раздразнят.
Те тръгнаха заедно към края на корта.
— Разкажи ми сега — каза Маден.
Бяха застанали с гръб към стената, оглеждайки се дали не ги подслушват отнякъде с насочени микрофони.
— Кажи ми за Президента.
— Смята да постави вето на закона за въздуха.
Маден поклати глава.
— Господи. Глупакът му с глупак.
— Постарах се да го убедя. Но той няма да мръдне. Според него, когато нещата се влошат съвсем, американските компании ще намерят някакво чудодейно средство.
— Ама че смешник. Не предполагах, че има чувство за хумор. Когато нещата се влошат съвсем! Не разбира ли, че вече са се влошили съвсем?
— За него това е като нарастващият бюджетен дефицит. Нека следващите поколения да се оправят. Сега първата му задача била да закрепи страната.
— Е, не че сме очаквали нещо друго от него. Но трябваше да му дадем тази възможност.
Джерард уви хавлията около врата си.
— Има нещо по-лошо. Президентът смята, че съм го предал. Не може да си обясни как опозицията е привлякла толкова много републикански сенатори да нарушат верността към партията и да гласуват за законопроекта. Беше вбесен от предателството им и се кълнеше, че ще разследва какво ги е накарало да го направят.
— И това очаквахме. Политическа реакция — констатира Маден. — Не ми се вярва, обаче, сенаторите да си признаят, че са били изнудени. Защото ще трябва да обяснят как, а едва ли някой от тях ще си съсипе кариерата, като признае приемане на подкуп, наркомания или развращаване на малолетни, да не говорим за още по-сериозните неща, открити от нашите хора. Игри на борсата с използване на вътрешна информация. Бягство от местопроизшествието след прегазване на човек в пияно състояние. Един случай на кръвосмешение. Не вярвам да си отворят устата. Знаят как е. Господ ще ги благослови… както ги е прокълнал… Те са практични. Жалко, че не намерихме повече гузни. Но това пък запазва вярата ми в системата. Не всички имат тъмни страни. Само че ако бяхме намерили поне още няколко, гласуването щеше да е в наша полза. И нямаше да ти се налага да рискуваш положението си и да гласуваш против правителството.
— Няма значение. Мога да изтърпя негодуванието на Президента. Но се страхувам, че ако упражни правото си на вето и върне законопроекта в Сената, ще ни бъде много трудно да осигурим две трети от гласовете, за да мине.
Маден се огледа наоколо, преценявайки опасността от подслушване.
— Ние сме силните. Имаме влияние. Но ако продължиш да се противопоставяш на Президента…
— Точно това ме тревожи — потвърди Джерард. — Той може още повече да ограничи дейността ми. Може да ме замрази, докато изберат нов Вицепрезидент на следващите избори. Много е важно да продължа да участвам в тези мисии на добра воля. За да координирам нашите усилия.
Маден се беше втренчил в земята.
— Да, важно е — той вдигна глава. — За съжаление той не ни оставя друга възможност. Групата знае — и те се съгласиха, че трябва рано или късно да го направим…
— Май се налага по-рано.
— Несъмнено. Президентът показа на нацията… на целия свят… смелостта си, като посети онази конференция за борбата срещу наркотиците миналата година в Колумбия. Циничните журналисти вече се обзалагаха точно къде и кога кокаиновите барони ще го гръмнат. Но оживя… По чудо… и сега е твърде самоуверен. Следващата седмица ще лети до Перу на друга конференция за борбата с наркотиците. Не съм ясновидец, но този път мога да предскажа бъдещето. Президентът няма да се върне. Жив, искам да кажа. Значи след седмица ще имаме нов Президент. По-просветен.
— Надявам се да оправдая доверието — каза Джерард.
— Е, както си се убедил при многобройните мисии, можеш да разчиташ на помощ от партньорите ни.
— Да, като ме пращаше да пътувам, Президентът работеше срещу себе си.
Маден пак се загледа втренчено надолу.
— Има ли нещо друго? — попита Джерард.
— Страхувам се, че да.
— Какво?
— Имаме изтичане на информация.
Въпреки загара, лицето на Джерард пребледня.
— Сериозно ли е? Защо не ми каза по-рано? Може би трябва да отложим…
— Мисля, че не се налага. Още не. Не исках да те тревожа, защото смятах, че нещата са уредени. Но не са. Сега трябва да ти кажа, в случай че възникне нужда от твоята помощ.
— Какъв тип изтичане? — настоя Джерард.
— Вече ти казах, че накрая намерихме онзи предател.
— Помня. Но ти ме увери, че сте го ликвидирали.
— Той се е запознал с една жена. Кратко познанство, нищо особено. Нашият екип не му беше обърнал внимание, но тя прояви неочакван интерес след смъртта му. Отишла в полицията и разпознала някак си овъгленото тяло. По данните, които съобщила, един детектив от отдел „Издирване“ на нюйоркската полиция открил жилището му и я завел там. След посещението тя предала снимки за проявяване. Естествено, нашият екип трябвало да ги провери. Опитали се да ги вземат, но не успели. Тогава решили да претърсят жилището на предателя.
— Защо не са го направили по-рано? — ядоса се Джерард.
— Признават, че са пропуснали. Предателят се бил замаскирал така грижливо, че не очаквали да пази нещо от предишния си живот у дома.
— Значи е имало нещо?
— В спалнята му. — Маден проговори с усилие. — Намерили един олтар.
Джерард ахна.
— Те взели барелефа и опожарили жилището.
— Ами жената със снимките?
— Миналата нощ се опитали да разрешат и този проблем.
— Опитали?
— Безуспешно. Междувременно тя разказала на Брайън Хамилтън и…
— Хамилтън? Той пък какво общо има? Нали загина миналата нощ!
— Каква връзка има с жената? Не съм ти казал още най-лошото. Името й е Тереза Дрейк.
— Тес?
— Дъщерята на Ремингтън Дрейк. Вчера вечерта отишла при майка си в Александрия, за да използва старите връзки на баща си и да научи нещо за предателя. По нейна молба Хамилтън беше тръгнал към директора на ФБР. Но нашите успели да го спрат.
Джерард подскочи.
— Ние сме убили Брайън Хамилтън?
— Екипът направи всичко възможно да убие и жената. Пожарът миналата нощ — сигурно си чул. Но Тес Дрейк се измъкнала. Не знаем къде е, но без съмнение тя представлява заплаха за нас. Затова те информирам. И така имаш достатъчно причини да се тревожиш, а беше близък и с баща й.
— Познавах го доста добре.
— Тя може да потърси помощ от теб.
— Разбирам.
— Може и да не се стигне до това. Вече имаме план как да я намерим. Чрез онзи детектив, който й помагаше. Но нямам време да ти обяснявам. — Край корта вече приближаваха следващите тенисисти. — Задържахме се доста. Не трябва да привличаме вниманието. Ако не ни попречи нещо, ще те видя другата
