за микрофона в гнездото на ключа за лампата в банята не му даваха мира и той имаше чувството, че никога няма да заспи. Какво щеше да му каже Джеф Уокър утре сутринта, когато се срещнеха в гаража? Педро се въртеше неспокойно под завивките, докато най-накрая, когато вече му се струваше невъзможно, сънят го обори и той успя да се унесе, а сега някой натискаше проклетия звънец.
— Анита, стой си в леглото — нареди той, изправи се с мъка на крака, надяна халата си, обу чехлите, взе от шкафа една бухалка за бейзбол и се спусна по стълбите. През прозореца на входната врата видя сянката на мъж, който стоеше на потъналата в мрак веранда.
Бог ми е свидетел, помисли си Педро, ако и този човек търси дъщеря ми, ще го принудя да ми обясни какво става.
Но когато запали лампата на верандата и видя, че застаналият отпред мъж е Джеф Уокър, който нетърпеливо му правеше знаци да отключи вратата, решителността му го напусна.
Педро се подчини, но само отчасти, защото когато открехна вратата, не свали предпазната верига.
— Какво става?
— Бързо. Трябва да ти покажа нещо — Джеф Уокър посочи възбудено към улицата.
Педро се взря край него в мрака и забеляза до тротоара малък микробус.
— Какво правиш тук посред нощ?
— Моля те — каза Джеф Уокър. — Става дума за Хуана. Важно е.
Педро се поколеба, но само за момент. Имаше нещо у Джеф Уокър, което го караше да му вярва. Той подтисна тревогата си и отвори вратата.
Джеф Уокър вече беше слязъл от верандата и вървеше бързо към микробуса.
Педро изтича, за да го настигне.
— Какво искаш да ми покажеш? Чий е този…?
За трети път му се наложи да млъкне насред дума, защото Джеф Уокър отвори задната врата на микробуса и освети вътрешността му с фенерче.
На пода на микробуса лежаха двама мъже — голи, с ръце, завързани зад гърба с ръкавите на ризите им, с глезени, завързани с крачолите на панталоните им и с бельо, натъпкано в устите им. Двамата бяха привързани един за друг с колани. Когато фенерчето ги освети, те се размърдаха.
— Знам, че е трудно да кажеш със сигурност при тези обстоятелства — обърна се към него Джеф Уокър, — но не са ли тези двама от мъжете, които са идвали у вас да питат за Хуана?
Педро взе фенерчето и пристъпи по-близо, като насочи лъча първо към едното, а после към другото лице.
— Да? Как…?
— Те са наблюдавали къщата ти — каза Джеф Уокър.
Педро насочи лъча на фенерчето към рафтовете с електронно оборудване, разположени по цялата дължина на дясната страна на микробуса. На един от мониторите се виждаше оцветено в зелено увеличено изображение на района пред къщата му. Имаше няколко магнетофона, свързани към приематели.
Значи в къщата беше поставен не един, а няколко микрофона, смаяно си помисли Педро. Сигурно всички стаи се… Почувства как коленете му омекват. Тротоарът сякаш се наклони.
Джеф Уокър извади бельото от устата на единия мъж.
— Кой друг работеше с вас? Къде да го намеря?
Мъжът не отговори. Устата му беше пресъхнала от бельото, което току-що бяха извадили от нея.
Педро потръпна, когато Джеф Уокър смушка с пистолет тестисите на мъжа и попита:
— Кой е третият човек, идвал в къщата на Педро?
Колкото и да беше смутен, Педро се наведе по-близо, обзет от отчаяно желание да научи всичко, което може.
— Той… Той работеше временно за нас. Остана тук само един ден. После се върна в… — мъжът сякаш разбра, че е казал повече отколкото трябва и млъкна.
— Къде се върна? — попита Джеф Уокър. Той въздъхна, когато не получи отговор. — Мисля, че не ме вземате на сериозно.
Бюканън натика отново бельото в устата на мъжа, взе чифт клещи от отворено сандъче с инструменти и изскубна снопче косми над члена му.
Мъжът изпищя безмълвно и очите му се напълниха със сълзи.
Педро беше потресен. В същото време толкова се страхуваше за Хуана, че част от него изпитваше непреодолимо желание да сграбчи главата на мъжа и да започне да я удря в пода, да направи всичко, за да го накара да проговори.
Джеф Уокър се извърна към втория мъж, извади бельото от устата му и спокойно каза:
— Е, сигурен съм, че не искаш същото да се случи и на теб. След като изскубя всичките ти косми, ще взема кибрита на Педро и ще опърля остатъците. Когато приключа, слабините ти ще приличат на шията на препечена пуйка. Но аз никога не съм харесвал шията. Предпочитам… — и той направи жест, сякаш режеше нещо с нож.
Първият мъж продължаваше да се гърчи от болка.
— Къде се върна онзи човек, който временно е работел за вас? — попита Джеф Уокър. — По говора ти личи, че не си от Тексас. Откъде си?
Джеф Уокър посегна с клещите към слабините на мъжа.
— Филаделфия — смутолеви мъжът.
— Наблюдавате тази къща, за да откриете Хуана Мендес. Защо?
Мъжът не отговори.
— Педро, иди да ми донесеш кибрит.
Изпълнен с яростна решителност, която изненада и самия него, Педро пое към къщата.
— Чакай — промълви мъжът. — Не знам. Истината ти казвам. Действително не знам. Казаха ни да наблюдаваме дали ще се появи и да разберем къде е.
— И ако се беше появила? Ако бяхте разбрали къде е? — попита Джеф Уокър.
Педро слушаше напрегнато.
Мъжът не отговори.
— Разочароваш ме — каза Джеф Уокър. — Имаш нужда от подсещане — той се наведе към първия мъж и отскубна с клещите още едно снопче косми от слабините му.
Внезапно Педро започна да схваща тактиката на Джеф Уокър, като си даде сметка, че болката, която причиняваше на тези мъже, беше не физическа, а психологическа.
Първият мъж започна да се мята. Набразденото му от сълзи лице се изкриви от нов безмълвен писък. Тъй като двамата мъже бяха вързани един за друг, всеки път, когато първият подскочеше, раздрусваше и втория.
— Искаш ли пак да опитам? — попита Джеф Уокър втория мъж, чиито очи щяха да изхвръкнат от орбитите от страх. — Какво трябваше да направите, ако бяхте видели Хуана, или бяхте открили къде е?
— Да се обадим на хората, които ни наеха.
— Кои са те?
— Не знам.
— Не знаеш защо я търсят. Не знаеш кои са те. Струва ми се, че не знаеш страшно много неща. А това ме вбесява — Джеф Уокър стисна с клещите кожата на слабините на втория мъж.
— Не! — започна да се моли мъжът.
— Кой ви нае?
— Използваха посредник. Не ми казаха име.
— Но знаеш как да се свържеш с тях.
— По телефона.
— Какъв е номерът?
— Програмиран е — вторият мъж посочи с брадичка към клетъчния телефона на пода на микробуса. — Просто трябваше да натисна бутона за повторно избиране, после — номер осем и бутона за изпращане на сигнал.
— Те знаят ли, че съм идвал в къщата?
