Малко след един часа сутринта Педро предупреди Бюканън, че се намират на около километър и половина от дома на Хуана.
— Е, вече сме близо. Спри тук — каза Бюканън.
Когато Анита спря зад тях, той излезе от микробуса, каза й да го чака с Педро и пое с джипа на Тъкър по потъналия в мрак склон, като измина останалата част от разстоянието по лъкатушещ между дървета път. Фаровете осветяваха мъглата, която се стелеше откъм реката. Той видя нови улици и къщи, които току-що бяха започнали да строят, очевидно за нов квартал.
Това нямаше да хареса на Хуана.
Искаш да кажеш, че се молиш на Бога тя да е все още жива, за да не го хареса.
Педро и Анита бяха описали къщата, която засега беше една от малкото по тази отсечка на реката, така че за Бюканън не беше трудно да я открие. Едноетажна, построена от дърво, тя беше разположена върху подпорни колони в случай на наводнение и му заприлича повече на планинска хижа, отколкото на къща. Той мина покрай една топола и спря на покритата с чакъл алея за коли. Наоколо цареше тишина. Все едно се намираше някъде на село. Бюканън си представи какво удоволствие щеше да бъде за Хуана да тича край реката с кучето, ако то все още беше живо.
…все още беше живо.
Човече, напоследък непрекъснато мислиш за смърт.
И още как, като знам, че някакъв снайперист ме наблюдава неизвестно откъде.
Бюканън почувства как мускулите на гърба му се стягат, когато отвори мрежестата врата на верандата и приближи входа на къщата. Може би стелещата се от реката мъгла беше попречила на снайпериста да разпознае колата, която беше спряла пред къщата. Какво щеше да стане, ако той дойдеше да провери какво става?
Придържай се към сценария, който му описа, помисли си Бюканън.
Отключи с шперц двете секретни ключалки и влезе, като усети миризмата на застояло, характерна за къща, която от доста време не е била обитавана. Тъй като се чувстваше уязвим дори в тъмнината, той затвори вратата, заключи я, опипа стената и откри ключа за осветлението. Когато запали лампата, установи, че се намира във всекидневна с етажерка за книги, телевизор, видеокасетофон и стереоуредба, но с много малко мебели — само един кожен диван, масичка за кафе и стол-люлка. Очевидно Хуана беше прекарвала твърде малко време тук. Иначе щеше да отдели повече внимание на мебелите. Освен това малкият им брой подсказваше, че рядко е имала компания.
Бюканън прекоси стаята, като забеляза, че диванът и масичката за кафе бяха покрити с прах, още едно доказателство, че Хуана от доста време не е била тук. Той надзърна в кухнята, запали лампата и огледа помещението. Спретнато, подредено, само с най-необходимите домакински електроуреди. Безличната и спартанска обстановка навяваше самота. Той изпита съжаление към Хуана.
Бюканън пое по коридора. Първата врата, пред която застана — отляво, към реката — водеше към офиса. Когато Бюканън запали лампата, видя, че тук също всичко беше сведено до необходимия минимум — метален шкаф за папки, въртящ се стол, дървена маса, върху която имаше компютър, лазерен принтер, модем, телефон, настолна лампа, жълт бележник и буркан, пълен с моливи и химикали. В стаята нямаше нищо друго. Никакъв килим. Никакви картини. Нищо лично.
Той се запита какво ли си мислеше снайперистът отвън, в мрака. Как щеше да реагира, като видеше как в къщата една по една светват лампи? Дали въпреки указанията, които беше получил, мъжът нямаше да дойде и да провери како става?
Бюканън отвори горното чекмедже на шкафа за папки и веднага му направиха впечатление две неща. Първото беше, че всяка папка имаше твърд гръб с кукички от двете страни, които я крепяха неподвижно върху металните релси в горната и долната част на чекмеджето. Второто беше, че папките бяха подредени по азбучен ред, но че тези от „А“ до средата на „D“ бяха притиснати една до друга, като от останалите, които продължаваха от „D“ до „L“, ги делеше известно разстояние. Металните кукички в горната и долната част на съседните папки им пречеха да запълнят това разстояние. Очевидно една от папките от раздела „D“ беше извадена. Може би това беше направила Хуана. Може би го беше направил някой неканен гост, който също като Бюканън беше претърсвал къщата. Нямаше как да разбере.
Бюканън отвори второто чекмедже, видя вътре папките от „М“ до „Z“ и забеляза че между тези от раздел „Т“ има известно разстояние, сякаш оттам също е била извадена папка. „D“ и „Т“. Доколкото можеше да прецени, липсваха само тези две папки. Замислен над това, той отвори долното чекмедже и намери вътре 9-милиметров полуавтоматичен пистолет Браунинг.
Само най-необходимото, помисли си той.
С какво се занимаваше Хуана? Родителите й бяха казали, че работата й е свързана с личната сигурност. Този вид дейност щеше да бъде естествено продължение на това, което Хуана беше вършила, докато служеше в армейското разузнаване. Но „лична сигурност“ беше твърде широко понятие, което можеше да означава всичко — от извършване на оценка за евентуален риск, през монтиране на системи за алармена сигнализация, до осигуряване на лична охрана. Тя можеше да работи самостоятелно, на свободна практика, или за някоя голяма корпорация.
Той затвори долното чекмедже, отново отвори горното и започна да чете документите в някои от папките. Стана му ясно, че всичко се подчинява на строга схема. Основното занимание на Хуана беше да осигурява лична охрана на бизнес-дами, жени-политици и звезди от развлекателния бизнес или на техните съпруги, най-вече при пътуванията им в страни, където основен език беше испанският или в американски градове, значителна част от населението на които се състоеше от латиноамериканци. Причината беше ясна. Телохранителят не трябваше да се откроява сред местното население. Тъй като Хуана беше мексиканка, тя не би могла да изпълнява ефективно задълженията си в среда, където типичните за латиноамериканка черти на лицето й и цвят на кожата щяха да привличат внимание. Нямаше смисъл да работи в Африка, в Ориента, в Близкия Изток или в Северна Европа например. Същото се отнасяше дори за някои от северните щати. Но Испания и Латинска Америка бяха идеални за нея. Тъй като работата й беше свързана с продължителни пътувания, не беше никак чудно, че не се прибираше вкъщи месеци наред. Може би отсъствието й беше лесно обяснимо. Може би просто изпълняваше поредната си задача.
В такъв случай защо ми изпрати тази картичка? Защо искаше да й помогна?
Заради нещо, свързано с последната й задача? Може би е искала да ме наеме.
Мисълта, че интересът й към него би могъл да е продиктуван от професионални, а не от лични съображения, накара Бюканън да изпита разочарование, но само за момент. Той бързо си напомни, че една молба за професионална помощ не би изисквала толкова необичаен и потаен начин да се свърже с него.
А и наоколо нямаше да се крият снайперисти, готови да я убият.
Не. Хуана беше в беда и дори отсъствието й да се дължеше на продължителна задача, тя в никакъв случай не би пропуснала да се обади на родителите си по телефона, не и цели девет месеца. Не и по собствено желание.
Нещо я възпираше. Или нямаше физическа възможност да го направи, или не искаше да рискува да замеси родителите си в това, което я беше сполетяло.
В края на всяка папка имаше подробни официални отчети, копия от изпратени сметки и получени чекове. Бюканън разбра, че бизнесът на Хуана е бил доста доходен. Хонорарите й варираха от пет хиляди долара за консултации, до десет хиляди долара за двуседмичен ангажимент като лична охрана, а за една подобна задача в Аржентина, която беше продължила два месеца, тя беше получила сто хиляди долара. Малка бележка в папката показваше, че в последния случай очевидно се е наложило да употреби оръжие. Охраната на хора изискваше огромни усилия и съобразителност от страна на онези, които наистина знаеха с какви трудности и рискове е свързана тя. Оттук и големите хонорари, които най-добрите охранители получаваха. Но дори и при това положение дейността на Хуана е била необикновено успешна. Бюканън изчисли, че годишно тя е печелила по около половин милион долара.
А е живяла толкова семпло и противно на всички очаквания — без алармена инсталация в къщата? Какво е правела с парите? Може би ги е спестявала, инвестирала, смятала е да се оттегли в средата на тридесетте? И този път Бюканън нямаше как да разбере. Той претърси офиса, но не намери спестовна книжка, отчети от брокерски фирми или каквото и да е друго указание за това къде е вложила парите си.
