— Мен ако питаш, дори е малко. Все пак той е прикрил техните действия по време на войната.
— Включително и на баща ти ли? — запита Сет.
— Не! — Ледената висулка скочи. — Той не е имал нищо общо с останалите!
— О, така ли? Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но баща ти е убил не по-малко защитници на евреите от моя. Съперничеството им се е породило заради една жена, майка ти, не заради евреите! Предпочела е твоя баща пред моя! Аз можех да бъда роден вместо теб! А ти изобщо да не съществуваш!
Ледената висулка разбра колко дълбока е омразата помежду им. Вдигна примирително ръце.
— Що за глупости си говорим. Толкова много работа ни чака.
— Да, така е — очите на Сет отново помътняха. — Освен това, още не сме открили бащите си. В такъв случай — той с усилие се контролираше и въздъхна дълбоко — в такъв случай — повтори Сет — ситуацията е следната.
Ледената висулка го изчака да се изкаже.
— Сигурни сме, че онези, които Холоуей нарича „Нощ и мъгла“, не са терористична групировка, която е открила с какво се занимава кардиналът, отвлякла го е и иска да измести Холоуей от търговията с оръжие.
— Съгласен съм — потвърди Ледената висулка. — Тази възможност отпада.
— Но изчезването на кардинала все пак е свързано с това на нашите бащи — продължи Сет. — Онези от „Нощ и мъгла“ не биха могли да ги разкрият, ако кардиналът не им е помогнал.
— И с това съм съгласен.
— Значи, ако не са отвлечени за пари, то сигурно „Нощ и мъгла“ имат някакви
— Много се съмнявам.
— И аз също. Но се питам, все пак…
— Какво?
— За да отстраним и тази възможност. Дали не може някой… или пък цяла група… вътре в църквата да действа като „Нощта и мъглата“?
Черните йезуити
Сол и Ерика минаха покрай един служител от охраната и влязоха в един гараж източно от река Лимат в Цюрих. Помещението бе голямо и ярко осветено, а бетонният под — безупречно чист. Вътре имаше само една кола — реното на убийците, които ги бяха нападнали. Служители на ЦРУ я бяха докарали тук от паркинга на гарата в Цюрих, където я бе оставил Сол. Явно, че цяла нощ се бяха занимавали с нея — проверявали за отпечатъци от пръсти, разглобявали и претърсвали. В момента представляваше един метален скелет.
— Тези като че ли са се готвили за Трета световна война — обади се мрачен глас. Беше Галахър. Сол се обърна и видя бившия си шеф — доста як мъж — да идва към него с портативен миномет RPG–7 в ръка. Посочи с глава мунициите на пода — пластични експлозиви, гранати, автомати, какво ли не.
— Открихте ли някакви отпечатъци от пръсти?
— Многобройни — отговори Галахър. — Но колата е взета под наем. Не можем да кажем кои са на твоите приятелчета и кои не.
— Казах ви къде скрих телата. Можехте да изпратите хора да вземат отпечатъци.
— Вече го направих. Моите подчинени ще се върнат довечера. Освен оръжията, не открихме нищо необичайно в колата. Била е наета в Австрия. Едва ли са рискували да минат швейцарската граница с багажник, натъпкан с оръжия. Получили са ги тук, в Швейцария.
— Точно така. А тъй като е трябвало да внимават да не ни загубят от погледа си, не са имали много възможности да се отклоняват от пътя. Имат отлично организирана мрежа.
— За която нищо не знаем? Може би. Но не разбирам защо си толкова сигурен, че са били свещеници. Ако съдиш само по пръстените им…
— Пресичащи се сабя и кръст.
— Това все още не значи, че са служители на църквата — Галахър остави миномета до един автомат. — Религия и насилие? Като имам предвид смиреността на божиите братя? Когато разговаряхме с Ленгли, не му споменах за тези съмнения. Все още изчаквам резултата, за да бъда съвсем сигурен. В момента нашите хора проверяват френските документи, които си взел от онези мъже. Паспортите и шофьорските книжки най- вероятно са подправени. Скоро френското разузнаване ще ни съобщи какво е положението.
— А кредитните карти? — попита Сол. — Те са ключът.
— Без съмнение. Според мен ще се окаже, че са съвсем истински. Много съм любопитен да узная кой плаща сметките.
Чу се телефонен звън. Сол погледна към Ерика, а Галахър се запъти към телефона. Не можеха да доловят нищо от разговора. Той повечето слушаше, а когато се върна при тях, изглеждаше доста развълнуван.
— Имената в паспортите са на хора, починали преди години. Адресите са в пансиони, които дават стаи под наем. Но кредитните карти са от три месеца. Сметките са плащани веднага.
— От кого?
— Всеки от тях има отделна кредитна карта. В различна банка. Но всяка банка прави копие на чековете, с които се плащат сметките. А чековете не носят подписите на убитите от теб. Плащани са от някакъв счетоводител. Странно, нали? Хора, които живеят в пансион, да имат нужда от счетоводител? Става още по-необичайно, ако си дадем сметка, че трима души с непостоянни адреси ползват услугите на един и същи счетоводител. Тук вече идва и най-изненадващото. Такъв счетоводител изобщо не съществува. Чековете обаче не са фалшиви. Посочен е адрес, но… той е на гробището в Марсилия. Не е офис, а само пощенска кутия. И като оставим настрана измисления счетоводител, стигаме до… Ти си прав, Ромул. Извинявай, че се усъмних в предположението ти.
— По-точно.
— Католическата църква. Сметките са плащани чрез Рим. Чрез бюрото на кардинал на име Крунослав Павелич във Ватикана. Тук вече наистина става интересно. Кардиналът е изчезнал преди няколко месеца. Остава загадката — какво общо има между изчезналия кардинал, тримата убийци, които вероятно са свещеници, и изчезването на…?
— Баща ми ли? — запита Ерика. — Който е евреин, а не католик.
— Но щом кардиналът е изчезнал, кой е плащал сметките?
— Неговият помощник — отговори Галахър. — Отец Жан Дюсо.
Надвесени над дървена маса в тишината на читалнята на библиотеката „Валицелиана“ в Рим, Дру и Арлийн прелистваха книгите, донесени от библиотекарката. Това бяха шест заглавия с биографии на религиозни личности, нещо като „Кой кой е“ в римокатолическата църква. Откриха нужната им информация и се спогледаха без особено въодушевление, върнаха книгите и излязоха навън сред шума и яркото слънце на Рим.
— Заслужаваше си поне да опитаме — каза Дру.
— Що се отнася до мен, научих доста — изненада го отговорът на Арлийн.
— Не виждам какво толкова интересно си намерила. Биографичната справка само описва кариерата му.
— Едно е сигурно — не му липсва самочувствие — отговори Арлийн. — Информацията в повечето енциклопедии от този род се базира на данни, които самите личности предоставят за себе си. Очевидно кардиналът се смята за нещо като светия в земен вариант. Получил е медали и грамоти от много религиозни групи. Има почетен орден от самия папа. Но изброяването на получените отличия не е биография. Не е дал кой знае колко подробности за живота си. Или смята, че биографията му е доста скучна, в което твърде се съмнявам, ако се вземе предвид охотата, с която описва отличията и титлите си, или…
— Иска да прикрие нещо?
