Тес огледа отделението, където ги въведоха. То бе скъсено и изглеждаше по-широко. Отпред и отзад имаше прегради с врати и множество телефони. Седалките — около седемдесет — напомняха местата от първа класа, но бяха по-големи, по-удобни, а проходите между тях — по-широки.
Това сигурно е отделението за представителите на пресата и на вицепрезидентския екип, помисли си Тес, като се чудеше защо помещението е празно. Бяха сами със стрюарда и секретаря.
— Скоро излитаме — каза Кели, — но мисля, че имаме време за чаша шампанско.
— Предпочитам минерална вода — каза Тес.
— И за мен — каза Крейг.
— Какво предлагате? — Кели се извърна към стюарда.
— „Дом Периньон“.
— Донесете ми. Междувременно ще съобщя на Вицепрезидента, че гостите са тук. — Той отиде до предната врата и почука. След кратка пауза почука отново.
Вратата се отвори.
— Сър, те са тук.
— Чудесно — отвърна звучен глас.
Вратата се отвори докрай и Алън Джерард пристъпи вътре.
Тес го бе виждала често на приемите в бащиния си дом, а понякога и на по-неофициални събирания. Тогава той все още не беше вицепрезидент. Затова тя го огледа внимателно и забеляза, че той не се беше променил външно — усмихнат, с безукорен тен, блестящи зъби, фотогенични черти и великолепна коса — същински киноартист. Единствената разлика за шестте изминали години бе, че изглеждаше помъдрял, с чувство за отговорност и опит, противно на твърденията на вестниците, че отделя повече внимание на тениса, отколкото на политиката.
Въпреки подозренията си, Тес се поддаде на обаянието му на преуспял мъж. Вицепрезидент. Тази дума имаше магическа власт. Но не трябваше да забравя, че бе възможно точно той да е нейният враг.
Беше облечен неофициално, но елегантно — мокасини ръчна изработка, отлично изгладен ленен панталон, свободна памучна риза с островни мотиви в зелено и кафяво. Приближи я и разтвори ръце.
— Тес! — Той я прегърна и целуна по бузата с нежност, съчувствие и подкрепа. — Майка ти! Каква загуба за всички нас, които някога се радвахме на нейното гостоприемство. Тя беше легендарна с твърдостта и благородството си в този бездушен свят, нуждаещ се от примери за подражание.
Тес отстъпи, притиснала с пръсти напиращите сълзи в очите. Беше решила, че най-добрият начин да не събуди подозрение е да се държи с него както преди смъртта на баща си.
— Благодаря ти Алън, но няма нужда от речи. Не си в предизборна кампания. Признателна съм ти за съчувствието, но беше достатъчно да ми кажеш просто едно „съжалявам“.
— Все тъй горда, като едно време!
— Не мога да се променя. Наследила съм го от родителите си.
— Бог да ги благослови. Всички скърбим за тях. Лейтенант Крейг, разбирам, че сте били опора на Тес в опасностите и скръбта. Добре дошли на борда.
— Благодаря, сър.
Стюардът внесе напитките. Докато отпиваха, Джерард възвърна самоувереността си.
— Преди да затегнем коланите, да ви покажа останалата част на самолета. Много съм горд с него.
Тес нямаше никакво желание, но кимна:
— Води ни, Алън. За нас това е удоволствие и чест.
Дали гласът й не трепна?
Джерард ги въведе в покоите си. Въпреки страха, Тес беше поразена от луксозното обзавеждане: автоматични завеси на прозорците, тоалетна, вана с душ, гримьорна, гардероби, двойни легла, телевизионна система, приемаща осем канала едновременно, включително монитори за дистанционно управляваните камери, с които да се наблюдава тълпата от посрещачи преди Вицепрезидентът да излезе от самолета, и… две странни куки на тавана над леглото.
Тес ги посочи учудена.
— А това ли? Понякога не ми дават да заспя. Не обичам да си спомням за тях. Те са за интравенозни системи в случай на… хм, как да кажа… инцидент. В самолета има миниболница — Джерард замълча и добави мрачно: — и място за ковчег. Но да не бъдем песимисти — добави той с по-бодър тон. — Има още много за показване.
Минаха отново през централното отделение към задната част, която порази Тес още повече. За разлика от пустото помещение, където бяха, зад преградата имаше зала за заседания, достойна за някоя компания от „Форчън 500“3, с голяма правоъгълна маса, около която седяха десетина мъже.
— Агенти на службата за национална сигурност — поясни Джерард. — Координират тактическите мерки за безопасност при пристигането в Испания и са свързани с помощта на телефони и компютри с испанските секретни служби.
Испания. Тази дума отново жегна Тес. Трябваше да положи усилия да не издаде страха си.
В следващото помещение друга група мъже — сътрудници на Вицепрезидента — усърдно работеха с компютри, принтери и копирни машини, подготвяйки речите и разписанието на срещите.
Върнаха се отново в централното помещение.
— Има още за показване, всъщност много повече — каза Джерард. — Зала за пресконференции, въпреки че за това посещение не съм взел репортери. Две кухни с отлични майстор-готвачи, които могат да поднесат каквото пожелаете. Хранителни запаси за цяла седмица. Противоракетна система. Специално екраниране на уредите за управление за защита от електромагнитни смущения при атомен взрив. Шестканална стереосистема. Двеста тридесет и осем мили кабели и проводници. Двадесет и трима души екипаж — кабината им е точно над нас… Тес, знам, че не пушиш, и вие, лейтенант Крейг, благоразумно сте отказали цигарите, въпреки че още дочувам катрана в дробовете ви, но защо не вземете за спомен от тези?
Той им подаде рекламни кибритени кутийки с надпис „От борда на Номер две“, салфетки, листчета за бележки и карти за игра със същия надпис.
— Нямам думи — поклати глава Крейг с благодарност. — Това е голяма чест. Не колекционирам сувенири, но тези са много ценни за мен — той прибра подаръците в джоба си.
— Май че е време — каза Джерард.
— Внимание, моля — прозвуча от уредбата. — Готовност за излитане. Всички пътници да заемат местата си.
Само след десет секунди групата агенти и екипът от сътрудници бяха при тях, заеха местата си и затегнаха коланите. Тес и Крейг направиха същото.
— Обикновено при излитането съм в моята кабина, но вие сте специални гости. Ако ми позволите — Джерард седна до тях.
Стюардът запозна пътниците с аварийните изходи и процедурите за евакуация.
Джерард се наклони към Тес.
— Сигурно се чудиш защо ви повиках и какво правите на борда на път за Испания?
Тес потисна присвиването в стомаха си. Номер две плавно рулираше към пистата за излитане. Тя знаеше, че обшивката на самолета не позволява на отец Болдуин да приема сигнала от радиопредавателя в обувката й. Но въпросът интересуваше и нея.
— Да, Алън. Какво правим ние тук?
Самолетът излезе на пистата и мъркането на четирите двигателя постепенно премина в мощен рев, а ускорението притисна Тес към седалката. Внезапно той вдигна нос нагоре. Под тях се чу шума от прибирането на колелата. Учудващо бързо светлините на базата в прозореца отплуваха назад и надолу. Мярнаха се сияещи като галактики градове. После нощта обгърна самолета.
— Причината за моето присъствие тук — започна Джерард, — причината да летя до Испания е смъртта на Президента на Испания тази сутрин. Сърдечен удар. Трагична загуба не само за Испания, но за цялата Европейска икономическа общност. Аз съм изпратен като официален представител на Съединените щати за погребението. А ти и лейтенант Крейг сте тук, защото не мога да си представя по-безопасно място от борда на този самолет. Щом може да оцелее при ядрено нападение, едва ли някой може да ви нападне тук, докато
