Огнена Сиена

Петър“.

Хеликоптерът се спускаше все по-ниско, светлините от имението на Дерек растяха в тъмнината, към тях се присъединиха още, осветявайки площадката за кацане.

— Ти си играеш някакви игрички с мен! — каза той.

— Игрички?

— Ако си мислиш, че няма да те убия само заради някакъв номер, който си…

— Номер? Не разби…

— Млък! Нито дума повече!

— После сънувах, че яздя пони.

— Какво?

— Че съм малка и яздя пони. Навсякъде се виждаха алпийски върхове. Обаче никога не съм ходила в Швейцария и никога не съм имала пони. Как изобщо съм разбрала, че това, което яздя, е пони? А аз дори го обичах. Божичко, да не би да губя разсъдъка си?

13.

— Още колко ни остава до Ница? — попита Малоун.

— Един час.

Чейс надникна през илюминатора на самолета на Управлението. Небето на изток посивяваше. Скоро щеше да съмне.

— Ще ни трябва оръжие и специално оборудване.

Джеб кимна.

— Още през февруари, когато се съгласи да работиш с нас, уредих да ни чакат, в случай че ни потрябват.

— След като кацнем и заредим, едно от тия момчета ще трябва да отлети до Париж.

— Защо, какво има в Париж?

— Новата приятелка на Беласар и баща й.

— Какво имаш предвид?

Малоун обясни.

Джеб повдигна вежди.

— В колко часа трябва да пристигне Ахмед? — попита Чейс.

— В два следобед.

— Значи имаме време.

— За какво?

Когато Малоун му каза, веждите на Джеб отскочиха още по-нагоре.

— Рискована работа.

— Имаш ли предвид нещо друго?

— Знаеш, че нямам.

— Тогава смятам да го направя — със или без помощта ти.

— Хей, кой е казал, че няма да ти помогна?

— Но номерът няма да стане, ако не успея да вляза във Франция. Трябва ми паспорт.

Джеб бръкна в джоба на сакото си.

Малоун пое паспорта и го изгледа смаяно.

— Как…

— Беше между документите, които ми донесоха на „Дълес“, докато зареждахме.

Чейс сведе поглед към името и към снимката си.

— Томас Кориган?

— Не е зле да имаш измислено име, ако нещата тук се объркат.

— Не бива да се объркват. Не трябва да се объркват.

— Може би това ще ти даде още по-голяма надежда.

Малоун поклати глава озадачено, когато Джеб му подаде още един паспорт. Снимката вътре бе на Сиена, а името под нея — Джанис Кориган.

— Благодаря ти — каза Чейс.

Ето това наистина бе основателна причина да се надява.

Десета част

1.

— Откъде знаеш тези неща? — прошепна яростно Дерек на сантиметър от лицето й.

Сиена бе просната на едно от креслата в библиотеката, в което я бе блъснал още като влязоха.

— Какви неща? Нямам представа за какво говориш. Разправих ти просто какъв странен сън сънувах.

— В който падаш от балкон, а след това яздиш пони.

— Не. Не в едно и също… Събудих се и пак задрямах. После пак. Няколко сънища се преплетоха.

— Какъв цвят беше понито?

Сиена напрегна памет да си спомни снимката.

— Беше някакъв тъмен цвят. Но гривата му беше бяла.

— В Алпите, казваш.

— Да. — Сиена поклати глава. — Защо правиш такива работи? Престани да ме тормозиш. Ако ще ме наказваш, наказвай ме. Но престани с тези…

— На колко години беше, когато го имаше това пони?

— Не съм казала, че съм имала пони. Просто сънувах, че…

— По дяволите, на колко години беше?

На снимката беше написана дата — 1949 година. А датата на кръщелното свидетелство на Кристина — 1939 г.

— Десет…

— И откъде го имаше това пони?

„Ето това е краят — помисли си Сиена. — Ако не позная…“ Очевидният отговор беше „От мама и татко“, но нещо в трескавия поглед на Дерек й подсказа, че тук има някакъв капан, че понито е ужасно личен въпрос. Какво толкова има значение кой й е подарил понито? Освен ако…

— От брат ми.

Дерек потрепера.

— Защо сънувам такива сънища? — почти изплака Сиена.

На вратата се почука.

— Не сега! — извика Дерек, без да се обръща.

— Искаш ли аз да отида да посрещна Ахмед на летището? — долетя гласът на Потър иззад вратата. — Или ще пратиш само охраната?

— Посрещни го!

— Как обаче искаш да се държа? Приятелски или сдържано?

— Както искаш! Просто ни остави на мира, мамка му!

След кратка пауза стъпките се отдалечиха нататък по коридора.

Дерек отново насочи цялото си внимание към Сиена.

— Кой ти каза за балкона и за понито?

— Никой нищо не ми е казвал! Аз ги сънувах!

— Какво още сънува?

— Някакъв карнавал.