махне лепкавите паяжини от себе си.
— Оставих всичко, както беше. — Майка й я последва. — Когато ми съобщиха за смъртта му, погледнах за последен път стаята, затворих вратата и повече не съм влизала тук. Казах на прислугата да не я пипат.
С нарастващо отвращение Тес забеляза, че дори чехлите на баща й стояха до леглото. Нямаше време да пита майка си откъде й е хрумнало да превърне тази стая в храм или, по-точно в гробница. Димът се сгъстяваше. Интересуваше я само едно!
Тя дръпна чекмеджето на нощното шкафче, страхувайки се, че баща й може да е взел пистолета със себе си в Бейрут. Въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите й, когато го видя на мястото му.
По време на службата си във Виетнам баща й беше на оперативна работа в разузнаването на флота. Там беше срещнал Брайън Хамилтън, генерал от флотата, наблюдаващ корпуса „Око“. След войната баща й отиде в Държавния департамент, в неговия малко известен разузнавателен отдел. Брайън Хамилтън също премина в Държавния департамент, когато се пенсионира от армията — във външното министерство, където привлече скоро и баща й. Но той запази навиците си от Виетнам. Въпреки че рядко се налагаше да носи оръжие при опасни мисии в други страни, той държеше пистолета под ръка у дома си в случай, че някой се опита да проникне в къщата през нощта.
Беше швейцарски 9-милиметров полуавтоматичен Зиг-Зауер. Компактен, с къса цев, той имаше в пълнителя шестнадесет патрона и беше с двойно действие. Трябваше само да натискаш спусъка.
Тес знаеше това, защото още на дванадесет години бе проявила любопитство и баща й бе решил, че е по-добре да я обучи, за да уважава оръжието и да стои настрана от него. Тес предпочиташе момчешките игри. Не се плашеше от оръжие като другите момичета и стрелбата й се удаваше така лесно, както баскетбола и гимнастиката.
Баща й често я вземаше със себе си на полигона за стрелба. Учеше я да разглобява пистолета, да го почиства и сглобява отново. Показа й как да се прицелва — държейки пистолета с две ръце с двете очи отворени. Номерът беше да не фокусираш погледа си върху мерника, а върху целта. Така мерникът изглежда размазан, но се свиква. Щом се мериш в целта, трябва да я виждаш ясно. Ако се фокусираш върху мерника, а целта е замъглена, значи се целиш лошо.
Не дърпай рязко спусъка. Просто го натисни.
Тя се притесняваше от отката, но за нейно облекчение още от първия път се оказа, че не е толкова страшен. Всъщност й харесваше — той и шумът от изстрела, проникващ през наушниците, я караха да усеща мощта на оръжието. Накрая Тес се научи от двадесет и пет метра да вкарва всичките шестнадесет куршума в кръг с размер на баскетболна топка. Но след постъпването в колежа изведнъж загуби интерес към стрелбата. А и баща й често отсъстваше от дома.
Тя грабна пистолета от чекмеджето и мислено благодари на баща си, че я беше учил. Той може би щеше да спаси живота й. Извади пълнителя и доволна видя, че е пълен. Пъхна го обратно и зареди пистолета. Притисна нежно спусъка. Дотук добре.
— Хайде, мамо! Да вървим!
— Но защо ти е пистолет?
— Застраховка.
— Какво искаш да кажеш?
Тес не отговори, а я дръпна през паяжините към коридора.
От отблясъците на пламъците долу коридорът изглеждаше като осветен със свещи. Подканяйки майка си, Тес стигна до началото на стълбата и погледна неспокойно надолу, приготвила пистолета. Видя само пламъци, които бяха стигнали до първите стъпала. Предната врата на къщата беше недостъпна. При вида на огъня майка й изплака.
— Задната стълба! — викна Тес. — Бързо!
Отново поведе майка си по задимения коридор. Кашляйки, двете стигнаха до задната стълба, водеща към кухнята.
И тук отдолу просветваше, но бяха само далечни отражения. Не се виждаха пламъци.
„Може да имаме късмет.“ — помисли си Тес.
— Дръж се за мен — викна тя на майка си и заслиза надолу.
Противопожарната система виеше.
Изведнъж пред тях се мярна фигура. Тес насочи пистолета.
— Мис Дрейк?
— Джонатан! — викна майка й.
Тес отпусна дулото. Портиерът изтича при тях. Беше по пижама.
— Бях заспал! Димът едва не ме… Ако не беше сигналната инсталация…! — Той с труд поемаше въздух. — Исках да се изкача по предната стълба, но вестибюлът…
— Знаем — каза Тес. — Можем ли да се измъкнем отзад?
— Огънят е вече в кухнята, но стаите на прислугата не са засегнати.
— Засега.
Тримата се втурнаха надолу.
— Има ли друг в къщата? — попита Тес.
— Ами Една? — попита майка й.
— Вече я събудих и й казах да бяга — отвърна Джонатан.
— А някой друг? — настояваше Тес.
— Кой друг, мис Дрейк? — портиерът я погледна объркан.
Тес нямаше време да обяснява. Бяха вече долу и отляво ги лъхна горещината от кухнята. Беше толкова силна, че Тес закри лицето си с ръка. Преди да осъзнае какво прави, тя се втурна и затръшна вратата на кухнята. Почувства остра болка в ръката.
Но си струваше. Вратата осигуряваше известна защита. Стисна ръката на майка си и двете се запрепъваха към стаите на прислугата, последвани от Джонатан. С приближаването на изхода дишаха все по-леко.
Всеки момент щяха да бъдат навън, в чистата прохладна нощ. Но едно вътрешно чувство тревожеше Тес. Онези сигурно се крият в градината и се целят от храстите, готови да ги застрелят, ако се опитат да се измъкнат.
— Тес, ти трепериш! — учуди се майка й. — Ние сме почти спасени!
Спасени? Тес се съмняваше. Доста вероятно бе да ги застрелят! Стигнаха до вратата. Беше отворена и димът излизаше, а на негово място се просмукваше чист въздух.
Тес се взря напред. На пет-шест метра в светлината на огъня от прозорците видя жена, паднала по очи на тревата. Отзад халатът й беше окървавен.
— Една — изпъшка портиерът.
Тес се опита да го спре. Но Джонатан вече тичаше към нея.
— Една.
Това бе последната му дума. По средата на разстоянието Джонатан изведнъж се изпъна като мушнат с щик. От шията му изригна тъмна течност. Друг фонтан рукна от гърба. С гротескни движения Джонатан сякаш се опитваше да хване едновременно шията, гърдите и челото.
Но нямаше достатъчно ръце! Той падна като несръчен акробат. И притихна.
Майката на Тес изпищя. Без да разбира случилото се или обладана от отчаяно желание да му помогне, тя се опита да се промъкне покрай Тес навън.
Тес искаше да я задържи, но ръката й с пистолета изпусна халата. В другата ръка остана парче откъсната дантела. Майка й се отскубна.
— Не!
Стройното й тяло не падна, а по-скоро се завъртя в пирует и се свлече като изтощена балерина. С кървящи дупки в корема и гърдите.
Тес зави от мъка. От ужас. От ярост.
Около нея сякаш бръмкаха пчели и се забиваха в рамката на вратата и стените на коридора. Куршуми. От пистолети със заглушители, насочени от храстите в задния двор!
Куршумите я извадиха от вцепенението. Тя се извърна, готова да хукне обратно и спря пред вида на
