достатъчно време да забие лакътя си в слънчевия сплит на мъжа и да изтръгне пистолета от ръката му, докато той се превиваше.
Бюканън веднага се обърна, сграбчи първия мъж, който се опитваше да се изправи и силно го блъсна в стълба на уличната лампа. Главата му издумка. Бюканън отново рязко се обърна към втория мъж, който лежеше прострян на тротоара и се опитваше да диша през счупения си нос, като бълваше кръв.
Ако това беше станало по време на сражение, Бюканън щеше да ги убие. В настоящия момент обаче той не желаеше да превръща този инцидент в нещо още по-сериозно, отколкото беше. Ако премахнеше хората на полковника, следващият път щяха да им дадат заповед да постъпят с него по същия начин, вместо да го задържат. А може би на тези мъже
Там, откъдето беше дошъл, на ъгъла на Масачузетс Авеню и Двадесет и първа беше спряла добре облечена двойка възрастни хора, които изумено гледаха към Бюканън. Жената вдигна трепереща ръка към него и пронизително изпищя.
Бюканън грабна пътната си чанта и хукна. Постъпката му не се дължеше само на опасението, че скоро тук щеше да пристигне полицейска кола. Това, което накара адреналина да нахлуе в тялото му в още по- големи количества, още по-стремително, бяха двамата мъже, които притичаха иззад ъгъла в отговор на писъка на жената. Щом видяха Бюканън, те се втурнаха напред. Гърдите им бяха мускулести, а раменете широки също като на двамата мъже на тротоара.
Бюканън побягна още по-бързо. Шевовете на раната в хълбока му заплашваха да се скъсат, но той не обръщаше внимание на болката. Трябваше да продължи напред. Защото щом втората двойка мъже го бяха видели и се бяха втурнали към него, и двамата бяха бръкнали под якетата си и извадили пистолети. Вече нямаше никакво място за съмнение. Това не беше просто екип за наблюдение. Това беше ударна група.
Какво ли бяха направили с Холи?
Но не можеше да си позволи да мисли за това. Трябваше да напрегне всички сили, за да остане жив. Първото нещо, което трябваше да направи, беше да се измъкне от тази проклета еднопосочна улица, където беше уязвим откъм гърба за автомобилите, които се движеха по нея. Когато наближи Р Стрийт, той рискува и изгуби известно време, за да погледне назад. Видя, че между две приближаващи коли има достатъчно разстояния и се втурна между тях, като се надяваше, че те ще го прикрият, защото забеляза, че мъжете бяха насочили пистолетите си към него. Изсвири клаксон. Рязко изскърцаха спирачки. Той се хвърли към отсрещния тротоар, подхлъзна се в една локвичка, но успя да запази равновесие, а после бързо сви зад ъгъла, тъй като колите вече не го прикриваха. В този миг прогърмяха два изстрела и куршумите разбиха един прозорец на отсрещната страна на улицата.
Като стисна здраво пистолета, който беше отнел от мъжа, на когото беше счупил носа, Бюканън побягна още по-бързо. Стори му се, че дъждът се е усилил, а нощта е станала по-тъмна. По улицата нямаше никакво движение. Заради дъжда хората предпочитаха да си стоят по домовете. Отпред, на отсрещната страна една мъждива улична лампа осветяваше малка уличка, която водеше на юг, пресичайки квартала между Двадесет и първа и Двадесета улица. Бюканън хукна към нея. Пътната чанта затрудняваше движението му, но той не можеше да я хвърли. Не можеше да се откаже от книгите и папките, които бяха в нея.
Зад него се разнесоха ругатни, запъхтяно дишане, бързи стъпки. Името на уличката беше „Хопкинс“. Той хукна по Р Стрийт и излезе на нея, като потръпна, когато в ъгъла на зданието, което беше подминал, се забиха няколко куршума. Веднага се обърна, приведе се и се прицели, подпрял лакът на свитото си коляно, като се мъчеше да овладее треперенето на ръката си. Дъждовните капки се смесваха с потта по челото му. Той надзърна иззад ъгъла, но тъмнината му пречеше да се прицели както трябва. Но след като той не можеше да вижда ясно, същото се отнасяше и за преследвачите му. Като прецени доколкото можа позицията на противниците си, той натисна спуска и стреля три пъти. Изстрелите отекнаха в тясната уличка и ушите му за миг заглъхнаха.
Въпреки това чу дрънченето на гилзите, които паднаха на паважа и стон, сякаш беше улучил един от мъжете, макар че нямаше как да разбере дали някой от куршумите му е попаднал в целта, защото и двамата мъже се бяха хвърлили по корем на улицата и бяха започнали да стрелят по него. Един куршум откърти парче от ъгъла на сградата, което за малко не се заби в очите му. Бюканън се отдръпна назад и стреля още три пъти към мъжете, които се бяха претърколили в противоположни посоки, като се опитваха да се скрият зад паркираните коли.
Бюканън нямаше намерение да остане неподвижен и да позволи на числено превъзхождащия го противник да го обгради в започналата престрелка. Щом мъжете изчезнаха от погледа му, той се отдръпна наведен назад, изправи се и хукна към края на тясната уличка. Изстрелите бяха разбудили обитателите на апартаментите по горните етажи. Започнаха да светват лампи. Хората глупаво излагаха на показ силуетите си зад прозорците. Бюканън продължи да бяга. До слуха му достигна вой на сирена, който постепенно се усилваше. Чу как някакъв прозорец се отвори. Някой отгоре извика. Но единствените звуци, които го интересуваха, бяха бързите, отекващи стъпки зад него.
Бюканън се извърна, видя как двамата мъже се появиха в началото на тясната уличка и стреля още два пъти. Мъжете се разделиха и хлътнаха в съседните входове.
Бюканън продължи да бяга, като непрестанно променяше посоката, за да не могат да се прицелят в него. Край левия му ръкав профуча куршум, друг раздвижи въздуха край дясното му ухо. Но този път той не чу гърмежи, само зловещи приглушени звуци, сякаш някой налагаше с ръка възглавница. Мъжете бяха поставили заглушители на пистолетите си, затова звукът от оръжието на Бюканън прокънтя сякаш още по- силно, когато той отново се обърна и стреля. В още няколко от апартаментите на по-горните етажи светнаха лампи. Воят на сирената приближаваше и ставаше все по-силен. Към нея се присъедини втора.
Бюканън изскочи от тясната уличка, втурна се в дъжда през О Стрийт и зави наляво към Двадесета Улица. Изпита облекчение, че за миг се е измъкнал от линията на обстрел, но внезапно се стегна, когато зад него се появи светлина от фарове. Застанал по средата на улицата, като не знаеше в коя посока да поеме, той се обърна и се озова с лице към приближаващите го фарове. Изскърцаха спирачки. Но колата нямаше да успее да спре навреме. Бюканън скочи напред върху капака на колата, плъзна се по него, за да омекоти удара и притисна лице в предното стъкло. За негова изненада погледът му се спря на червената коса на Холи Маккой, която не можеше да бъде сбъркана.
Лицето на Холи беше изкривено от ужасен, безмълвен писък. В този момент чистачката удари Бюканън по лицето, той рязко вдигна глава, взря се над покрива на колата, която беше започнала да занася и видя двамата мъже, които се появиха на изхода на тясната уличка. Запъхтян, Бюканън вдигна пистолета си и стреля четири пъти над покрива на колата без да успее да се прицели както трябва. Въпреки това мъжете бързо свърнаха назад и потърсиха прикритие.
— Карай, Холи! Не спирай! Карай! — изкрещя той.
Колата престана да занася и започна да набира скорост. Бюканън се свлече назад и удари лицето си в стъклото. Той се огледа трескаво през рамо и видя, че бяха стигнали Двадесета улица. Тя беше еднопосочна, водеше на север и това принуди Холи да завие наляво, за да се включи в оределия поток от автомобили. Но ускорението отхвърли Бюканън настрани и той се плъзна по корем напряко върху мокрия капак. Стиснал пътната чанта в лявата си ръка и пистолета в дясната, той не можеше да се хване за нищо. Но дори и ръцете му да бяха свободни, върху мокрия капак нямаше нищо, за което да се хване.
Колата продължи да завива, а Бюканън продължи да се плъзга. Очакваше всеки момент да падне на асфалта. Прибери лактите си. Претърколи се. Дръж главата си вдигната, напомни си той на ум. Не можеше да допусне отново да нарани главата си. В този момент започна да се свлича по дясната страна на капака. Сърцето му биеше лудо. Изведнъж погледът му се спря на страничното огледало. Бюканън се хвана за него с лявата си ръка, сви крака, усети как нещо го дръпна назад и увисна над улицата. Страничното огледало се огъна от тежестта му. Той продължи да го стиска с лявата си ръка, увисна още по-надолу, обувките му бяха вече на няколко сантиметра над асфалта. Колата занесе. Обувките му докоснаха асфалта. Колата намали скорост. Когато страничното огледало се откърти, Бюканън падна на улицата, претърколи се в една локва, останал без дъх и отхвръкна напред.
Неуверено се изправи на крака. Към него се движеха още фарове. Дочу вой на сирени. Помисли си, че чува тропот на забързани стъпки. В този миг наистина чу как Холи вика от колата. Тя натисна бутона за отключване на вратите. Но вместо да отвори предната врата, Бюканън отвори задната, хвърли се на седалката и затръшна вратата след себе си. Като се сниши, за да не се вижда, той извика:
