— Да, неща от този род. Но там, където отиваме, спагетите се наричат паста, а манджите носят имена от рода на пилешко с марсала4.
— Спри за секунда.
— След като се наобядваме, ще те представя на един човек, който може да ти осигури работа.
— Брад… Чакай… Спри…
— Защо? Какво не е наред?
— Нямаш ли си работа? Вчера пропиля с мен целия си следобед. Тази сутрин също не отиде на работа. Кейт каза, че си имал уговорени срещи.
— Нищо не е по-важно от теб.
— Но ти не можеш да въртиш бизнес по този начин, нито да харчиш толкова пари заради мен. Имаме да наваксваме много, но не е нужно да го правим наведнъж.
Тревожното изражение на Пити ме накара да избухна в смях.
— Според теб съм се смахнал, така ли?
— Съвсем малко.
— В такъв случай какво предлагаш?
— Отиди на работа. От другата страна на улицата има парк. Иска ми се да постоя малко там. Да сложа ред в мислите си. Всичките тези промени. Ще се видим у вас за вечеря.
— Наистина ли искаш това? — попитах го аз.
— Направи достатъчно за мен.
— Но как ще се добереш до дома?
— На стоп — отвърна Пити.
— А ако никой не те качи?
— Не се притеснявай. Подходът ми е безотказен. — Той се усмихна, за да ми покаже чудесно изглеждащите си зъби.
— Имам по-добра идея — казах аз. — Използвай колата ми. Можеш да ме вземеш от работа в края на деня.
— Не мога. Нямам шофьорска книжка.
— Ще се погрижим и за това.
— Утре — каза Пити.
— Ще гледаме да поправим и очилата ти.
— Добре. Но утре.
9
Когато се прибрах, Пити и Джейсън косяха тревата в задния двор на къщата. Момчето имаше проблеми с управлението на тежката електрическа косачка, така че брат ми вървеше зад него и му помагаше при завоите.
— Хей, татко, виж ме! — изкрещя Джейсън, за да надвика рева на мотора.
Вдигнах ентусиазирано палец.
Те спряха до мен.
— Можеш ли да я управляваш, Джес? — попита Пити.
— Напълно.
— Тогава я оставям изцяло в твои ръце. Ще остана тук, за да поговоря с баща ти.
Джейсън кимна, като се опитваше съсредоточено да кара косачката по права линия. После навлезе сред дърветата в далечния край на двора и ревът й заглъхна.
Пити ме отведе при стълбите на верандата и взе оттам бутилка бира.
— Може да съм създал звезда. Ако напредне още в косенето, ще се наложи да му увеличиш джобните.
— За първи път проявява интерес към тази дейност. Трябва да си улучил слабото му място — отвърнах аз. — Обикновено за тревата се грижи службата за косене, но за Джейсън ще бъде добре да помага по малко и да се научи на някаква отговорност.
— Достатъчно е голям, за да се научи на отговорност. — Пити отпи от бутилката си с бира.
— Слушай, оценявам усилието ти, но не си длъжен да косиш тревата.
— Не е кой знае каква работа. Стори ми се поизбуяла. Пък и искам да ти се отплатя по някакъв начин.
— Не е необходимо, наистина. Достатъчно е, че си тук, до мен. Както и да е, от другата седмица ще бъдеш зает, така че сега по-добре си почивай.
Пити наведе глава на една страна.
— Следващата седмица ще бъда зает?
— Да, обадих се тук-там. Намерих ти работа.
— Така ли? Страхотно!
— На строежа на проектирана от мен сграда.
— По-добре от това не би могло да бъде.
— Чичо Питър! — изписка уплашено Джейсън. В далечния край на двора момчето се мъчеше да направи завой с косачката, която се беше насочила към един храсталак.
— Дръж се! — викна в отговор Пити и се втурна да му помогне.
10
— Не е необходимо да ми помагаш със съдовете — каза Кейт.
— Това е най-малкото, което мога да направя. — Пити подсуши още една паница. — Не си спомням да съм ял по-вкусно задушено говеждо.
— По принцип не готвя толкова често червено месо — отвърна тя. — Но искам да понапълнееш малко.
— А лимоновият пай беше разкошен.
Джейсън си хареса второ парче.
— Да, досега не беше се случвало мама да направи десерт по средата на седмицата.
— Е, потрудили сте се здравата, за да окосите моравата — заяви Кейт. — Заслужавате почерпка.
Седях на другия край на масата и не можех да спра да се усмихвам. Фактът, че Пити действително е там, до мивката, и посяга да избърше поредната паница, все още ми се струваше изумителен.
— Както и да е — каза брат ми, връщайки се на една по-ранна тема, — не се учудвам, че си се преместил да живееш тук, в Денвър.
— Така ли?
— Онова летуване с татко. Спомняш ли си го? — попита ме Пити.
— Разбира се.
— Точно тук, в Колорадо. Какво хубаво време беше. Естествено дългото пътуване с кола от Охайо беше отегчително. Ако не бяха комиксите, които татко ни купуваше през целия път по магистралата… Но щом пристигнахме, разбрахме, че усилието си е заслужавало. Спането в палатки, походите, катеренето по скалите, риболовът и татко, който ни показваше какво да правим.
— Когато улови първата риба в живота си, ти беше толкова развълнуван, че започна да навиваш макарата, без да се увериш, че рибата се е закачила достатъчно здраво и тя скочи обратно в езерото.
— Помниш такива подробности?
— През годините често мислех за това летуване. Месец след като се върнахме у дома, започна учебната година и… — Дадох си сметка, че нямам сили да говоря за изчезването на Пити. — Дълги години смятах, че това е било най-хубавото лято през живота ми.
— И аз. — Брат ми сведе поглед. Остана така за миг, после се отърси от налегналата го тъга и взе поредната паница. — Както и да е, бях започнал да ти казвам, че може би си се преселил тук, защото подсъзнателно си искал да преживееш отново онова лято.
— Къмпинг ли? — наруши тягосната атмосфера Джейсън.
