7
— Е, какво мислиш за него? — попитах шепнешком Кейт, щом загасих лампата и се мушнах под завивките. Стаята на Пити се намираше в другия край на коридора. Той не би могъл да чуе разговора ни. Въпреки това се чувствах неловко, че говоря зад гърба му.
Легнала в мрака до мен, Кейт забави за момент отговора си.
— Животът му никак не е лек.
— Така е. И все пак той, изглежда, го харесва.
— Защото няма друг избор.
— Предполагам. При все че…
— При все че какво?
— Ами, ако не го е харесвал, винаги е можел да го промени.
— Как?
— Като завърши някакъв колеж и се сдобие с професия.
— Можел е да стане архитект като теб, така ли?
Свих рамене.
— Може би. Не е невъзможно. Гледал съм по новините няколко истории за близнаци, които са били разделени при раждането си и са се събрали отново като голями. Тогава откриват, че имат една и съща професия, еднакви хобита, жени, които си приличат по външен вид и по характер.
— Не съм сигурна, че ми харесва да съм свързана с нечие хоби. Впрочем вие с брат ти не сте близнаци.
— Така е. Въпреки това, разбираш какво имам предвид. Пити е можел да си изгради живот като моя, но е предпочел да не го прави.
— Наистина ли смяташ, че хората имат толкова голям избор в живота си? Ти самият си ми казвал, че едва ли си щял да станеш архитект, ако не е бил учителят ти по геометрия в гимназията, когото много си харесвал.
Вгледах се замислено в лунната светлина, която струеше през прозореца на спалнята ни.
— Да, определено бях странно хлапе — единственото, което харесваше часовете по геометрия в гимназията. Предметът ми се струваше фантастичен заради учителя. Той ми обясни какво трябва да направя, в кой колеж да продължа образованието си и всичко останало, необходимо, за да стана архитект.
— Е, аз искрено се съмнявам, че брат ти е имал учител по геометрия. Посещавал ли е изобщо гимназия?
— Все някой трябва да го е научил на
Кейт се обърна към мен, като се подпря на лакът.
— Виж, готова съм да направя всичко възможно, за да му помогна. Ако иска да остане тук за малко, докато реши какво ще прави по-нататък, нямам нищо против.
— Надявах се, че ще го кажеш. — Наведох се и я целунах. — Благодаря ти.
— Това ли е най-добрият начин да ми благодариш, за който се сещаш? — попита ме тя.
Целунах я отново, този път по-страстно.
— Така е много по-искрено. — Тя плъзна ръка нагоре по бедрото ми.
— Ммм. — За известно време това бе единственият звук, който нарушаваше тишината. Присъствието на чужд човек в къщата ни принуди да бъдем по-тихи от обикновено. Когато стигнахме до кулминацията, целувката ни беше толкова страстна, че заглушихме взаимно стоновете си.
Останахме да лежим мълчаливо, докато се съвземем от преживяното.
— Ако бъдем още по-искрени, после ще имам нужда от съживяване — прошепнах аз.
— Уста в уста?
— Това всеки път ме връща към живот всеки. — Станах, за да отида в банята и погледнах неволно през прозореца. Докато се взирах в тъмнината към задния двор, видях нещо, което ме изненада.
— Какво гледаш? — попита Кейт.
— Пити.
— Какво?
— Виждам го на лунната светлина. Изтегнал се е ей там на един шезлонг.
— Спи ли? — попита Кейт.
— Не, пуши и гледа към звездите.
— След всичко, което е преживял днес, навярно не може да заспи.
— Знам как се чувства.
— Ще ти кажа нещо — рече жена ми. — Всеки, който е достатъчно учтив да не пуши вкъщи, е добре дошъл.
8
Въпреки думите на Пити, че е доволен от скитническия си живот, аз реших да направя живота му по- приятен, като се погрижа за някои основни неща: например за неговия външен вид. Счупеният му преден зъб правеше ужасно лошо впечатление. Подозирах, че Пити е имал проблеми с намирането на работа, защото строителните предприемачи, на които е предлагал услугите си, са решавали, че е проблемна личност. Поради тази причина на следващата сутрин се обадих на семейната ни зъболекарка, обясних й ситуацията и я убедих (срещу двойно по-голямо възнаграждение от обичайното) да пожертва обедната си почивка.
— Зъболекар? — възкликна Пити. — По дяволите, не. Няма да ходя на никакъв зъболекар.
— Само да оправи счупения ти зъб. Няма да боли.
— Няма да стане. Не съм бил на зъболекар, откакто се наложи да ми извадят един зъб преди шест години.
—
Преди да излезем, се обадих в няколко фризьорски салона, докато открих един, чийто график не беше запълнен. Не е задължително дългата коса — моята собствена трудно би могла да мине за къса, — да изглежда проскубана и занемарена. След фризьорския салон му купих малко дрехи. Не си правех илюзията, че Пити ще иска да носи панталони или спортно яке, но чифт нови дънки и една хубава риза със сигурност нямаше да му навредят. Дойде ред и на магазина за обувки — оттам му взех нови работни ботуши и маратонки.
— Не мога да приема всичко това — каза той.
— Правя го с удоволствие. Но ако държиш, ще го сметна за заем. Ще ми се издължиш, щом се опаричиш.
После стана време за часа при зъболекарката. Когато напуснахме кабинета й, зъбите на Пити изглеждаха чудесно, въпреки няколкото кариеса, за които жената бе обещала да се погрижи при следващото му посещение след две седмици. Косата на брат ми бе стилно оформена и бухнала. Прииска ми се да попитам някой пластичен хирург дали не може да се направи нещо и за белега на брадичката му. Но и така ефектът от намесата ми, колкото и малка да беше тя, бе забележителен. Пити имаше вид на човек, който току-що се е облякъл след игра на тенис.
— Гладен ли си?
— Иска ли питане — отвърна той.
— Да, струва ми се, че напоследък доста си гладувал. Имаш нужда да качиш поне четири-пет килограма. Обичаш ли италианска кухня?
— Имаш предвид спагети и кюфтета със сос?
