оглежда за неприятни изненади. Когато чу тихи стъпки около фонтана, Дру се обърна, запазвайки привидно спокойствие и вдигна приятелски ръце за поздрав. Бе благодарен на отеца, че бе избрал най-тъмното място за среща.
Имаше вероятност това изобщо да не е отец Дюсо. Дру никога не го бе виждал. Просто му се бе обадил днес следобед по телефона и го бе помолил да се видят.
— За какво става дума? — бе запитал мъжът отсреща с лек френски акцент в гласа.
— За кардинал Павелич — бе отговорил Дру.
— Бъдете по-конкретен. Ако става дума за изчезването му, един репортер вече ми звъни днес и му казах онова, което ще кажа и на вас. Нямаме нова информация. Попитайте в полицията.
— Аз не съм репортер. Освен това не ме пращайте в полицията. Това може да ви навлече неприятности.
— Нямам ни най-малка представа какво…
— Питахте ме за нещо по-конкретно — прекъсна го Дру. — Какво ще кажете например за това. Двама убийци са по дирите на кардинала. Те са синове на есесовци от Втората световна война. Бащите им са били подчинени лично на Хитлер. Интересно ли ви е?
— Странно — след кратко мълчание се обади отец Дюсо. — Какво ви кара да мислите, че…?
— Не по телефона. Казах ви, че искам да се срещнем. Лично. Колкото може по-скоро. Довечера.
— Кой се обажда?
— Съжалявам — бе отговорил Дру.
— Да не би да очаквате да се отзова на анонимно обаждане? Да се срещам насаме с вас и да си говорим за някакви убийци? — избухването на отец Дюсо изглеждаше по-скоро добре пресметнато, отколкото спонтанно.
— Ако търсите някаква опорна точка, бих могъл да ви спомена Братството — реши да го изпита Дру.
Оттатък отново бе последвало мълчание. Окуражен от реакцията, Дру бе продължил с приветствието на Братството: „Dominus vobiscum“.
— Не разбирам защо ми казвате това.
— Но думите са ви познати от литургията на латински.
— Разбира се. Бог с вас.
— Et cum spiritu tuo.
— Точно така. И с вашия дух. Deo gratias.
Дру едва сдържаше дъха си в очакване на последните слова от поздрава на Братството.
— Благодаря на бога. Амин.
Дру тихо бе въздъхнал. Бяха си казали опознавателния код.
— В парка на Ватикана има един фонтан във формата на испански кораб.
Споменаването на този фонтан също бе един вид изпитание. Няколко дни по-рано Дру и Арлийн, преоблечени като свещеник и монахиня, се бяха срещнали с отец Себастиан точно при него. А преди време там бе убит отец Виктор, член на Братството, който бе изпратил Арлийн да доведе Дру от Египет.
Всеки поданик на Ватикана би свързал мястото на срещата с неотдавнашното убийство. А онзи, който нямаше нищо общо със случая, би възразил срещу мрачния избор. Но отец Дюсо само въздъхна и отговори кратко: „Ще бъда там в един през нощта“.
Петнадесет минути след уговореното време отец Дюсо изплува от мрака. Не изглеждаше изненадан от факта, че и Дру бе облечен като свещеник. „Това е разбираемо“ — помисли си той. Все пак бе логично човекът, който бе произнесъл кодовия поздрав на Братството, да носи съответните дрехи, особено във Ватикана. Къде на друго място тези преоблечени божи служители-хамелеони, биха могли безопасно да се покажат в истинския си образ?
Дру веднага забеляза, че отецът бе свалил бялата си якичка, за да се слее с мрака. Това му подсказа, че той едва ли е бил обучаван само в религиозни науки.
Очевидно отецът не бе успял да забележи Арлийн, която бе дошла доста преди уреченото време, облечена отново в дрехите на монахиня, но без бялото боне и бе легнала на земята зад най-тъмните храсти.
Дру разглеждаше пръстена на ръката на отец Дюсо — рубин с пресичащи се сабя и кръст. Очевидно го бе поставил, за да удостовери принадлежността си към Братството. От друга страна липсата на такъв пръстен на неговата ръка събуждаше недоверие у отец Дюсо и той въпросително каза:
— Всъщност, мислех, че сте един от нас.
— Не — Дру позна ясния тембър, който бе чул по телефона.
— Тогава откъде знаете поздрава ни?
— Един член на Братството ми го каза… Опитваше се да ме завербува.
— Сигурно притежавате някакви по-специални качества, щом се е опитвал да ви спечели за каузата ни.
Дру не отговори.
— Защо отказахте?
— Мразя всичко онова, което вие защитавате — отговори Дру.
— Омраза ли? Тя е чувство, което носи разрушение. Трябва да се изповядате и да търсите опрощение. Но нали точно затова сме тук, за да ми кажете всичко — и той вдигна ръка, благославяйки Дру. — Бог ти прощава. А сега ми кажи, защо се интересуваш от изчезването на кардинала?
Дру поклати глава.
— За кого работиш?
— Предпочитам да говорим за двамата убийци, за които ви споменах — отново поклати глава Дру. — Те търсят кардинала.
— А да. Онези, за които твърдите, че са синове на убийци, лично подчинени на Хитлер. Добре, щом така предпочитате. Поне засега. Откъде научихте за тях?
— Да кажем, че пътищата ни се пресякоха. Ледената висулка и Сет. Това са псевдонимите им.
Въпреки че по лицето на отец Дюсо не трепна мускул, очите му го издадоха.
— Чували ли сте за тях? — запита Дру.
— Не — излъга свещеникът. — Бих запомнил толкова многозначителни прякори.
— Синове на нацисти — повтори Дру. — Запитах се защо им е да търсят кардинала. След това зададох въпроса малко по-иначе. Какво общо би могъл да има кардиналът с тях? Замислих се за миналото му. Какво бе направил, за да се издигне така бързо по йерархическата стълбица на католическата църква?
— Няма никаква тайна — отговори отецът. — Кардиналът бе един неуморен поборник на вярата. Ето защо забележителната му енергия бе многократно възнаградена.
— Най-вече ме интересуват неуморните му усилия през 1945 година, малко преди първото му издигане в сан. Каква е връзката на кардинала с нацистите?
Сол наблюдаваше сцената от прикритието си, залегнал между храстите върху покритата с роса трева. Двамата свещеници разговаряха толкова тихо, че той не можеше да долови нищо. Изведнъж отец Дюсо пристъпи напред и замахна с лявата си ръка. Проблесна нож.
Дру отскочи назад и усети как острието разкъса ревера му. Кръвта нахлу в главата му. Целият се изопна от внезапен приток на адреналин. Избегна още едно замахване с ножа, като се опита да се извърти така, че луната да остане зад гърба му, за да заслепи отеца. Но онзи отгатна намерението му и се помъчи да направи същата маневра — да застане с гръб към луната.
Когато ножът отново проблесна, Дру успя да избегне атаката и се опита да удари с длан гръдния му кош — в ребрата над сърцето. Свещеникът отново предусети и се извъртя наляво, като в същото време използва инерцията си и за малко не успя да ритне Дру с десния си крак в челюстта. Но той отметна глава назад и сграбчи високо вдигнатия крак. Отец Дюсо успя да се освободи и се опита отново да го нападне. Дру изби ножа от ръката му и стовари с все сила длан върху лицето на отеца. Усети, че хрущялът на носа му изпука. Въпреки че ударът не бе смъртоносен, щеше да го обездвижи за няколко секунди и да го лиши от
