му трябва на Дръмонд тук? — запита се той. Но защо сондажната кула има такава странна конструкция?
Когато стигнаха до обгърнатата от дим дървена постройка, Реймънд отвори със замах вратата и бутна Бюканън и Холи вътре.
Бюканън за малко не падна в мрачното, миришещо на плесен помещение. Трябваше му известно време, за да могат очите му да свикнат с мъждивите, захранвани от генератор крушки на тавана. Той залитна, успя да се спре, изправи се, усети как Холи се препъна до него и се озова, премигвайки, очи в очи с Алистър Дръмонд.
Нито една от снимките в биографията и статиите във вестниците, които Бюканън беше чел, не отразяваше властното излъчване на Дръмонд, което сякаш изпълваше стаята, в която той се намираше. Зад очилата с дебели стъкла очите на стареца, хлътнали дълбоко в орбитите, сякаш пронизваха събеседниците му и ги караха да потръпват смутено. Дори старческият му глас беше властен.
— Господин Бюканън — каза Дръмонд.
Обръщението го стресна. Как е успял да научи името ми? — помисли си Бюканън.
Дръмонд присви очи, после насочи вниманието си към Холи.
— Госпожице Маккой, надявам се, че Реймънд се е погрижил да се чувствате удобно по време на полета. Сеньор Делгадо, радвам се, че успяхте да се присъедините към нас.
— Начинът, по който ме поканиха, ясно ми показа, че нямам друг избор.
— Разбира се, че имате избор — каза Дръмонд. — Можете да влезете в затвора или да станете следващия президент на Мексико. Кое предпочитате?
Реймънд беше затворил вратата след като влязоха. Сега тя се отвори с трясък и отвън нахлу шума на строителните машини. В стаята влезе жена с прашни джинси и потна работна риза. В ръцете си държеше дълги рула от дебела хартия, които по всяка вероятност, помисли си Бюканън, бяха карти.
— Не сега, дявол да го вземе — каза Дръмонд.
Жената сякаш се стресна. Докато излизаше заднешком и затваряше вратата, в стаята нахлу дим. Дръмонд отново се обърна към Делгадо.
— Напреднали сме много повече, отколкото очаквах. До утре сутринта трябва да сме в състояние да започнем изпомпването. Когато се върнете в Мексико Сити, искам да уредите всичко необходимо. Кажете на вашите хора, че всичко е готово. Не искам никакви неприятности. Платил съм колкото трябва. Искам всички да ми съдействат.
— Накарахте ме да дойда тук, за да ми кажете това, което вече ми беше известно?
— Накарах ви да дойдете тук, за да видите за какво сте продали душата си — каза Дръмонд. — Не е добре да стоите настрани от цената на вашите грехове. Иначе можете да се изкушите да забравите сделката, която сключихме. За да ви напомня, искам да видите какво ще се случи с моите двама гости — той се обърна учудващо бързо за възрастта си към Бюканън и Холи. — Какво точно ви е известно?
— Намерих това в калъфа на фотоапарата им — заяви Реймънд. Той сложи на масата една видеокасета.
— Виж ти, виж ти! — каза Дръмонд.
— Изгледах я у Делгадо.
— И?
— Копието не е с идеално качество, но изпълнението на Делгадо е все така завладяващо — отговори Реймънд.
— В такъв случай знаете повече, отколкото трябва — каза Дръмонд на Бюканън и Холи.
— Слушайте, това изобщо не ни интересува — обърна се към него Бюканън.
— Прав сте.
— Не ме интересува нито нефта, нито какво ще направите, за да накажете Делгадо — продължи Бюканън. — Единственото, което се опитвам да направя, е да намеря Хуана Мендес.
Дръмонд повдигна гъстите си побелели вежди.
— Е, не само вие искате да я намерите.
Те се взираха един в друг и Бюканън изведнъж разбра какво по всяка вероятност се беше случило — Хуана се беше съгласила да работи за Дръмонд и да се представя за Мария Томес, но след няколко месеца Хуана се е почувствала като попаднала в капан. Какъвто и да е бил нейният мотив, тя беше нарушила уговорката им и беше избягала. По пътя, тъй като не е искала да рискува да се обади по телефона на шефовете на Бюканън, но е трябвало да се свърже с него без никой външен човек да разбере съобщението й, тя е изпратила картичката, чието съдържание би могъл да разгадае единствено Бюканън. Междувременно хората на Дръмонд са започнали трескаво да я търсят, поставили са засада в дома й, организирали са наблюдение над дома на родителите й и всички други места, където са смятали, че тя може да отиде. Трябвало е да бъдат сигурни, че Хуана никога няма да проговори. Ако истината за Мария Томес станеше известна, Дръмонд не би могъл повече да контролира Делгадо. Дръмонд нямаше да разполага с политически средства, за да осъществи този проект. Нефтената индустрия в Мексико беше национализирана още през тридесетте години на века. Чужденците нямаха никакво влияние в тази сфера, а Дръмонд очевидно се нуждаеше тъкмо от това. Това, че находището се беше оказало сред исторически останки с археологическа стойност, правеше политическия проблем още по-голям, въпреки че, както по всичко личеше, Дръмонд беше решил археологическия проблем по най-простия и варварски начин — като беше изравнил останките със земята. Когато Делгадо станеше президент на Мексико, той можеше да упражни влиянието си над съответните политици. С Дръмонд можеше да се подпише негласно споразумение. За това, че беше открил и разработил нефтеното находище, на него щяха тайно да му плащат огромните суми, които нефтените компании бяха печелили в дните преди национализацията. Но това не беше всичко, усещаше Бюканън. Имаше още нещо, нещо допълнително, въпреки че той беше твърде зает с мисли как да спаси живота си, за да анализира по-задълбочено ситуацията.
— Знаете ли къде е Хуана Мендес? — попита Дръмонд.
— Доколкото знам, тя работи на тази нефтена платформа тук.
Дръмонд се усмихна.
— Каква смелост! Вие сте гордост за Специалните сили.
Бюканън се изненада от споменаването на това име. После се досети.
— Колата, която наех в Ню Орлиънс и с която пътувах до Сан Антонио.
Дръмонд кимна.
— Използвали сте собствената си кредитна карта, за да я наемете.
— Нямах друг изход. Това беше единствената карта, с която разполагах.
— Но по този начин получих известно предимство — каза Дръмонд. — Когато хората ми са ви видели да пристигате в къщата на Мендес в Сан Антонио, те са успели по регистрационния номер на колата да разберат кой я е наел, а после да установят вашата самоличност.
Самоличност, помисли си Бюканън. След като толкова години съм оцелял, превъплъщавайки се в други хора, сигурно ще умра заради собствената си самоличност. Той се чувстваше изтощен до краен предел. Раните го боляха. Кръвта все по-силно пулсираше в главата му. Вече не му бяха останали никакви сили. В този момент погледна към Холи, видя ужаса, изписан в очите й и мантрата отново изпълни съзнанието му. Трябва да оцелея, за да спася Холи. Трябва да спася Холи.
— Вие сте инструктор по тактически маневри — каза Дръмонд.
Бюканън застина. Инструктор? Значи Дръмонд не беше успял да проникне в прикритието му.
— Познавахте ли Хуана Мендес във Форт Браг? — продължи Дръмонд.
Отчаян, Бюканън се опита да намери роля, в която да се превъплъти, позиция, от която да се защити.
— Да.
— Как така? Тя е била в армейското разузнаване. Какво общо има то с вас?
Внезапно Бюканън се сети. Той щеше да изиграе най-дръзката роля в своя живот. Самият себе си.
— Вижте, аз не съм полеви инструктор, а работата на Хуана в армейското разузнаване беше само прикритие.
Дръмонд го изгледа изненадано.
— Аз търся Хуана Мендес, защото тя ми изпрати картичка, в която с кодирано съобщение ме извести, че
