— И тренираше упорито тялото си.
— Да!
— Трябвало е да потиска и контролира поривите на плътта — поясни Присила. — Напълно естествено за митраист. Но албигойците вярвали също, че сексът е нечист, че злото ги изкушава чрез плътските желания. Затова се въздържали от полов акт, освен за нуждите на продължението на рода. Една необходима отстъпка пред плътта. За да не се стопи и изчезне обществото им.
— Приятелят ми твърдеше, че не можем да бъдем любовници. Трябвало да спазва някакви задължения. Между нас била възможна само платоническа връзка.
— Разбира се — вдигна рамене Присила. — Платон. Също сред книгите на полицата му. Според Платон реалният свят е без значение. Нашата цел трябва да е висшата сфера. Виждаш ли как всичко си съответства?
На вратата се позвъни. Внезапният звук стресна погълнатата от разговора Тес. Тя изведнъж се опомни.
— Предполагам, че е приятелят ти — вдигна глава Присила.
— Господи, дано е той. Трябва да ви обясня. Той е…
— Няма нужда. Щом е твой приятел, той е добре дошъл у нас.
Звънецът се обади отново.
— Той е полицай. От нюйоркския отдел „Издирване“ — Тес бръкна в чантата си. — Но може и да греша.
Тя измъкна пистолета.
Присила и професорът пребледняха при вида му.
— Скрийте се в килера. Не издавайте звук. Ако са онези и ме убият, може да се задоволят само със снимките и да не претърсят къщата!
На вратата се позвъни за трети път.
— По-добре да не бях идвала! Молете се!
Тес изскочи от кабинета и насочи пистолета към входната врата. От устните й се пророни безмълвна благодарност към бога, когато видя Крейг през стъклото на вратата. Докато Крейг посягаше отново към звънеца, Тес изтича, отвори вратата и го изтегли вътре, обвила ръце около него.
— На никого не съм се радвала така.
— Хей, надявам се че не си свалила предпазителя! Забола си пистолета в гърба ми!
— О, извинявай — Тес отпусна ръката си.
Крейг погледна пистолета с изненада.
— Боже! Със свален предпазител! Откъде взе това. Знаеш ли да си служиш с него?
— Знам. Отдавна. Крейг, научих много неща!
— Ще ми разкажеш — сега Крейг я прегърна. — Толкова се тревожех за теб.
Тес почувства силните му ръце. От допира до тялото му зърната на гърдите й изведнъж настръхнаха. Изненада я и топлата тръпка, която сладостно прониза тялото й. Подчинявайки се на внезапния порив, тя го целуна.
За миг Тес почувства, че не й стига въздух. Отдръпна се да поеме дъх, неохотно пускайки ръце от раменете на Крейг. Вгледа се в силното му лице с остри черти и внезапно осъзна, че е красив. По дяволите любовта от пръв поглед, каза си тя. Вторият е по-добър. Имаш време да обмислиш, да разбереш кое е важно. Хубаво нещо е страстта. Но верността и разбирането са по-важни.
Този мъж — каквито и грешки да е направил в първия си брак, рискува живота си заради мен. Аз не го интересувам само за да прави любов с мен. Той ме харесва.
Някой дискретно се изкашля зад тях.
Присила и професорът бяха застанали на вратата на кабинета.
— Извинете, че ви прекъсваме, но… — обади се професорът.
— Няма нищо — усмихна се Тес.
— Виждам, че няма нищо опасно — бръчиците около очите на Присила лукаво се свиха — по начина на посрещането.
Тес пламна.
— Това е моят приятел. Лейтенант Крейг. Казва се… Знаеш ли, никога не си ми казвал.
— Бил — Крейг приближи и подаде ръка. — Бил Крейг. Радвам се да се запознаем.
— И двамата са професори — обясни Тес.
— Казах ти, Тес, без официалности — Присила се усмихна на Крейг. — Аз съм Присила, а това е Ричард. И не смей да ни наричаш професори.
— Ще опитам — изведнъж Крейг стана сериозен. — Трябва да обсъдим много важни неща. А няма време. Защо не ми обясните? Какво става тук, Тес?
Присила го покани в кабинета.
— Чаша чай? — предложи професор Хардинг.
Следващият четвърт час, докато отпиваше от чашата си, Крейг нетърпеливо изслуша разказа на Тес… после Присила… а от време на време и Ричард.
— Ако предам това на моя капитан ще сметне, че сте… превъртели. Но аз ви вярвам. Защото видях онзи барелеф. И мъртвия Джоузеф Мартин. И майка ти е мъртва, Тес — той кимна съчувствено. — Брайън Хамилтън също. И вие сте в опасност.
— Само заради нещо, станало преди седемстотин години — добави Присила.
— Има ли още нещо, което трябва да ни съобщите?
— Книгите — отвърна Присила. — Тъкмо преди до дойдеш, разказвах за „Утехата на философията“, един трактат от шести век.
— Добре. Но защо му е била на Джоузеф Мартин Библията? Щом митраистите не са християни? И защо само написаното от Йоан беше останало, а всичко останало — скъсано?
Присила вдигна рамене.
— Защото е най-близък до митраизма — тя се наведе с лупата над една снимка на страница, изпъстрена с подчертани пасажи. — Ето: „Не трябва да обичате земните неща. Ако човек обича земното, значи Бог не е в него. Защото всичко на този свят — изкушенията на плътта, изкушенията на очите и гордостта — не са от Бога; те са земни. Земното е тленно, а този, който следва Божията воля, ще пребъде навеки.“ Звучи ли ви познато?
Тес кимна.
— Искаш да кажеш, че ако заменим „Бог“ с „Митра“, всичко съвпада? Но защо изданието на Скофилд? Има ли значение?
— О, да, голямо — отвърна Присила. — По време на президентския мандат на Роналд Рейгън, външната политика на Америка се опираше главно на интерпретацията на Библията на Скофилд. — Тя се вгледа в друга снимка. — Ето тук е подчертан пасаж от увода. Връхната точка на Библията, „Откровението“ на Йоан, което описва края на света. Рейгън смяташе, че скоро ще настъпи Апокалипсисът — вселенската битка между доброто и злото, Бог и Сатана. Помните ли Съветският съюз — империята на злото. Според Рейгън, доброто трябва да победи. Подозирам, че затова подкрепяше конфронтацията със Съветския Съюз, за да започне по-скоро Армагедон — битката по време на Страшния съд, и Съединените щати — доброто, според него — да победят.
— Лудост — промълви Крейг.
— Но много прилича на митраизма, ако приемете, че Сатаната не е паднал ангел, а бог на злото — отбеляза Присила. — Не е чудно, че Джоузеф Мартин е държал тази съкратена Библия до леглото си.
— А другите книги? „Хилядолетието“, „Последните дни на планетата Земя“?
— Очевидно Джоузеф е бил обсебен от мисълта за наближаващата двехилядна година. Настъпването на всяко хилядолетие традиционно е време на криза, на страх, че светът ще загине.
— Като имаме предвид как отровите погубват моите лилиуми, предсказанието може да не греши — обади се професор Хардинг. — Благодаря на Бога, че няма да доживея.
— Ричард, няма да ти простя, ако умреш преди мен.
Въпреки напрежението, Крейг не можа да сдържи усмивката си.
Примигване на електрическото осветление ги стресна.
