с момчешко поведение. Тя го привличаше със стройното си спортно тяло, стегнатите дръзки гърди и къса руса коса.
Не в сексуален смисъл, разбира се. Съвсем не. Въпреки убеждението на Президента, че и Джерард като много други политици се възползва от кампаниите за набиране на средства, за да изчука някоя и друга политическа активистка, истината беше, че Джерард си бе наложил строга дисциплина и потискаше сексуалния си нагон.
Той беше женен. Да. Красивата му и фотогенична съпруга често се появяваше на кориците на списанията. Но жена му споделяше неговите ценности и през двадесетгодишния им брак, през хилядите нощи, в които споделяха едно легло — като приятели и сродни души — те правиха любов само три пъти и изпитаха плътските удоволствия на тези три ритуални акта единствено за да имат деца.
Не, влечението на Джерард към Тес съвсем не беше плътско. Напротив, той й се възхищаваше като идеален представител на човешкия вид, и сега бе силно разтревожен, че точно тя от всички, при нейното биологично съвършенство, представляваше заплаха и трябваше да бъде убита. Но тази тревога не му пречеше да желае колкото е възможно по-скоро Тес да бъде заставена да млъкне.
Телефонът звънна. Джерард се протегна и вдигна слушалката. Този номер беше известен само на няколко души, които го използваха единствено за важни неща.
— Момент, сър. Президентът желае да разговаря с вас — обади се женски глас.
Джерард потисна разочарованието си.
Учудващо припрян, гласът на Клифърд Гарт изгърмя в слушалката:
— Стягай си багажа. Заминаваш в друга посока.
Джерард престорено въздъхна в отговор на човека, чието погребение се готвеше да почете след десет дни в качеството си на новоназначен президент.
— Сега пък къде? Набиране на средства в Айдахо? Предлог да ме отстраните от града?
— Не. В чужбина. Испанският президент е починал от сърдечен пристъп. Вече изпратих съболезнования. Ти ще бъдеш официалният ни представител на погребението.
Погребения, помисли си Джерард. Май ще последват много. Той съжаляваше за всяка смърт, колкото и да беше необходима.
— Това ли е волята ви?
— Да. Продължавай да мислиш в този дух — изръмжа Гарт. — Ако правиш каквото искам, може и да се погодим. Макар че се съмнявам.
Президентът изруга и затвори.
Замислен, Джерард остави слушалката. Не беше много изненадан от новината за смъртта на испанския президент. Знаеше се, че здравето му не бе добро напоследък. Но смъртта му дойде много по-рано от предвидената дата, според графика, известен на Джерард.
Испания. Вълнуваща страна. Конституционна монархия като Англия. Ако кралят умре, наследява го най- големият му син, после следващият или може би съпругата, или най-близкият племенник… Не може да се предвиди. Но испанският парламент е друго нещо. Президентът, избран от Конгреса на депутатите, може да се премахне и замени с друг висш служител. Този подходящо определен заместник, избран с помощта на някои депутати от Испанския парламент, подложени на натиск чрез изнудване, ще симпатизира на идеите на Джерард. Нали освен всичко са и роднини, наистина далечни, но кръвта вода не става, независимо от времето и разстоянието. Скоро те — множеството единоверци на Джерард, които споделяха мисията му — щяха да вземат в ръце общата си съдба.
Испания. Колко навреме.
Ерик Чатъм, директорът на ФБР, се изкачваше бавно покрай разкошните гробове на Национално гробище Арлингтън. Върху лицето на стегнатия четиридесетгодишен мъж отговорностите на професията бяха оставили своя отпечатък. Той се извърна и огледа забулените в смога дървета на хълма. На върха в далечината през мъглата белееше мраморният паметник на Джордж Вашингтон. Една кола спря на стотина метра от неговата. Отвътре излезе Кенет Маден, заместник-директор по секретните операции на ЦРУ. Той нареди на бодигардовете да останат при колата и се приближи.
Двамата мъже се огледаха изпитателно. Въпреки че на теория ЦРУ и ФБР имаха различни задачи и различно подчинение, на практика тези неща често се размиваха и се случваше двете организации да си съперничат. Би било доста странно Маден да посети Чатъм в кабинета му или обратното и нямаше да остане скрито за репортерите. По същите причини среща в ресторант или друго обществено място щеше да привлече вниманието и разговорът им можеше лесно да бъде подслушан. Най-простото решение беше телефонът, и Маден го беше използвал, но само за да предложи да обсъдят лично един важен въпрос. Гробището Арлингтън беше подходящо място. Едва ли някой щеше де им обърне внимание тук.
— Благодаря, че се съгласи веднага за срещата. Особено по време на обяда — обади се пръв Маден.
— Нищо не съм жертвал. Днес нямам особен апетит.
— Разбирам. И аз съм разстроен.
— Заради инцидента с Брайън Хамилтън, ли?
Маден кимна мрачно.
— Беше шокиращо. — Той се вгледа над паметниците. — Като се уговорихме за срещата се сетих, че ще дойдем пак тук в понеделник за погребението.
— Не знаех, че сте близки с Брайън — каза Чатъм.
— Не колкото ти с него, но го смятах за приятел. Понякога работехме заедно по въпроси, свързани със Съвета за национална сигурност.
Той не продължи. Директорът на ФБР знаеше, че професионалната етика не му позволява.
— За какво искаше да ме видиш? — попита Чатъм.
Маден се поколеба.
— Още една трагедия се случи миналата нощ. Пожар със жертви в къщата на Мелинда Дрейк.
Вътрешно Чатъм се вцепени, но не реагира.
— Да. Вдовицата на Ремингтън Дрейк. Наистина трагедия.
— Опитах се да се обадя на дъщеря й в Ню Йорк. Да изразя съболезнования. Но не я намерих. Редакторът на списанието, в което работи, ми каза че Тереза — Тес — решила да посети майка си вчера вечерта. Страхувам се, че тези, които причиниха пожара и убиха майка й, са искали да убият и нея. Но засега тялото й не е открито в останките от къщата. Затова си мисля, че е успяла да избяга. Очевидно сега се укрива.
— Може би — отвърна директорът на ФБР. — Разумно предположение. Но какво те интересува това? Познаваш ли Тес? Или баща й?
Маден поклати глава.
— Тес? Не. Но баща й — разбира се. В миналото често го инструктирах за опасностите в различните страни, където го изпращаха да преговаря от Държавния департамент. Когато умря… нали знаете как… как са го измъчвали… съжалявах, че не е от моя отдел. Това, което му се случи, бе ужасно, но той не издаде нищо. Той беше герой и заради това дъщеря му заслужава да бъде защитена от властите.
— От властите? — вдигна вежди директорът на ФБР. — Какво имаш предвид?
— Тази сутрин ми се обади Алън Джерард. Каквото и да си мислиш за Вицепрезидента, аз се съобразявам с нарежданията му, а и ти би трябвало. Той беше толкова близък с Дрейк, както ти с Брайън Хамилтън. Джерард иска всеки отговорен правителствен орган да направи възможното, за да й помогне. Това значи ти и аз. ФБР и ЦРУ.
— Не разбирам. Това е вътрешен въпрос. Не влиза във вашата юрисдикция.
— Така е. Само ти предавам какво каза Вицепрезидентът и точно затова поисках да разговаряме. Защото това е вътрешен въпрос. Поне според мен, макар че Управлението продължава да проверява. Не желая съперничество. Топката е у теб. Вицепрезидентът ще ти бъде благодарен, ако се обадиш на полицията в Александрия. Ако Тес Дрейк се появи и влезе в контакт с тях. Вицепрезидентът ще ти бъде признателен — той повтори — признателен, ако предупредиш местната полиция да прехвърли разследването на вас, а след това се свържеш с канцеларията на Вицепрезидента, а също и с мен, просто в случай, че междувременно сме открили нещо, което надхвърля рамките на един чисто вътрешен
