пламъците, провиращи се вече през вратата на кухнята.
Мислите прелитаха през ума й. Майка й е мъртва. Отвън стрелят. Пожарът. Отново спря парализирана.
Не мога да остана тук!
Но не мога и да изляза!
Мисли!
Пламъкът от вратата на кухнята осветяваше коридора.
Мазето. Може да стигне до мазето. Ето вратата. Ще се скрие в някой ъгъл долу. Ще намокри парцали в пералнята и ще се увие… Не! И това не е спасение. Когато димът изпълни мазето, парцалите няма да я спасят от задушаване.
И от горещината.
Но не мога да остана и тук!
Изведнъж нова мисъл й вдъхна отчаяна надежда.
Може и да не стане! Но това е единственият шанс!
Тя се втурна обратно покрай пламтящата врата на кухнята. Горещината опърли дрехите й. За момент помисли, че ще лумнат.
Ослепена от дима, налучка стъпалата и се закатери нагоре на четири крака. Горещината намаляваше, но димът се сгъстяваше и раздираше дробовете й от спазми. Внезапно стъпалата свършиха и тя полетя по очи на пода.
Отпред дори през дима се виждаха пламъците от вестибюла, стигнали върха на предната стълба. Те се извиваха с рев към тавана.
Бързо! Очите й сълзяха. Димът режеше гърлото.
Тя се приведе и се понесе напред, виейки от болка. Пламъците застрашително пращяха насреща й.
Тес изстена, осъзнавайки с ужас, че зейналата пещ може да я принуди да се върне назад и да не стигне до целта си.
Но нямаше друг избор. Тя изруга, събра смелост и сви рязко вляво. Прескачайки един порив на пламъка, влетя в стаята си и тръшна вратата.
В сравнение с пещта отзад въздухът в стаята й се стори удивително свеж, макар гъстият дим да продължаваше да люти в очите й. От напрежение пое дълбоко дъх и се закашля така силно, като че щеше да изхвърли дробовете си.
Няма значение! Вече има надежда!
Движи се!
Светлината от нощната лампа почти не пробиваше през дима. Но не й трябваше! В стаята си можеше да се движи и със затворени очи. Втурна се към френския прозорец. Когато го разтвори, не можеше да повярва, че въздухът може да има тъй нежно ухание. Пламъците, излизащи от прозорците вдясно, осветяваха градината и храстите под нея.
Но вниманието на Тес бе насочено към гигантския дъб под балкончето на стаята.
Заради него си счупи ръката, когато беше на единадесет години. Една съботна сутрин се беше върнала след часовете по гимнастика и въодушевена от напредъка си на успоредката, реши, че дъбът под балкона предлага прекрасна възможност да се хване със скок за най-близкия клон, да се залюлее към следващия и така, докато стигне до ствола и се спусне на земята. Не можа да издържи на изкушението и скочи, хвана се за клона, после посегна към следващия… и нададе вик, усещайки как се изплъзва от пръстите й… после още по-силен, когато се стовари на поляната с изметната под тялото си ръка. До този момент не бе изпитвала такава болка.
Баща й изхвръкна от къщата и притича да я вдигне. После се понесоха с колата през червените светофари към най-близката болница.
Баща й. Колко й липсваше.
А сега и майка й беше мъртва! Пред очите си още виждаше кръвта, бликнала от изящното й тяло.
Не можеше да приеме, че е вярно. Мъртва? Не е възможно!
Копелета!
Вратата на стаята вече гореше. Пламъците се промъкваха вътре. Тес натика пистолета в чантата и я завърза стегнато около кръста си. Пламъци изригваха от всички страни.
Нямаше време! Отстъпи малко назад в дима. Приведе се и зае стартова позиция. Избъбри молитва. И полетя напред.
Тес скочи, докосна с крака парапета на балкона и полетя над него. За миг я прониза страх, че миналото може да се повтори, че ще изпусне клона и ще се стовари на поляната.
Но вече бе на двадесет и осем. Ръцете й се протегнаха и здраво сграбчиха клона. Увисна надолу, после клонът като пружина я хвърли нагоре. Използвайки забавянето в най-високата точка, Тес хвана с крака друг клон и увисна между двата. Когато люлеенето се успокои, започна постепенно да премества ръце и крака към основата им. С гъвкаво движение се извъртя срещу ствола. Накрая го хвана и притихна, стъпила на клона, скрита зад гъстите листа.
Сърцето й биеше тъй силно, че се боеше да не припадне.
Дали убийците я забелязаха как скача от балкона?
Въпреки пламъците от прозорците откъм предната страна на къщата, тя се стараеше да убеди себе си, че тази част е в сянка. Наистина клонките още се люлееха. Но, втренчени в изходите на къщата, онези едва ли щяха да се сетят да наблюдават и стената без врати. А балконът на горния етаж беше най-малко вероятният изход.
Е, скоро ще разбера.
Припряно измъкна пистолета от чантата. Изкушаваше се да мисли, че хората, убили майка й, могат да бъдат повалени от този пистолет, с който баща й я беше учил да стреля. Макар че не е бил почистван шест години. И пружината му може да е отслабнала.
Тес не искаше да мисли за това. Можеше да мисли само как да слезе от дървото. Да побегне с всички сили през оградата от вечнозелени храсти към тъмнината на най-близката къща.
Започна да слиза предпазливо, взряна в тъмнината зад къщата. Въоръжен човек! Цели се в нея!
Уроците от стрелбището изплуваха в съзнанието й. Натисна спусъка. Пистолетът изрева и дръпна ръката й.
Не обръщай внимание на отката. Гледай в целта.
Не го улучи!
Тя скочи в момента на изстрела му. Беше със заглушител, но Тес определено чу свистенето на куршума над главата си.
Простряна на земята, стисна пистолета и се прицели по-внимателно. От изстрела ушите й писнаха.
Мъжът залитна и падна. Вътрешно ликувайки, изведнъж Тес се стресна от стореното.
Но не можеше да чувства вина. Трябваше да се спасява!
Тя скочи и се понесе към храстите вдясно. В далечината завиха сирени. Пожарната. Или полицията. Някой от съседите се е обадил! Но бяха още твърде далеч. Няма да успеят! Трябва да бяга!
Някой извика пред къщата. Тес се обърна. Мярна й се човек с пушка. Рефлекторно се прицели и стреля, после пак и пак. Първият куршум се заби в стената. Вторият улучи едно дърво зад мъжа.
Но третият го залюля.
Тес отново триумфираше. Но не!
Стрелецът бе още на крака и вдигаше оръжието си. Пистолетът й отново изрева. С втория изстрел повали мъжа на поляната.
Втурна се през цветните лехи, усещайки писъка на куршумите откъм къщата. Отново се хвърли на земята. Търкулна се към храстите и се изви назад към преследващата я фигура, стреля три пъти, пропусна, но накрая го принуди да се свие зад една беседка.
Къщата вече бе цялата в пламъци. Сирените се чуваха по-силно. Наближаваха. Мъжът надникна иззад беседката и Тес отново стреля.
Той се претърколи и се скри от погледа й.
Надяваше се да го е улучила, но можеше и само да е разцепила дървото край лицето му.
