лейтенантът я харесва, но не обръщаше внимание. Трябваше да мисли за толкова други неща. Крейг наистина беше приятен и дори красив по свой грубоват начин. Полагаше усилия да е мил и полезен. Беше му признателна за подкрепата в трудните моменти.
Но дали я привличаше? Физически? Сексуално? Не беше същото мощно, зашеметяващо чувство, което изпита към Джоузеф при първата среща. Може би близостта с един мъж е за предпочитане пред изгарящата безнадеждна страст.
Изпитваше вина. Вдигна слушалката, за да му се обади и обясни. Да признае несигурността си. Но нямаше никакъв сигнал. Тя нетърпеливо почука по вилката и пак се вслуша.
Пак нищо. Линията мълчеше. Внезапно Тес настръхна, но не от студ. Полъхът от климатичната инсталация. С разширени ноздри тя се приближи към отвора на стената, скрит зад стола. Отмести го, наведе се и подуши въздушния поток.
Неясен мирис на изгоряло я сепна.
Дим?
Не може да е дим.
Но миризмата се усилваше и при следващото вдишване Тес се закашля. Скочи уплашена и загледа тънката струйка, която се извиваше над отвора.
Пожар!
За секунда остана вцепенена.
После се скочи като изстреляна с пружина към телефона, и набра 911. Сети се, че телефонът не работеше. Опита отново. Пак нямаше сигнал. Господи! Бързо навлече блузата си, грабна „Колието на гълъба“ и снимките и ги напъха в чантата.
Хвърли последен поглед към климатика — струйката дим ставаше все по-осезаема — и излетя през вратата.
Коридорът бе тъмен. Дори стълбата вляво и вестибюлът отдолу тънеха в мрак. Само нощната лампа в стаята зад нея хвърляше сноп светлина през вратата. Тес се понесе надясно към стаята на майка си.
Бутна вратата и напипа ключа на лампата. Ярката светлина я заслепи за миг. Както обикновено, майка й спеше с превръзка на очите и не реагира на светлината. И тук се усещаше миризмата на дим, който излизаше от отвора на инсталацията.
— Мамо! — Тес се хвърли към леглото и я раздруса. — Мамо!
Майка й измърмори насън и се обърна. Тес я раздруса по-силно.
— Мамо! Събуди се!
— А? — Майка й най-сетне отговори. — Аз… Какво…? — Тя напипа превръзката и я свали от подпухналите си очи. — Тес? Защо…? Какво има?
— Трябва да станеш! Бързо!
— Какво е това — майка й се закашля. — Мъгла? Мирише като…
— Дим! Къщата гори! Мамо, трябва веднага да станеш!
Шокът разсъни напълно майка й.
— Пожар? — тя се надигна върху леглото. — Бързо! Обади се на пожарната!
— Опитах! Телефонът не работи.
— Трябва да работи — майка й посегна към слушалката.
— Казвам ти, че не работи. Хайде, да се махаме.
Майка й се опита да стане, размотавайки дългата розова нощница от коленете си. Тя се изправи, завъртя се объркана и тръгна към гардероба.
— Помогни ми да се облека!
— Няма време — Тес я сграбчи за ръката. — Трябва да се измъкнем оттук! — Стаята се изпълваше с дим. И двете кашляха. — За Бога, мамо, да вървим!
Тя подхвана майка си за раменете и я побутна към вратата. Чак когато излязоха в коридора, внезапна мисъл я смрази. Кръвта й застина.
„Не!“ — помисли си тя.
Първо телефонът.
После пожар в къщата.
Не е съвпадение! Не може да е случайно!
Те са! Смятат, че знам твърде много! Искат да ме убият!
Крейг беше прав! Защо не го послушах?
Сега майка й трябваше да я подкани да бързат.
— Хайде! Но какво ти стана? Защо спря?
„Боже!“ — помисли си Тес. „Ами ако са в къщата?“
Противопожарните детектори виеха. В спалните, в коридора, във вестибюла, в кухнята и в другите помещения долу. Искаше й се да затисне с длани ушите си, за да не чува изнервящия им хор.
Но страхът я направи по-предпазлива. Не, едва ли са си отишли, след като са подпалили къщата! Те ще искат да се уверят…!
Ами ако са вътре?
Ще искат да ни попречат да излезем! За да изглежда като нещастен случай!
А ако опитаме… Ще ни убият вместо огъня!
— Тес, защо се бавиш? — Майка й беше притиснала ръкава на нощницата към устата си, дишайки с мъка. — Какво има? Димът се сгъстява! Ще се задушим, ако…
— Мамо? — на фона на лошото предчувствие неочаквана мисъл прониза съзнанието й. — Какво стана с татковия пистолет? Пазиш ли го още?
Майка й кашляше.
— Толкова ли е важно? Трябва да…
— Пистолета, мамо! Какво направи с него?
— Нищо. Там е където си беше, както и всичко останало. — Даже след шест години мъката опъна чертите на лицето й. — Знаеш, че не можех да се разделя с нищо негово.
Зад тях се виеше дим. Долу във вестибюла тъмнината се наруши от колебливи проблясъци.
Огънят!
Тес настръхна. Сграбчи майка си за раменете.
— В спалнята му ли е?
— Да. Оставих я както беше в деня, когато се сбогува и замина за Бейрут.
Тес пламенно я целуна по бузата.
— Господ да те благослови! Бързо! Ела с мен!
— Но ние трябва… Нищо не разбирам!
— Нямам време да ти обясня! Помни само, че те обичам, мамо! Опитвам се да те спася!
— Това ми стига — майка й дишаше с труд.
Хвърляйки ужасен поглед към проблясъците долу, Тес задърпа майка си по коридора.
— Само се моли на Бога и прави каквото ти казвам.
Тя стигна до стаята на баща си и блъсна вратата. Посегна в тъмното да светне.
— Преди това… Тес, трябва да ти кажа нещо.
— Не сега!
Но щом щракна ключа и лампата светна, Тес разбра за какво искаше да я предупреди майка й.
Баща й използваше тази спалня, когато се връщаше късно след извънредни съвещания в Държавния департамент и не искаше да безпокои майка й.
Но сега стаята приличаше на замръзналия интериор в къщата на Мис Хавишам от „Големите надежди“. Шестгодишен слой прах покриваше всичко — килима, леглото, масичките, лампите, телефона, бюрото. Паяжини замрежваха ъглите и висяха от тавана. Тес имаше чувството, че влиза в гнездо на паяци. Въздушното течение от рязкото отваряне на вратата вдигна облак прах и разлюля паяжините.
— Мамо!
— Тъкмо исках да ти кажа.
Ужасена, Тес се втурна вътре, вдигайки прах с всяка своя стъпка. Размахвайки ръце, тя се опитваше да
