, Малоун погледна за последен път към Сиена, забеляза несигурната й походка и напуснал прикритието си до статуята, продължи нататък към замъка. На горните етажи светнаха няколко прозореца, вероятно от апартамента на Беласар. „Може би той има намерение веднага да си легне — помисли си с надежда Чейс. — Може би няма да се заинтересува за мен чак до сутринта.“
Гърдите му се вдигаха и спадаха трескаво, когато най-после стигна до прикритието на храстите. Надигна внимателно глава над тях, за да огледа дали наоколо няма някой от охраната, който би го видял как прекосява тичешком покритата с бели камъчета алея, бутва прозореца на библиотеката и пропълзява вътре. Нямаше повече време за наблюдение и знаейки, че трябва да поеме риска, той се приготви за последното усилие, но изведнъж мускулите му се схванаха от ужас, когато прозорецът на библиотеката лумна в ярка светлина.
4.
— Ти ми каза, че е тук! — викна Беласар, примижавайки на силната светлина.
— Тук беше — настоя пазачът. — Преди около час го видях тук, заспал в онова кресло.
— Тогава къде е
— Сигурно се е събудил и си е отишъл в стаята.
— А откъде този внезапен интерес към старите книги? До такава степен, че да слиза среднощ да чете в библиотеката? Ти видя ли го да се качва в стаята си?
Пазачът виновно разпери ръце:
— Не.
С гневни крачки Беласар се приближи към прозорците, внимателно огледа всички и забеляза, че един от тях е открехнат — съвсем леко, но достатъчно, за да може лесно да си отвори, ако е излязъл оттук и иска да се върне по същия път.
— По дяволите, намери го! Иди и провери в стаята му! Искам да знам къде е!
Пазачът забързано се отправи към коридора и Беласар го последва. Излязъл във вестибюла, той викна на тримата си телохранители да тръгнат с него. Прескачайки по три стъпала наведнъж нагоре по витото стълбище, Беласар надмина първия от охраната, когото бе пратил напред. Спирайки на площадката, той изчака групата да го настигне, тръгна бързо по коридора, стигна до стаята на Малоун, отвори я рязко, без да чука, щракна лампата и премигна към празното легло, чиито завивки не бяха докосвани.
— Претърсете района! Претърсете навсякъде.
Охраната се спусна да изпълни нареждането. Тръгнал след тях, Беласар видя изкачващата се уморено по стълбището Сиена.
— Няма го — каза й той. — Ако го намеря някъде, където не му е мястото, можеш да не се тревожиш за позирането си за втория портрет. Той ще е мъртъв.
Профучал покрай нея, Беласар изтича надолу по стълбите.
— Проверете всички стаи! — викна той на група хора от охраната, които бяха чули суматохата и се бяха скупчили във вестибюла. Виждайки двамата мъже в бели престилки, се обърна към тях: — Претърсете и Манастира! Я ми дай твоя пистолет! — И спря втурналия се покрай него пазач.
После дръпна затворния механизъм на 6-милиметровия „Зиг-Зауер“, за да се увери, че в цевта има патрон, спря колкото да се убеди, че заповедите му се изпълняват както трябва, след което се спусна навън да помага.
Из целия район се замятаха светлите лъчи на фенерчета, докато охраната търсеше из храстите и по дърветата. Някъде отляво на Беласар се чу шум от разбито стъкло. Последваха викове. Един, по-силен от останалите, бе ужасяващо ясен:
— Намерихме го! Тука е! Насам!
5.
Преструвайки се на току-що събуден, Малоун скочи от дивана, на който бе легнал в тъмното. В солариума се втурнаха мъже и треснаха вратата с такава сила, че и двете стъкла се счупиха, рухвайки на земята. Спуснаха се към него, насочили пистолети, автомати и фенерчета в главата му, и го изправиха на крака.
— Какво, по дя… — Чейс с всички сили се стараеше да се прави на още несъбудил се от сън човек. — Какво става, по дяволите? — промърмори той. — Защо ме…
Лампите още не бяха светнати. Фенерчетата бяха насочени в очите му. Едното дори бе толкова близо, че Малоун вдигна ръка да го отмести, но някой я перна и фенерчето го тресна отстрани по бузата.
Пред очите му избухнаха хиляди цветни фойерверки. За миг цветовете им сякаш увиснаха във въздуха, преливайки се един в друг. Колената му омекнаха. Започна да пада, но мъжете го подхванаха, изправиха го отново на крака, а фенерчето се вдигна да го удари повторно.
Стаята изведнъж се изпълни с хора.
Чу се заповедническият глас на Беласар:
— Къде е? Покажете ми го този кучи син!
Лампите най-сетне светнаха. От удара зрението на Малоун бе замъглено, но успя да го фокусира и да види излизащия от тълпата телохранители Беласар.
Красивите черти на лицето му бяха разкривени от ярост.
— Като се видяхме за първи път, ти беше вързан за един стол и се беше напикал. — Гърдите на Беласар се повдигаха и спадаха от бушуващия в тях гняв, докато си слагаше на ръцете кожени ръкавици.
— Не разбирам — каза Малоун. — Защо…
— Затваряй си устата! — викна Беласар и го удари с юмрук.
Главата на Чейс се отметна назад. В главата му още веднъж избухна цял букет фойерверки. Ушите му писнаха. Когато ориентацията му отново се възвърна, той усети, че по брадичката му се стича кръв от разбитите устни, а по бузата му отстрани се процежда още една кървава диря.
— И тогава, като гледах локвата под стола, ти казах, че си глупак да ми отказваш. — Гласът на Беласар трепереше. — Но ти казах също така, че ще постъпя разумно и ще ти дам втори шанс. Но те предупредих. — Той тресна Малоун в устата още веднъж, размазвайки устните му. — Никога не давам
Двамата мъже, крепящи Малоун, бяха отхвърлени назад от силата на удара.
Няколко секунди минаха, преди съзнанието на Чейс да се проясни.
— Аз също не давам трети шанс. Ти ме удари два пъти. Опитай да го направиш пак.
—
— Без охраната ти да ме държи.
— Толкова близо до смъртта ти имаш смелостта да ми говориш така?
— Защо, за бога, ме заплашваш със смърт?
— Ти да не би да мислиш, че като се правиш на ударен, ще се измъкнеш?
— Да се измъкна откъде?
