от нормалното — да стигнат до границата. Дилън се опита да се обади по клетъчния си телефон на летището в Юма и да каже на властите да не дават разрешение за излитане на Беласар, но лошото време отново му попречи.
Когато минаха отвъд границата, времето се пооправи, но пак отне цял час, докато стигнат до Юма. Клетъчният телефон най-сетне проработи.
Малоун, който ту се унасяше в трескав сън, ту се сепваше ужасен, питайки се къде се намира, го чу да говори напрегнато с някого в Юма. С усилие се опита да избистри съзнанието си и да схване какво му казват от другата страна.
— Стигнахме!
Джеб влетя в скромното по размери летище и поднасяйки колата, рязко спря пред едноетажната сграда. На паркинга имаше няколко полицейски коли с бавно въртящи се светлини на покрива. Всички стояха и чакаха. Джеб изхвръкна от колата и се втурна към групичката униформени пред входа. Малоун се опита да го последва, но още преди да направи и крачка, видя мрачния поглед, с който Джеб се обърна към него.
— Съжалявам, Чейс. Щеше ми се да… Самолетът на Беласар е излетял преди четиридесет и пет минути.
Малоун се тръшна обратно на седалката като убит.
5.
— Ребрата ви са здраво натъртени, но не са счупени — каза докторът. Стъклата се тресяха от излитащите и кацащи самолети във военновъздушната база на морската пехота край Юма. — Носът ви обаче е счупен. И имате сътресение на мозъка.
— Това сътресение опасно ли е за живота ми?
Високият и слаб лекар — капитан, вдигна поглед над очилата си.
— Не и ако известно време я карате по-спокойно.
— Иска да каже да си починеш и да не мислиш за нищо — обади се Джеб.
—
— Да, но това, което ти не искаш да кажеш — продължи Джеб нападателно, — е, че ще хукнеш подир Беласар. Ние ще се погрижим за това. Ти изобщо не си във форма.
— Как?
— Не те…
— Как имате намерение да се погрижите за Беласар? Кажи ми как ще върнете Сиена обратно тук?
Джеб отклони смутено поглед встрани.
Докторът погледна единия, после другия.
— Моля да ме извините, господа, но не мисля, че това ме касае.
Вратата се затвори зад гърба му.
— Знаеш ли накъде е тръгнал Беласар?
— На юг през мексиканското въздушно пространство.
— А после?
— Докато алармираме мексиканските власти, той вече бе вън от обхвата на радара им.
Болкоуспокояващите, с които го бе натъпкал лекарят, не пречеха главата да го цепи от болка.
— Вероятно е прелетял над Баха Калифорния и е поел над Тихия океан.
— Така мислим и ние.
— Може да е поел накъдето си иска.
— Обърнахме се към Канада и централноамериканските държави да ни се обадят, ако засекат неидентифициран цивилен самолет.
Малоун разтърка чело.
— Не можем да приемем, че ще се върне в имението си във Франция. Най-многото, за което можем да се надяваме, е, че каквото и да е намислил да стори със Сиена, Беласар няма да го направи в самолета, а ще изчака, докато слязат някъде. Това поне ни дава още малко време.
— За да направим какво? Човек с такава власт… Съжалявам, Чейс.
— Няма да се откажа! Кажи ми всичко, което си научил за Беласар, откакто избягахме. Може да има нещо, което да ни помогне.
— Оня оръжеен търговец, дето Беласар смяташе да му продаде оръжието…
— Тарик Ахмед.
Джеб кимна.
— Дочул отнякъде, че жената на Беласар избягала с друг мъж. Но не знае, че и Управлението има пръст в тази работа. Беласар се мъчи да не му даде възможност да го разбере, но самият факт, че Сиена е избягала, застрашава преговорите между тях. Ахмед е от онзи тип мъже, които смятат, че щом не можеш да се оправяш със собствената си жена, значи не можеш да се оправяш вече и с бизнеса си. Беласар вероятно ще я остави жива, за да я покаже на Ахмед и по този начин да му даде да разбере, че отново е господар на положението.
— Може би.
— Нещо в погледа ти не ми харесва. Казвай какво има.
— Беласар може да поиска да покаже какъв мъж е, като покани Ахмед да гледа как я убива.
Още един излитащ самолет разтърси прозорците.
— Това е именно едно от онези откачени неща, които са в стила му — каза Джеб. — Да я убие пред очите на Ахмед. Това ще разреши доста от проблемите му. Не само ще поднови преговорите с нова сила, но и ще подплаши всеки, който се изкуши да го подцени.
— Ако твоите хора наблюдават плътно Ахмед…
— …той може да ни заведе при Беласар — довърши вместо него Джеб.
— И Сиена.
Джеб измъкна клетъчния си телефон.
6.
Мощните двигатели на гълфстрийма мъркаха равномерно и успокояващо, но Сиена не им обръщаше внимание и потънала в мислите си, едва поглеждаше към пенливите вълни на океана под тях. Мина й през ума, че трябва да ги гледа. Щеше да й е за последно. Но това не я интересуваше. Вперила поглед в гърба на седалката отпред, не можеше да забрави онова, което Дерек бе сторил на Чейс. Пред очите й бе проснатото му на пода тяло и пламъците, пълзящи към него. Той бе мъртъв. Повече нищо нямаше значение.
Някой застана до нея на пътеката. Когато се извърна да погледне кой е, очите й се спряха на по- намусеното от всякога лице на Потър.
— Тоя номер с чувалите в самолета — каза той. — Страхотен беше. С удоволствие ще гледам какво ще стане с теб.
Тя извърна поглед и отново го впери мрачно в гърба на предната седалка. Само след миг присъствието на Потър избледня, за да бъде заместено от друго, далеч по-застрашително. Нямаше нужда да поглежда кой сяда до нея.
— Какво им каза? — попита я Дерек.
— Всичко.
— Което значи нищо, тъй като не знаеш нищо важно. Не си присъствала на нито една среща. И никога не съм дрънкал в леглото. Нямаш никаква представа за работата ми.
— Значи няма от какво да се страхуваш.
— Толкова дълго живя с мен и пак не можа да научиш най-основното нещо за мен. — Дерек я хвана за брадичката и извъртя лицето й към себе си. — Аз не се страхувам от нищо.
— Не съм живяла с теб, Дерек.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти на никого не даваш да живее с теб. Аз просто живеех в една сграда с теб. Нищо повече.
