наводни двигателя, елсистемата даде някъде на късо и фаровете изгаснаха. Чейс усещаше силата на водата под себе си. След това експлорърът изведнъж бе завъртян перпендикулярно на течението и се заклещи в двата бряга, превръщайки се внезапно в запушалка. Водата клокочеше около нея, надигайки се над прозореца откъм лявата страна и прехвърляйки покрива. През стъклото започна да се процежда вода. „Ще се удавя като нищо“, мина му през ума.
Той се премести на дясната седалка и натисна копчето за стъклото, забравяйки за миг, че елсистемата не работи и стъклото няма да помръдне. Водата навлизаше отвсякъде. Дръпна ключалката на дясната врата и натисна с рамо, примижавайки от болка.
Нищо не се случи.
Той блъсна още по-силно.
Вратата се отвори едва-едва.
Заблъска я с удвоена енергия. В същия миг водата, прехвърляща се през покрива, я отвори докрай, дръпвайки и него навън. Едва има време да поеме въздух, когато водата го погълна. Течението го заподмята на всички страни и той загуби ориентация: не можеше да познае къде е — нагоре или надолу. Опита се да плува, но разбра, че е невъзможно. Тъкмо щеше да нагълта вода, когато усети, че течението го блъсва в брега. Тук каналът завиваше леко и Малоун бе запратен към отсрещния склон, където подаде глава над водата, пое трескаво въздух и заби пръсти в пясъка, борейки се с течението, което го задърпа обратно към средата. Една от вълните обаче го тласна към брега и с нейна помощ Чейс изпълзя от водата на четири крака.
Опита се да стане, но не можа: краката не искаха да го слушат. Замаян, остана на колене. Загълта въздуха на едри глътки и изохка. Болката в ребрата му напомни за себе си.
Санта Клара бе твърде далече, за да стигне до нея пеш в тази буря. Бясно пенещият се поток нямаше да му позволи да се върне за помощ при Фернандо. Най-вероятно щеше да получи хипотермия и да умре тук.
Това нямаше значение. Какво щеше да стане с него не бе никак важно. Важното бе да се добере до Сиена, а при създалото се положение нямаше да може да го стори.
Някъде нататък по плажа проблесна светлина. Кола.
Помощ, помисли си той.
Въодушевен, не усети как успя да се изправи на крака.
Насам идваше някой и можеше да му помогне.
Присвивайки очи от ярката светлина, Чейс размаха ръце. Една тревожна мисъл го накара да замаха още по-енергично. „Боже господи, кара много бързо, няма да успее да види потока и няма да може да спре. Ще се пльосне във водата и ще свърши като мен. Спри!“ — извика той наум. Фаровете обаче се носеха главоломно напред.
Внезапно му хрумна друга мисъл, от която едва не му стана лошо. Никой не караше по плажа с такава скорост в такова време, освен ако…
„Това е полиция. Някой е видял пожара. И сега идват да проверят какво става. А може и да е някой приятел на Рамирес, чудейки се къде ли е.“
Заливан от потоците дъжд, Малоун трескаво се огледа къде може да се скрие, но единственото място, предлагащо що-годе някакво прикритие, бе дюната вдясно. Краката му бяха изтръпнали от студ и не можеше да ги мръдне. Фаровете се носеха към него и с последно мъчително усилие той успя да се откъсне от земята, заобиколи зад дюната и падна там.
Повече не можа да мръдне.
Обаче оттук виждаше много добре — фаровете осветиха мътните въртопи вода пред тях и скоростта им сякаш намаля. Дали шофьорът бе видял потока навреме?
Колата спря точно преди да цопне в потока. Оттук не можеше да се разбере дали е полицейска или не. Той напрегна зрение, чакайки да види какво ще направи човекът в нея.
Навън обаче излязоха двама души.
Запалиха фенерчета и лъчите им се насочиха към дюната.
„Мамка му! — изруга Чейс. — Ами ако работят за Беласар? Ако ги е изпратил да видят дали наистина съм мъртъв?“
Забравил болката, той се изправи и залитайки, изтича зад съседната дюна.
Светлините от фенерчетата обаче го последваха. Поспряха се при първата дюна, намериха следите му и просто ги последваха към втората.
Стигнал предела на силите си, Малоун не можеше да направи нищо друго, освен да пълзи. Ръцете и краката му сякаш не бяха негови и повече не можа да ги помръдне.
Двата светли кръга се заковаха на него и той примигна на ярката светлина, чакайки примирено куршума, който щеше да му пръсне мозъка.
— Исусе Христе, какво е станало с теб? — долетя до него познат глас.
Малоун впери поглед в едрия мъж зад една от светлините, мъчейки се да го разпознае.
— Божичко, Чейс — разтревожено възкликна Джеб, спускайки се към него да му помогне да се изправи, — трябва да те закараме в болница.
4.
— Не! Никаква болница.
— Какво? Не те чувам.
Без да смее да надуе скоростта докрай по бурния плаж, Джеб се осмели за миг да хвърли поглед към Малоун, който беше почти легнал на задната седалка.
— Летището — промърмори той едва-едва. — Летището в Юма.
— Бълнува горкият — обади се мъжът до Джеб.
— Пази си силите — каза приятелят му.
— Летището в Юма — настоя Чейс малко по-силно. — Беласар е там и Сиена е с него.
—
Малоун се опита да му обясни за Рамирес, но Джеб се сети за какво става въпрос и го прекъсна:
— Разбрахме за него. Сутринта тоя Рамирес е използвал един от компютрите на мексиканската емиграционна служба, за да види какво може да научи за семейство Дейл и Беатрис Пери. Дейл Пери беше наш човек.
— Аз взех портфейла му.
— Сетихме се. Половин час след като името му се появи на компютъра, аз вече бях на един от самолетите на Управлението, за да говоря с онзи емиграционен служител от мексиканската граница, чийто компютър Рамирес бе използвал.
— Обаче Беласар пристигна преди теб — успя да промърмори Малоун.
—
— Освен ако някой от Управлението не работи за него. — Чейс изрече думите с усилие. — Откъде би могъл Беласар да научи, че сме в онази конспиративна квартира във Вирджиния?
Оглушителният трясък от гръмотевицата навън бе последван от тежко настанила се в колата тишина.
— По дяволите! — каза Джеб.
Малоун се сгуши на задната седалка и затрепера още по-силно.
— Трябва да свалиш тези мокри дрехи.
Набитият другар на Джеб се промъкна на задната седалка и отвори пътна чанта, хвърлена на пода. После измъкна от нея риза и дънки.
— Тъй и тъй ще ми носиш гащите — ухили се той, — ами да вземем да се запознаем. Казвам се Дилън.
— Надул съм парното докрай — обади се Джеб отпред. — Ще те стоплим, Чейс.
Времето беше ужасно лошо и колкото и бързо да караше Джеб, отне им четири часа — два пъти повече
