разполагаше.
11.
— Извинявай, Чейс, ама трябва да те събудя.
Клепачите на Малоун сякаш бяха налети с олово. Джеб бавно влезе във фокус.
— Хайде същото упражнение. Колко пръста виждаш?
— Три.
— Да виждаш двойно?
— Не.
— Да ти се повдига?
— Не. — Малоун понечи да разтърка лице, но рязко отдръпна ръка, когато болката го парна безмилостно. Насочи поглед към тъмнината отвъд илюминатора. — Къде сме?
— Над Атлантика. Спомняш ли си, като заредихме на „Дълес“?
Чейс помисли малко.
— Да.
— Мисля, че вече не е нужно да се притесняваме за сътресението ти.
— Накъде летим?
— Към Южна Франция.
— Ластър не се ли възпротиви?
— Той не знае.
Изненадата на Малоун нарасна, когато видя партньора на Джеб — Дилън, да разговаря с петима едри мъжаги, насядали по предните седалки.
— Кои, по…
— На път от Юма проведох няколко разговора. Това са момчета, с които работя от време на време. Когато се качиха на борда от „Дълес“, ти вече беше заспал.
— Но нали казваш, че Ластър не е одобрил операцията?
— Не е. Това не е официална операция. Ти ги наемаш, плащайки им с онова, което е в куфара ти.
— Несъгласуваната с началството операция може да ти струва работата. Защо сам си слагаш главата в торбата?
— Защото ти ми спаси живота в Панама.
— Ти вече се разплати за това.
— Не. Ако не бях аз, сега нямаше да си в тая бъркотия.
— Ако не беше ти, нямаше да срещна Сиена.
— Тогава дай да видим как ще си я върнем — каза Джеб. — Това е последната информация, която имаме.
Малоун озадачено погледна папката, която Джеб му подаде. Отваряйки я, в нея той намери снимка двадесет и пет на петнадесет сантиметра.
— Снимка на Сие… — Думите замряха на устните му, когато с внезапно обхванато от студ сърце разбра, че греши.
На снимката се виждаше пищна тъмнокоса жена с чаша шампанско в ръка, седнала заедно с Беласар на някаква веранда, гледаща към живописен плаж.
— Направена е преди три месеца в Пуерто Ваярта — каза Джеб. — Около Беласар се навъртали доста телохранители, така че нашето момче трябвало да снима отдалеч. Заради неудачния ракурс и далечината човек наистина може да си помисли, че е Сиена. Но не е. Това е дъщерята на един френски индустриалец, произвеждащ някои от оръжията, които Беласар продава. Беласар се запознал с нея на някакъв коктейл, който баща й дал преди около шест месеца в Париж.
— Значи горе-долу по времето, когато Беласар е започнал да отритва Сиена. Разбира се. Намерил й е заместничка. — Чейс вдигна снимката по-близо до очите си. — Ако си пусне косата малко по-дълга и си постесни брадичката посредством пластична операция, съвсем ще заприлича на Сиена.
— И на сестрата на Беласар. Преди Сиена да ни каже, нямахме никаква представа, че сестра му заема такова важно място в живота му — каза Джеб и му посочи следващата снимка.
Усещайки как кожата му настръхва, Малоун започна да я разглежда. Пищната тъмнокоса жена не беше Сиена и въпреки това имаше същата фигура и същите черти на лицето, същия пламтящ поглед. Ако бяха на тъмно, двете спокойно можеха да бъдат объркани една с друга.
— Любовната връзка между Беласар и сестра му е започнала, когато той е бил на четиринадесет години, а тя — с една година по-малка — равнодушно произнесе Джеб.
— Какво?
— По всичко личи, че сестра му — казвала се е Кристина — е била буйна и импулсивна натура. Навсякъде са ходили заедно. Правили са всичко заедно.
— Но щом работата е била толкова открита, родителите им сигурно са забелязали. Не са ли им забранявали?
— Не са успели да им забранят.
Малоун го гледаше недоумяващо.
— Родителите загинали в пожар, разразил се в лятната им вила в Швейцария… — Джеб направи многозначителна пауза, после продължи: — …в същата година, в която Беласар и сестра му започнали любовната си връзка.
— Ааах, мамка му! — промърмори Чейс, прозрял намека.
— И следващите три години Беласар и Кристина ги превърнали в един безкраен празник. Рим, Лондон, Рио. А през това време бизнесът бил управляван от попечители. Когато обаче Беласар навършил осемнадесет, двамата със сестра му поели нещата в свои ръце. Вкусовете им били толкова скъпи, че се наложило да управляват още по-безскрупулно, отколкото попечителите. Тринадесет години по-късно обаче празниците свършили.
— Какво искаш да кажеш?
— Когато Кристина навършила тридесет години, паднала от балкона на един хотел в Рим и се убила. И май Беласар не й е бил достатъчен. Имала е връзки кажи-речи с всеки изпречил се пред погледа й мъж. Една нощ в Рим Беласар нахлул в стаята й, заварил я с жена и не могъл да се сдържи. Скарали се жестоко. И всичко свършило с падането от балкона.
— Убил е собствената си сестра? — В гърлото на Чейс се надигна горчилка. — Но според това тук, срещу него не са били повдигнати никакви обвинения.
— Единствен свидетел била жената, с която я заварил Беласар. И той я подкупил. Версията била, че Кристина употребявала наркотици, което било вярно, и че без да иска, се наклонила през перилата на балкона и паднала долу. Три месеца по-късно свидетелката била сгазена от кола, чийто шофьор избягал. И този път свидетели нямало.
— И оттогава той непрекъснато търси жена, която да замести сестра му.
12.
Знаеше, че трябва да поспи малко и да не позволява на умората да замъгли мисълта й. Нещо повече дори — планът й зависеше от това Дерек да разбере, че е спала.
Отначало, килнала глава встрани и затворила очи, Сиена се преструваше на заспала. През главата й минаваха най-отчаяни планове, прекъсвани от време на време от пристъпи на завладяващ съзнанието й страх, които тя с усилие потискаше. Единствената емоция, която трябваше да управлява действията й, трябваше да бъде само гневът. За да се избави от мрачните мисли, тя се концентрира в равномерното бучене на двигателите и малко по малко тъмнината зад очите й започна да се сгъстява, унасяйки я.
Нечия ръка грубо я разтърси.
— А?…
— Събуди се — разтърси я повторно Потър.
Замаяна, тя премигна, мъчейки се да адаптира зрението си към острата луминесцентна светлина в
