— Трябва да се обадя на шефа на полицията в Александрия. Той ще ви осигури безопасно убежище.
Крейг тръгна към телефона в кухнята. Изведнъж се спря и се извърна.
— Още нещо не разбирам. Не намерих обяснението в разказа ви. Наистина не мога да проумея… ако и Джоузеф Мартин и хората, които го убиха, са вярвали в Митра, тогава защо го убиха?
Никой не отговори.
— Защо са тръгнали срещу един от своите? — Крейг поклати глава и се обърна отново към вратата.
Защо, наистина, запита се Тес. Озадачена, тя гледаше след Крейг, който излезе във вестибюла.
Изведнъж се вкамени, защото, вместо да тръгне към кухнята, Крейг спря внезапно и се хвърли на пода, измъквайки пистолета си.
Двете глухи пропуквания смразиха кръвта й. Последваха ги оглушителни изстрели откъм Крейг. Веднъж! Още веднъж!
Зад нея Присила изпищя.
Крейг скочи и изтича надясно.
Тес долови глух мъжки стон.
В миг се освободи от вцепенението. Прехапала устни, сграбчи своя пистолет и също се втурна в коридора. Барутна миризма парна ноздрите й. Тес предпазливо надникна иззад рамката на вратата на вестибюла и видя двама мъже сгърчени на пода. Крейг изрита пистолетите от ръцете им. После прескочи телата им и се промъкна до входната врата. Сгънат на две под остъклената й горна част, той хлопна вратата и я заключи.
„Но нали заключих, когато Крейг дойде!?“ — помисли си Тес.
Единият от мъжете, който все още стенеше, внезапно издаде гъргорещ звук, сви се в кратка конвулсия и притихна. Локвата кръв около телата се разтичаше по паркета. Тес гледаше замаяна тъмночервените дупки, които куршумите на Крейг бяха пробили в гърдите им.
Усети как кръвта пулсира в глава й.
— Лягай долу! — заповяда Крейг, като проверяваше дали двамата са мъртви.
Тес бързо се подчини.
Приведен, Крейг надникна през стъклото на вратата и огледа предната веранда.
— Никой не се вижда…
— Задната врата! — викна Тес и хукна с насочен пистолет към кухнята.
— Внимавай!
Завладяна отново от страха, тя не чу предупреждението му.
Коридорът бе тъмен. Но щом влезе в кухнята, Тес ясно видя мъж с ръкавици, който с един удар разби стъклото на вратата откъм задната веранда. Парчетата се посипаха по пода. Мъжът вече провираше ръка към ключалката.
Тес вдигна пистолета си и стреля.
Дясното му око експлодира.
Нямаше време да усети ужас — зад падналия видя друг мъж с пистолет. Автоматично натисна отново спусъка. Фонтан от кръв избликна от него, тялото му подскочи нагоре и изчезна от погледа й, тупвайки тежко на верандата.
— Тес, добре ли си? — долетя Крейг от предната част на къщата.
— Нищо ми няма! — Тя се прикри зад кухненската маса с пистолет, насочен към задната врата. — Господ да ми е на помощ, току-що убих двама души!
— Не мисли за това! Те искаха теб да убият!
— Изобщо не мога да мисля! Искам само да остана жива!
— Дръж телефона. Набери девет едно едно!
Тес отстъпи заднишком, като още държеше вратата под прицел. Грабна телефона от стената до хладилника и трескаво набра номера.
— Няма сигнал!
От коридора отново се чу писъка на Присила.
— Присила, залегни. Не приближавай прозорците! — викна й Крейг.
— Мъжът ми! Мисля, че получи сърдечен пристъп!
— Сложи го да легне на пода! Разкопчай му яката! — викна Тес.
На прозореца на кухнята се появи мъж с пистолет в ръка. Тес стреля. Лицето му изригна.
Тес се преви и повърна на пода.
— Тес!
Тя с усилие се овладя.
— Добре съм! Провери предната врата!
Отново долетя викът на Присила:
— Ричард не диша!
— Тес, върни се в коридора и наблюдавай двете врати!
— Добре, ти се погрижи за Ричард!
Тес отстъпи по средата на коридора, хвърляйки погледи ту към предната, ту към задната врата, а Крейг прелетя край нея към кабинета. Чу се как започна да прави изкуствено дишане на професора.
— Диша!
— Трябва му кислород, лекар! — викна Тес.
— Присила, легни долу до него. Тес, вижда ли се някой?
— Не, може би сме ги довършили!
— Не разчитай на това! Присила, има ли друг вход към къщата?
— От мазето — прошепна Присила.
— Откъде се влиза в мазето?
— Кухнята… — гласът на Присила бе съвсем отслабнал.
— Тес! — нареди Крейг.
Но Тес вече тичаше към кухнята. С влизането си чу стъпки зад вратата вдясно. Тя се изви, видя как дръжката на вратата се завърта и в същия миг стреля в нея, после отново и отново. Зад разцепената врата се чу стон и падане на тяло по стълбата.
С удвоена от страха енергия, Тес избута печката и затисна с нея вратата към мазето.
— Съседите, Крейг. Сигурно са чули изстрелите! Те ще извикат полицията!
Крейг не отговори.
— Какво има?
— Тези стари солидни къщи… Стените са много дебели. Зад тях звукът от изстрелите е толкова слаб, че едва ли някой от съседите е чул. А живият плет от двете страни прикрива нападателите.
Тес помръкна.
— Прав си. По-добре да не ми беше казвал.
Но не изпусна от прицела си задната врата. За разлика от миналата нощ, сега помнеше колко патрона бе изстреляла. Пет. Значи остават дванадесет. Ако онези нахлуят в къщата, ще има достатъчно…
Но колко ли са те? Шест вече са мъртви. Ако изобщо има останали, едва ли са много. Въпреки това съжали, че не бе взела още пълнители в чантата си. Двете кутии с патрони останаха под седалката на поршето.
— Крейг, ти стреля два пъти. Остават ти четири.
— Взех пистолетите на ония двамата отпред. Засега не виждам други. Бъди спокойна…
— Миналата нощ те запалиха къщата, за да изгоря. И ме причакваха отвън в случай, че се измъкна. Защо, Крейг?
— Искат да са сигурни, че си мъртва. И да си вземат снимките!
— Пратих ти негативите по пощата.
— Отлично! Присила, как е Ричард?
Тес дочу измъчения й глас:
— Очите му са отворени. Диша. Но… като че не може да говори.
