„Колието на гълъба“. Преводът на А. Р. Найкъл беше от 1931 г. Прелиствайки предговора, Тес узна, че авторът Ибн Хазм — арабин от Северна Африка, преселил се в Южна Испания — написал този трактат върху куртоазната любов в 1022 г.
Внезапно Тес си спомни, че и „Диалозите на Платон“ бяха в библиотеката на Джоузеф. И как той настояваше, че не могат да имат физическа връзка помежду си, а само платоническа. „Така е по-добре“ — беше казал той. — „Защото е завинаги“.
Тя включи нощната лампа, натрупа възглавници на леглото, излегна се и запрелиства книгата по- нататък. Ясно защо се беше сторила скучна на майка й. Книгата не беше роман, а пространно есе. Високопарният превод се опитваше да възпроизведе атмосферата на средновековна Испания. Изобилстваше с поучения и отвлечени размишления.
Според предговора „Колието на гълъба“ била много популярна и често преписвана в онези дни преди началото на книгопечатането. Разпространила се в цяла Испания и стигнала до Южна Франция, където в средата на дванадесети век станала един от източниците на идеализирания възглед за отношенията между мъжа и жената, известен като куртоазна любов.
Имаше и такава — „Изкуството на куртоазната любов“ — сред книгите на Джоузеф, спомни си Тес. Но защо е бил запленен от нея?
По-нататък Тес прочете, че привърженичка и поддръжничка на куртоазната любов била кралицата на Франция Елеонора Аквитанска (и такава книга имаше в стаята на Джоузеф!), а по-късно и дъщеря й Мари Френска. Те събирали в двора си поети и менестрели1 и ги вдъхновявали да съчиняват стихове и песни в прослава на една сложна ритуална система от префинени правила за поведение между мъжете и жените.
Докато едни от привържениците на тази старинна традиция приемали куртоазната любов като форма на ухажване, прелюдия към плътската, други твърдели, че плътската любов е нечиста, груба. Според автора на „Колието на гълъба“ истинската любов няма нищо общо с физическото привличане; тя е привличане между сродни, близки души. Някога — в един предходен живот — те са съществували в хармония. „Нещо като небесен живот.“ — помисли си Тес. В земния свят тези души се раждат разделени, обречени да се търсят и да не намерят щастие, докато не се срещнат отново. И както предходната им неземна връзка е била неплътска, така и връзката в този свят трябва да остане чиста и непорочна, чужда на телесната вулгарност. Идеята за небесното изначално съществуване очевидно е дошла от диалозите на Платон, затова представата за неплътско, чисто духовно привличане между мъж и жена била известна като „платоническа любов“.
Четейки, Тес несъзнателно изпита отново внезапното чувство за духовна общност при първата среща с Джоузеф в асансьора миналата сряда.
Само седмица ли беше изминала?
Но то не беше само духовна близост. Много повече. Привличане. Мощно. Това, което романтиците наричат любов от пръв поглед, но според отдавна изчезналия автор на „Колието на гълъба“ беше всъщност любов от втори поглед.
Чиста теория. Умозрителни заключения. Изобщо не можеха да обяснят непреодолимото желание на Тес.
Куртоазна любов? Платон? Защо Джоузеф бе обсебен от подобни идеи?
Тес погледна часовника си и с изненада видя, че е почти два след полунощ. Внезапно се почувства изтощена и реши да опита да поспи. Но докато сваляше блузата си, забеляза телефона. Поколеба се за миг. Трябваше да позвъни у дома да прослуша оставените съобщения.
Тес набра номера си и изслуша дежурното съобщение, записано със собствения й глас: „Домът на Тес. В момента отсъствам. Моля оставете съобщение след сигнала.“ Веднага след това набра рождената си дата — 24 — програмираната парола за достъп до записаните от телефонния секретар съобщения.
Веднага разпозна мрачния мъжки глас: „Тес, тук е лейтенант Крейг. Часът е пет и четвърт. Обади ми се веднага в службата.“
Сигнал, отбелязващ край на съобщението.
„Пак е Крейг. Шест и половина. Обади се веднага.“
Нов сигнал.
Настойчивостта в гласа на лейтенанта я разтревожи. Тя почти посегна да прекъсне връзката, за да му се обади, но потисна импулса си, решила да изчака края на записа.
„Лейтенант Крейг. Почти седем е. Къде си, по дяволите? Обади ми се.“
Три сигнала отбелязаха края на съобщенията. Тес извади от чантата си визитната картичка на Крейг. Не може да е в службата по това време, реши тя и набра домашния номер.
След петия сигнал започна да подозира, че все пак е в службата. Вече се канеше да затвори и да позвъни там, когато един пресипнал глас каза „Ало“ и се закашля.
Тес отново притисна слушалката към ухото си.
— Аз съм. Извинявай, ако те събудих…
— Къде беше? Боже, караш ме да се тревожа.
— Аз съм в Александрия, Вирджиния — Тес долавяше в слушалката звуци от оркестър, хор и сопрано.
— Александрия? Какво правиш там? — Сопраното се сниши, после се извиси отново.
— Тук живее майка ми. Взех совалката в шест часа. Майка ми има познат в библиотеката на Конгреса и… — Тес се поколеба, защото не искаше Крейг да научи за влиятелните връзки на майка й в правителствените кръгове, наследени от нейния съпруг. — Опера ли слушаш?
— „Мадам Бътерфлай“ от Пучини. Чакай да намаля. След миг музиката спря.
— Не знаех, че харесваш операта.
— Слушай, никога повече не заминавай по този начин! Без да предупредиш! Трябваше да знам къде да те намеря. Помислих, че ти се е случило нещо, като не се обади.
— Почти позна.
— Какво?
— Снимките, които направих в жилището на Джоузеф. Оставих да ги промият в едно фотоателие и когато отидох да ги взема, ми казаха, че някакъв мъж се опитал да ги получи от мое име.
— Исусе.
— Трябва да ме е проследил от апартамента на Джоузеф до ателието — как иначе щеше да знае за снимките.
— Дяволски логично — изкашля се лейтенантът. — Виждаш ли защо искам да поддържаш връзка с мен. Трябва всеки миг да знам къде си и какво правиш. Може да стане опасно.
— Има още. По описание мъжът прилича на Джоузеф. Със сиви очи. Възможно ли е да съм сбъркала в моргата? Възможно ли е Джоузеф да е жив?
— Не, Тес, не си сбъркала. Мога да гарантирам. Който и да е бил този мъж, не е Джоузеф.
— Но как може да си сигурен? Ами сивите му очи?
— Съвпадение.
— Нали сам каза, че белегът на ръката не е достатъчен за сигурно разпознаване. Той също може да е съвпадение. Щом ФБР няма отпечатъците му…
— Тес, ние имаме отпечатъците му. Това бе една от причините да те потърся.
— От ФБР ли? Те знаят кой е Джоузеф?
— Не. От нашата лаборатория. Отпечатъците в жилището на Джоузеф съвпадат с отпечатъците, снети от необгорената ръка на трупа в моргата. А също и с отпечатъците върху бюрото му в „Документално видео“. Това потвърждава разпознаването, Тес. Джоузеф е бил убит в парка.
Краката на Тес се подкосиха. Тя се свлече на леглото и направо я втресе. Потегли чаршафа и се уви в него. След инцидента със снимките, страхът, че някой я следи, се бе смекчил от надеждата, че това може да е Джоузеф, че той е жив.
Сега трябваше отново да преживее болката. Лежеше почти без дъх, със свит на топка стомах и замаяна глава.
— Тес?
— Тук съм. Аз… Не, нищо ми няма.
