секретността.
— Какво друго мога да кажа? Не мога да върна миналото. Но мога да действам по-добре в бъдеще.
— И това не е първата ви грешка — възрази отново шестият. — Когато открихме обекта, трябваше незабавно да го отвлечете и разпитате!
— Не съм съгласен — вдигна ръка хамелеонът. — Той не подозираше, че е разкрит, затова сметнах за разумно да продължим наблюдението и да изчакаме да ни доведе до други от неговите…
— Че защо ще прави това? Той се укриваше от своите. И те го търсеха, както и ние.
— Точно затова — каза хамелеонът. — Чакахме да го намерят. Тогава щяхме да хванем и другите вредители, да ги разпитаме и унищожим.
— Въпреки това тактиката ви се провали — възрази шестият мъж. — Те наистина го откриха, но вместо да ги хванете, успяха да го отстранят.
— Тогава валеше. Времето ни попречи.
Шестият го иронизира:
— Времето. А как неговите приятелчета се добраха до него?
Хамелеонът го погледна намръщено.
— Сигурно по същия начин като нас. Той е много опитен в укриването. Беше си изградил нова идентичност. Не се задържаше на едно място повече от шест месеца. Създаваше поредица от димни завеси, за да скрие къде живее. Теоретично би могъл да остане неоткриваем. Но човек си има слабости. Някои неща не можа или не пожела да промени. По-точно привързаността си към видео-документалистиката. Така го подушихме първия път в Лос Анжелис. Разбира се, докато открием компанията, той се беше преместил. Но после пак попаднахме на дирите му в Чикаго. И пак се беше изнесъл. Но накрая, след като мобилизирахме всичките си хора, го намерихме в „Документално Видео“ в Манхатън. Щом ние го открихме по този начин, и неговите хора, от които се укриваше, са могли.
— Все пак, след като го екзекутираха с огън, същия метод, който бихме използвали и ние, защо изгориха и жилището му? — заинтересува се мускулестият четвърти мъж. — И защо чакаха няколко дни, докато го направят?
— Според моите наблюдатели преследвачите му не са влизали в жилището преди нощта, когато го убиха — обясни хамелеонът. — От петък вечерта той стана предпазлив, сякаш подозираше, че го следят. Не отиде на срещата с жената, Тес Дрейк, в събота сутринта и целия ден остана в жилището си. През нощта очевидно е решил да се измъкне под прикритието на бурята. Моите хора тъкмо се готвели да го заловят, докато спи. Но планът им бил провален от пристигането на другите обекти, които имали същите намерения като нашите. Нещата се развили много бързо. Преследвачите открили жертвата, която хукнала надолу по стълбите. Знаете, че беше в страшна форма.
— Те всички са отлично тренирани.
— Но той беше добър в близък контакт. Сби се с тях и успя да се измъкне от сградата, но в боя беше навехнал крака си и…
— Да, знаем — нетърпеливо завърши специалистът по електроника. — Те го хванали и го изгорили жив преди вашата група да реагира. Ако не са могли да ги хванат и разпитат, поне да ги бяха премахнали. Щяха да унищожат още едно гнездо.
— Не говорете, като не сте били там. В моята група бяха само трима, а преследвачите, заедно с жертвата са били шестима. Можеха да ги нападнат само с оръжие. Но в гъсто населения район, близо до кметството, само да бяха гръмнали и полицията щеше да блокира всичко наоколо. Не можем да допуснем риска да хванат нашите хора и да ги разпитват.
— Какъв риск? — озъби се шестият. — Знаете закона. Ако ги хванат, ще сложат край на живота си. — Той попипа рубина на пръстена си. Отдолу, както и в другите пръстени, имаше скрита капсула с отрова.
— На тяхно място щяхте ли да бързате да предприемете една предварително обречена стъпка, водеща до сигурна смърт?
— Може да заложите душата си, че щях.
— Не, не моята душа. Вашата. Не вярвам, че щяхте да рискувате да ви хванат.
— Може би не мразите вредителите толкова, колкото аз. Но вие не казахте нищо за пожара в жилището.
— Предполагам, че след като са предизвикали бъркотията в блока, не са посмели да се върнат веднага. Може да са смятали, че щом Джоузеф Мартин е толкова предпазлив, едва ли е държал нещо уличаващо го в жилището си. Всичко това са предположения. Но ние със сигурност знаем, че те поставиха под наблюдение приятелката му — може би искаха да проверят дали тя знае нещо. Ние пък я следяхме, защото беше единствената връзка с обекта. Тя разпозна тялото в моргата. На другия ден детективът от „Издирване“ я заведе в жилището на жертвата. Веднага след това тя даде една фотолента за проявяване и копиране. Няма нужда да си гений, за да се сетиш, че е открила нещо интересно и го е снимала. След като един от екзекуторите на обекта направи безуспешен опит да вземе снимките, явно са решили, че си струва да се върнат в жилището. Намерили са нещо и е трябвало да заличат следите от кражбата. А огънят не само пречиства. Той прикрива.
— Но какво са намерили? — попита третият мъж.
— Предполагам — хамелеонът се поколеба — олтар. Някой от техните барелефи. Това е трябвало да спасят на всяка цена. Макар че други вече са го видели и снимали, за тях самият предмет е бил по-важен от разкритието. Барелефът е бил свещената вещ, която не е трябвало да попадне в нечисти ръце.
Мъжете от групата се спогледаха, отвратени от чутото.
— Да ги порази Божият гняв — промълви вторият.
— Той ги е стигнал — каза шестият. — Но след като ги бяхме доближили толкова, пак ги изтървахме.
— Имаме ли нова нишка? — попита четвъртият.
— Изглежда са се насочили към жената — поясни хамелеонът. — Последните събития свидетелстват за убеждението им, че тя знае твърде много, особено след като взе снимките и замина внезапно за Александрия, във Вирджиния. Доколкото знаем, баща й е бил влиятелна фигура, а е имал дори още по- влиятелни приятели, с които майка й още поддържа връзки. Май че тази Тереза Дрейк наистина е решила да открие причината за смъртта на приятеля си. А нашите обекти искат да й попречат и едновременно с това да унищожат доказателствата за съществуването си.
— Чакай — прекъсна го шестият. — Какво значи „последните събития“?
— Добре — хамелеонът се поколеба. — Това е причината да поискам тази среща. — Гласът и очите му станаха скръбни. — Миналата нощ…
Той разказа какво се беше случило с партньора му.
— Те са го изгорили? — пребледня шестият мъж.
— Да — потвърди с горчивина хамелеонът. — С него са дежурили още двама — единият зад къщата, а другият в храстите по-надолу по улицата. Той видял сребристата кола да излиза и запомнил номера. Оттам знаем, че в къщата е бил Брайън Хамилтън. Видял също как убиецът притичал към колата на партньора ми и го застрелял. После потеглил с нея. Нашият човек веднага откраднал един кадилак и го последвал. Намерил тауруса горящ на пуст паркинг. Не можел да помогне с нищо, затова изчезнал преди да пристигне полицията.
— Но ако вече е бил застрелян, защо са го подпалили? — гласът на втория мъж беше пресипнал.
— Без съмнение за назидание. За да ни деморализират.
— Не са познали — ядосан викна третият. — Ще платят за това!
— Както и за други неща — добави хамелеонът намръщен.
— Да не би да има и още? — скокна четвъртият мъж и удари коленете си в малкия чин.
— За съжаление. Същата нощ е бил застрелян и другият ни наблюдател зад къщата.
На задната седалка на своя сребрист корниш Брайън Хамилтън остави клетъчния телефон и се наведе напред към шофьора-бодигард.
— Чу ли, Стив?
Бившият морски военен разузнавач кимна:
— Беше Ерик Чатъм. Трябва да ви закарам до дома му.
