— Точно така. Колкото може по-бързо.
— Вече се насочихме към магистралата, сър.
Хамилтън се отпусна на седалката и се замисли. Историята на Тес… и снимките, които му показа… доста го разтревожиха. Който и да е бил този Джоузеф Мартин, той е прикривал нещо. Или се е укривал. От нещо ужасно — като онзи барелеф и бича със засъхнала кръв в жилището му.
Той прехапа устни, осъзнавайки, че Тес се беше забъркала в нещо толкова извратено и опасно, че можеше да й струва живота. Не каза ли, че я следят?
Хамилтън стисна челюсти. Каквото и да става, ще използва цялото си влияние, за да открие какво застрашава Тес и да го спре.
Той й го дължеше. На първо място, защото беше приятел на баща й, а трябваше да се подчини и да го изпрати в Бейрут да преговаря за секретната оръжейна сделка с християните. Чувстваше вина за ужасната смърт на Ремингтън Дрейк. Нищо чудно, че Тес го мразеше. Но той ще й помогне, може би дори ще спаси живота й — и това ще заличи омразата. Особено след като се бяха сближили с майка й, Брайън Хамилтън не желаеше Тес да го ненавижда.
Колата беше излязла на магистралата и се носеше към Фолс Чърч, Вирджиния. След десетина мили ще се срещне с директора на ФБР и ще настоява Ерик Чатъм да използва всички възможности, за да установи кой е бил Джоузеф Мартин и кой го е убил. Чатъм му беше задължен. Ето, дойде време да се реваншира.
— Сър, като че имаме проблем — обади се бодигардът.
— Какъв проблем? — надигна се Хамилтън. Той погледна назад. — Микробусът зад нас ли?
— Да, сър. Следва ни още от напускането на Александрия.
— Откачи се от него.
— Опитвам се, сър.
Колата ускори. Но микробусът ги следваше.
— Казах ти да им се измъкнеш!
— Къде, сър? Извинете, че ви напомням, но ние сме на магистрала. Караме с деветдесет мили. Няма никакво отклонение.
— Чакай, той преминава в другата лента! Изпреварва ни!
Микробусът, навлязъл в лявата лента, се изравни с корниша. Някой смъкна стъклото откъм тях.
— Внимавайте! — викна шофьорът на Хамилтън.
Твърде късно.
От съседната кола хвърлиха бутилка, затъкната със запален парцал.
— Исусе!
Шофьорът натисна спирачки и се насочи надясно, но бутилката — явно от специално чупливо стъкло — се пръсна при удара в колата и я обля с бензин.
Зад преграда от пламъци отпред, шофьорът отчаяно се бореше да овладее колата. Хамилтън ужасен наблюдаваше как вляво микробусът се насочва рязко към тях. Усети удар отстрани, после пак и пак. Колата излетя от магистралата. Вече напълно обгърната в пламъци, тя разкъса мантинелата, издигна се във въздуха и се сблъска с…
Хамилтън изкрещя. Така и не разбра в какво се удариха. От внезапния тласък той прелетя над облегалката отпред и разби главата си в арматурното табло.
Но хората от микробуса със задоволство проследиха как корнишът се стовари върху един масивен трафопост и експлодира, изстрелвайки тридесетметрова огнена факла нагоре. Пламтящото кълбо се пръсна и разсея наоколо части от тела и метални парчета.
Хамелеонът извади от папката си сгъната предна страница на „Ню Йорк Таймс“ и я вдигна нагоре, така че всички в стаята видяха заглавието: „Бивш държавен секретар изгоря при произшествие на магистралата“. После я подаде на втория мъж с думите:
— Предай го, като го прочетеш.
— Вече го четох. Когато споменахте Брайън Хамилтън, разбрах каква е връзката.
— Не съм чел още вестника. Дайте да видим — заинтересува се третият мъж.
Един по един мъжете прочетоха статията с мрачни лица.
— Огън. Много си падат по него — изкриви уста шестият, остави вестника и погледна въпросително хамелеона. — Вие всичко знаете. Какво ще кажете за този. Защо са го убили?
— Не всичко знам. Просто правя логични предположения. Тес Дрейк внезапно посещава майка си. Случайно ли е, че заварва там бившия държавен секретар и сегашен главен съветник на президента. Едва ли. Тя го е повикала. Всъщност него — приятеля на покойния й баща, а не майка си, е искала да види преди всичко и да си осигури съдействието му, за да открие кой беше Джоузеф Мартин и кой го уби.
— Предположенията ви звучат наистина логично — вметна третият мъж.
— Също тъй логично е да заключим, че не само хората ни, но и врагът е проследил Тес Дрейк до къщата — продължи хамелеонът. — Когато са видели колата на Хамилтън и са схванали какви са намеренията на жената, те са решили, че е много важно да го отстранят. Бояли са се, че ще използва връзките си в правителството и ще разшири обсега на разследването.
— Но щом нашите врагове са си направили труда и са поели риска да отстранят Хамилтън, те все още не са решили проблема си, поне не напълно. Тайната им може да бъде разкрита. За да попречат, трябва да стигнат докрай и най-важният свидетел, който трябва да отстранят е…
— Точно така — кимна хамелеонът. — Миналата нощ, малко след два часа…
Насред стаята Тес стискаше телефонната слушалка, в която звучеше разтревоженият глас на Крейг:
— Заклевам те. Обещай ми да се пазиш.
— Обещавам. Няма да рискувам — потвърди тя.
— Помни си думата. И утре ми се обади веднага щом направиш копията от снимките. Изпрати ги по най- бързия начин с федералната поща.
— Добре, обещавам.
— Слушай, не мисли, че ревнувам, но ще се чувствам много по-спокоен, ако се върнеш тук.
— Честна дума, всичко ще е наред. Смяташ, че съм в опасност само защото някой е опожарил жилището на Джоузеф.
— Ами онзи тип в ателието?
Тес не отговори. Усети, че в нея отново се надига страх.
— Добре, кажи ми адреса и телефона на майка ти там. За да те намеря, ако се случи още нещо, което трябва да знаеш.
Тес му ги каза.
— Добре. И пак повтарям, по-добре е да се върнеш тук.
— Даже и да бях в Манхатън, ако приемем, че си прав и съм в опасност, какво щеше да направиш? Не може през цялото време да си с мен.
— Откъде знаеш. Може и до това да се стигне.
— Хайде, преувеличаваш — трепна Тес. — Само ме плашиш.
— Добре. Между другото — гласът му бе напрегнат — лошо ли би било, ако съм с теб през цялото време?
— Какво искаш да кажеш?
— Вчера в жилището на Джоузеф — помниш ли — ти казах, че случаят е вече на отдел „Убийства“, а не мой. Но аз продължавам да се занимавам с него. Заради теб.
Тес се намръщи.
— Обещавам, когато всичко свърши, да поговорим.
— Това ми стига. Не си много ентусиазирана, но все пак ти благодаря за търпението. А сега делово. Няма значение колко си заета — обади ми се утре, когато изпратиш снимките.
— Обещавам. Лека нощ.
Тес въздъхна и остави телефона. Постоя няколко секунди като вцепенена. Усещаше смътно, че
