— Ще ти кажа, когато дойда. Тони, това е важно. Ако ме потърси Тес Дрейк, веднага поискай номера, на който да я намеря.
Крейг затвори. Постоя няколко мига замислен, докато Павароти наближаваше кулминацията на арията. Изведнъж изруга, скочи, включи телефонния секретар, запаса револвера на колана си и изхвръкна от жилището. Наблизо не се виждаше такси и той хукна към Седмо авеню. От бягането скоро започна да се задъхва.
Тес е права, мислеше си Крейг. Съвсем съм се изоставил. Трябва да тренирам.
Тес. Безпокойството за нея покачи адреналина в кръвта му. Плувнал в пот, той ускори крачка, търсейки отчаяно такси.
Близо до апартамента на Крейг на Бликър стрийт двама мъже се бяха навели над двигателя на една малка японска кола. Щом зърнаха тичащия Крейг, те хлопнаха капака, скочиха в колата и с пъргав обратен завой го последваха.
По-надолу, в микробус с надписи на телефонна компания един мъж вдигна слушалката на клетъчния телефон, докато мрачният му партньор настройваше копчетата на подслушвателната апаратура и продължаваше да следи разговорите.
— Нашият приятел напусна игрището. С няколко приятели… Другият отбор? Май не са готови да влязат в играта. Поне не ги виждам. Но нашият прехващач е разтревожен за здравето на приятелката си. Не се е обаждала в клуба. Надява се да го потърси в кантората. Докато не е дошъл другият отбор, ще му направим услуга — ще прескочим до клуба — може приятелката му да звънне и да остави съобщение. Има ли някой в кантората?… Добре. По-добре да не го оставяме сам, ако тя има нужда от помощ.
Водата почерня от сажди и мръсотия. Тес я източи и отново напълни ваната. Дори след втората вана не се чувстваше чиста и накрая се изми три пъти под душа. Косата й отново върна русия си цвят.
В аптечката намери антибиотичен крем и намаза раните си. Макар че сълзяха и я боляха, изгарянията не бяха дълбоки. В момента те изглеждаха най-малкия й проблем.
На леглото в стаята намери оставените от госпожа Кодил бельо, чорапи, джинси и червена тениска. Огромно удоволствие е да усещаш отново допира на чисти дрехи до кожата си. Само обувките й бяха малки и Тес с нежелание нахлузи отново мръсните си маратонки.
В дневната прислужницата тъкмо поставяше на края на дългата дъбова маса сребърен поднос с препечен хляб, мармалад, бекон, бъркани яйца и портокалов сок. От каната с кафе се издигаше пара.
На масата госпожа Кодил беше разтворила „Вашингтон пост“. При вида на Тес тя се усмихна, но очите й бяха замъглени.
— Е, сега изглеждаш по-добре. Казах на Роз-Мари да ти приготви закуска. Сигурно умираш от глад.
Господи! Досега не бе усетила колко е изгладняла. Предната вечер у майка й беше хапнала само малко пастет.
Майка й. Болката се събуди и я прониза с нова сила. Тя преглътна сълзите си. Страхуваше се, че ако не се овладее сега, напълно ще изгуби самообладание. Още не можеше да приеме, че майка й е мъртва.
Беше й нужна неимоверна воля да се мобилизира и отвърне на усмивката на госпожа Кодил.
— Благодаря. Много сте мила.
— Няма нужда от благодарности, Тес. Ще ми благодариш, ако изядеш всичко. Днес ще имаш нужда от всичките си сили.
Тес беше изненадана от бързината, с която погълна месото и яйцата, които бяха далеч от обичайното й меню. Завърши с портокаловия сок и почувства как енергията й се възвръща.
— Къде е съпругът ви госпожа Кодил? В министерството на правосъдието ли? Или на вилата в Мейн?
— Съпругът ми? — лицето на госпожа Кодил пребледня. — Не знаеш ли? Почина преди три години.
— О! — Тес беше шокирана. В първия миг не знаеше какво да каже. Посегна и стисна нежно ръката на госпожа Кодил. — Искрено съжалявам. Аз го обичах. Тук винаги се чувствах добре.
Госпожа Кодил прехапа устни.
— Да — тя потисна хлипането си. — Беше добър човек и любящ съпруг. Сърдечен удар. Не можах да го убедя да намали работата си. Непрекъснато му повтарях да почива повече, или поне да не ходи на работа през уикенда. Предполагам, че е бил доволен да посрещне смъртта там — не в къщи, а в службата си. Затова знам как се чувстваш, Тес. Моят съпруг. Твоята майка. Ще ни бъде тежко без тях.
Тя я прегърна през рамото, сякаш не искаше да говори повече за това. Кимна мрачно към вестника:
— Пожарът у вас… очевидно е бил твърде късно: Не пишат за него. Трябва да пуснем радиото. Може да съобщят нещо ново за теб.
За миг Тес преживя отново кошмара на миналата нощ, пламъците, убийството на майка й. Ужаси я мисълта, че може отново да чуе това от радиото. Но отчаяно й се искаше да разбере дали полицията е хванала убийците.
— Да, да. Добра идея.
— И сега, като си почина, трябва да се обадиш в полицията.
— Разбира се — излъга Тес. — Тъкмо се канех.
Но вниманието й бе приковано във вестника. Когато успя да разчете обърнатото наопаки заглавие, изстина. Грабна вестника и го обърна.
— Боже, Господи! Брайън Хамилтън — мъртъв? — Тя бързо зачете надолу.
— Микробус го блъснал извън пътя — промълви госпожа Кодил. — Някой маниак или пиян.
Тес продължаваше да чете статията.
— Колата му се ударила в електрически стълб? Експлодирала?
— Като си помислиш само, оживя след всичките години във Виетнам, за да загине в безсмислена катастрофа.
— Но аз говорих с него миналата вечер! — скокна Тес от стола. — Беше у мама! Помолих го за една услуга. Аз…
— Услуга? — попита госпожа Кодил.
В главата на Тес се заблъскаха бясно уплашени мисли. Пожарът. Катастрофата на магистралата. Не може да е съвпадение. Те са убили Брайън Хамилтън! Разбрали са, че аз го повиках. Боят се от информацията, която му дадох! Убиват всеки, щом научи това, което зная аз. Ако не се махна оттук, ще бъда следващата!
— Трябва да се обадя — с всички сили Тес прикриваше страха, който я бе обзел.
— На полицията ли?
— Да. Време е.
— Има телефон във вестибюла. Или в кухнята.
Къде е по-усамотено? В кухнята е прислужницата. Тес хукна към вестибюла.
Мислите се рояха в главата й. Беше ненавиждала Брайън Хамилтън, защото изпрати баща й на смърт в Бейрут. Но миналата нощ бе сключила сделка с него, а сега той беше мъртъв. Защото й обеща да използва влиянието си да научи нещо за Джоузеф Мартин.
Крейг! Само той може да разбере. Заедно са в този кошмар от самото начало. Той знае всичко, което знае тя. Може и той да е в опасност. Трябва да го предупреди.
Бил Крейг. В момента отсъствам. Оставете името си и…
По дяволите! Беше забравила колко е часът. Сигурно е вече в службата. Бързо набра другия номер.
— „Издирване“ — прозвуча скърцащ глас в слушалката.
