— От Белия дом.
— Да не искаш да кажеш, че самият Президент е научил, че съм в опасност и иска да ме защити?
— Не той. Вицепрезидентът.
— Алън Джерард? — мъжът до Тес беше изненадан.
— Знам, знам какво пишат вестниците за него — каза Чатъм. — Но той наистина се интересувал. Казал на Маден да се свърже с мен, а Маден пък ме помоли да позвъня на Фарли. Не обичам да работя с ЦРУ. Те трябва да си гледат външните операции, а това, което става в страната, е наша грижа — тези две сфери не трябва да се смесват. Но щом Вицепрезидентът ми нарежда, доколкото не нарушавам закона, ще направя всичко, което ми нареди. Всъщност, трябва да я убедя да се обади на Маден.
— И Маден ще я постави под своя закрила? — попита мъжът отпред.
— Не, той е само брънка от веригата. Вицепрезидентът иска да я постави под закрила. Мисля, че ще използва Службата за национална сигурност.
— И откъде този височайши интерес към мен? — поклати глава Тес.
— Казах ти — заради баща ти. Той беше близък с него и смята, че правителството е в дълг — заради смелостта му и твърдостта при мъченията… и трябва да го изплати, като осигури твоята безопасност.
Микробусът се отправи обратно към Вирджиния. Известно време пътниците мълчаливо премисляха казаното от Чатъм.
Чатъм наруши тишината.
— Какви са тези еретици, които непрекъснато споменавате?
Тес вдигна поглед към мъжа отпред, сякаш питаше за разрешение. Мъжът кимна:
— Знаеш уговорката.
— Ерик, мисля, че няма да съдиш предубедено…
— След тези няколко години, в които съм директор на ФБР, малко неща могат да ме учудят. Карай.
— През 1244 година…
В продължение на половин час Чатъм слушаше смаян без да прекъсва. Към края на разказа на Тес той отново разгледа снимката на барелефа с помощта на фенерчето.
— Това е всичко — приключи Тес.
— Не съвсем, но това е всичко, което можем да ви кажем — поправи я мъжът пред Чатъм.
— Останалото, предполагам, е свързано с вас и вашето участие — забеляза Чатъм.
— Не правете предположения. Това, което научихте, е достатъчно, за да ви постави под заплаха. Всяка дума в повече само ще увеличи риска. Какво ще предприемете сега?
— Да си призная, ако не бях видял тези снимки… Ако не го беше разказала самата Тес…
— Истина е Ерик. Всяка дума — тя го погледна изразително.
— Но звучи съвсем неправдоподобно… Трябва да проверя.
— Значи ще започнеш разследване?
— Разбира се.
— Надявам се, дискретно — обади се мъжът отпред. — Проверете нещата сам. Не се доверявайте на никого. Вредителите се спотайват където най-малко очаквате. Спомнете си участта на Брайън Хамилтън. Една непредпазлива стъпка и ще бъдете следващата им жертва.
— Доверете ми се. Не съм бил винаги чантаджия — похвали се Чатъм. — Тринадесет години бях много добър агент. Не съм забравил.
— Добре тогава. Докажете майсторлъка си.
— А как да се свържа с вас? Как да ви съобщя какво съм открил?
— Няма проблеми. Ние ще ви намерим.
— Сигурен съм. Но защо трябва да ви се доверявам?
— Заради Ремингтън Дрейк, Мелинда Дрейк, Брайън Хамилтън и Тес.
— Разбира се, заради Тес, заради живите.
— Трябва ни и телефонният номер на Маден.
— Ето ви картичка с личния му номер.
Изведнъж Чатъм се стресна.
— Но ако вие сте прави, ако всичко това не е заблуда, значи Маден и Джерард — завеждащият секретните операции на ЦРУ и вторият човек след Президента — може да са част от…
— Нали ви казахме, вредителите са там, където най-малко допускате. — Мъжът погледна през стъклото отпред. — Гра-фикът ни е перфектен. Тъкмо свършихме и ето ни пред дома ви. Между другото, ще намерите колата си в гаража.
— Предполагам, че човекът, който я е докарал, прилича на мен.
— Точно така. После трябва да е изчезнал зад къщата.
— Жалко, че не работите за мен.
— Стига ви, че работим заедно с вас.
Микробусът спря.
— Е, не мога да кажа, че пътуването беше приятно — каза Чатъм, — но научих много неща, макар и неприятни.
— Надявахме се не да ви развалят настроението, а…
— Да ме изплашат?
— Да.
— Смятайте, че е така.
Тес, Крейг и останалите от екипа изпратиха с поглед Чатъм, докато той не се скри в голямата си хубава къща. В това време микробусът се измъкна от сянката на дърветата и потегли.
— Дали е от тях? — обади се отец Болдуин.
— Не се знае — отвърна Крейг. — Очите му не са сиви.
— Това нищо не значи. Само някои от вредителите имат този белег. Освен това често носят цветни контактни лещи — за маскировка.
— Аз също го наблюдавах внимателно — каза Тес. — Реагираше съвсем естествено.
— Разбира се. Един истински професионалист винаги се държи естествено. Не съм се съмнявал в това. Затова ще продължаваме да го наблюдаваме. Докато беше с нас, в къщата му са монтирани „буболечки“ и подслушвателно устройство на телефона. Също и в кабинета му. Хвали се, че всяка сутрин проверяват всичко, но срещу нашите средства обичайните мерки са безсилни. От този миг се записва всяка негова дума. Ще бъде поставен под най-прецизно наблюдение. Само да се обади на когото не трябва, или пък да се срещне с някой от тях, само една погрешна дума и ще знаем какъв е.
— Мисля, че е чист — каза Тес.
— Остава да проверим Кенет Маден и Алън Джерард. Отиваме все по-високо — вторият човек в ЦРУ и вторият човек в Белия дом. Възможно е да са чисти. Но подушвам, че приближаваме вредителите. Зловонният им дъх е много силен. Хайде, обади се.
— На Маден?
— Да. Следвай програмата. Нагоре по стълбата на властта. Накрая със сигурност ще попаднем на тези, които търсим.
— Искам само да остана жива. Трябва ли да поемам този риск?
— Помни, ако не ги унищожим, те неизбежно ще те убият.
— Но като се свързвам с Маден и после с Джерард, също се излагам на опасност — възрази Тес.
— Крейг и аз ще бъдем до теб. И не забравяй — в токовете на обувките, които носите, има миниатюрни микрофони с радиопредаватели. Моите хора по всяко време ще знаят къде се намирате и какво става.
— Слабо утешение — все пак може да ни убият, докато се доберете до нас.
— Тес, без нас смъртта ти е гарантирана. Само чрез нас ти и лейтенант Крейг имате шанс заедно да се насладите на остатъка от живота си.
— Аз съм съгласен на тези условия — обади се Крейг. — Хайде, Тес, не можем да се откажем точно сега. Щом и без това ни преследват, да подгоним тези копелета — поне ще знаем, че сме опитали всичко. Нямаме друг избор.
— Толкова ме е страх.
