Крейг изруга тихо. Удар? По-добре да не бяхме идвали.
— Присила, толкова съжалявам…
— Не си ти виновен. Онези, които искат да ви убият.
— Отпред не се вижда никой!
— И отзад нищо — Тес надникна иззад масата.
— Скоро ще имам нужда от инсулин — обади се Присила.
— Аз ще ти го дам.
Като държеше под око вратата, Тес приближи хладилника и грабна една от приготвените спринцовки.
— Крейг, да предположим, че отвън има и други — тя затвори хладилника. — Може би вече се страхуват, че съседите са чули. Не могат да изчакват повече. — Тя тръгна към коридора със спринцовка в ръка. — Могат да направят отчаян опит както миналата нощ.
Нещо разби прозореца на кухнята и се изтъркули на пода.
Метална кутия. Граната? Газ?
Нямаше време да мисли. Пусна спринцовката, сграбчи кухненската маса и я обърна върху кутията. В същия миг кутията избухна, хвърляйки пламъци изпод масата.
Запалителна бомба.
— Крейг!
Той не отговаряше.
— Крейг!
Откъм предната страна се чу звън от разбито стъкло. Нещо експлодира. В дъното на коридора се мярнаха пламъци.
— Къде е пожарогасителят? — викаше Крейг.
— В килера… До хладилника.
— Аз ще го взема — Тес се промъкна край хладилника и отвори килера. Ето го на стената. Тя мушна пистолета под колана си и грабна пожарогасителя. С другата ръка освободи ръчката и насочи струята към пламъците, излизащи изпод масата. Пяната ги поглъщаше. Давейки се от дима, вътрешно нададе победен вик. Пламъците намаляваха.
Но през прозореца влетя нова кутия. Още преди да се пръсне, Тес я обля с пяна.
Бъмп! Метални парчета се разлетяха през дебелия слой пяна.
— Тес! Трябва ми пожарогасителят! — викна Крейг откъм вестибюла.
Тя погледна още веднъж към прозореца и се втурна по коридора. Входната врата бе скрита зад огнена стена. Тес насочи струята върху пламъците.
— Някой да отиде отзад! — викна тя. — Разменяме си местата.
Пламъците намаляваха.
Внезапно пяната намаля. И спря.
„Трябва да се измъкнем оттук!“ — помисли си Тес. Захвърли празния пожарогасител и хукна към кабинета.
На пода професор Хардинг мигаше безпомощно. До него трепереше ужасената и още повече посивяла Присила.
Тес се опита да прикрие собствения си страх.
— Можеш ли да ходиш, Присила? Можеш ли сама да стигнеш коридора?
— Нямам избор.
Може да хвърлят следващата бомба тук, помисли Тес.
Тя събра на куп снимките и ги пъхна в чантата си. Преметна я през рамо и се наведе над професора, който лежеше на килима. Тес сграбчи края му и го извлече заедно с тялото на професора в коридора, където Присила се бе прислонила до стената.
Отпред пламъците отново се бяха усилили.
Тряс! През прозореца на кабинета влетя кутия и зад бюрото избухнаха пламъци.
— Да вървим — Тес стисна килима и го задърпа към кухнята.
Тук вече бяха хвърлили нова запалителна бомба. Вляво от хладилника стаята бе в пламъци.
Крейг се давеше в гъстия дим, насочил пистолета към задната врата.
— Те ще ни причакват!
— Лехите в градината! — викна Тес. — Ще се промъкнем зад цветята!
— Ами Присила и Ричард?
Тес се обърна към Присила и осъзна, че старата жена нямаше да има сили да извлече мъжа си.
Пламъците се засилваха.
— Крейг, ти върви напред!
— Не мога да ви оставя!
— Ще умрем, ако останем тук! Хайде! Идвам веднага след теб! Тичай до градината и ме прикривай оттам!
Той я изгледа изненадан, после кимна. С отчаяна решителност отвори вратата и излетя навън.
За части от секундата Тес имаше чувството, че вече е виждала тази сцена.
Тя стисна края на килима и го изтегли заднишком през вратата на верандата. Присила се стараеше да не изостава.
Някой стреля. Без да обърне внимание на изстрела, Тес продължаваше да влачи професора през верандата, после бам, бам, бам по стъпалата — всеки удар на тялото му отекваше болезнено в нея.
Нов изстрел. Тес пусна килима и се обърна с изваден пистолет, търсейки с поглед стрелеца.
Крейг вече беше в градината. Скрит зад стена от огнени лилиуми, той стреляше вляво от къщата.
Но зад гърба му в градината Тес видя да се надига силует с насочен пистолет.
Тя беше по-бърза. Стрелецът залитна. Тес стреля отново. С разперени ръце той се простря, чупейки високите стебла на лилиумите.
— Присила, залегни! Скрий се в тревата!
Тя се огледа. Нова цел, този път отдясно! Пропусна го! Стреля отново и видя как избликва струя кръв.
Мокра от пот, задъхана, Тес трескаво се озърташе за други нападатели. В странно притихналия заден двор се чуваше само пращенето на огъня в къщата.
— Бързо, Присила, следвай ме!
Тес повлече килима с тялото на професора към спасителните лехи. Всяка секунда беше скъпа. Най- сетне, почти изгубила дъх, стигна до лехата, прикри професора зад цветята и тревожно погледна назад. Сърцето й се сви, когато видя, че Присила беше едва по средата на поляната.
Вдясно изникна фигура на мъж.
Тес се прицели.
Мъжът се скри зад ъгъла.
— Крейг! — викна Тес.
— Виждам го!
— Прикривай ме!
Тес се хвърли към Присила, вдигна крехкото й тяло на ръце и го отнесе зад цветята. Двете се свиха на земята. Благоуханието на лилиумите странно контрастираше със зловещия дъх на страха. Тес знаеше: цветята не са преграда за куршумите. Но поне ги скриваха от погледа на стрелците.
Надигна се на колене и се прицели към лявата страна на къщата. Онзи човек… Къде по дяволите отиде? Бързо огледа градината зад себе си.
— Крейг! Виждаш ли го?
— Не!
Крейг вече беше захвърлил празния револвер и измъкваше единия от пистолетите, които взе в къщата. Зад тях цветята прошумоляха.
Тес се завъртя с насочен пистолет.
Късно!
