се намира в беда. То трябваше да бъде кодирано, защото никой не трябваше да знае за моето съществувание. Хуана работеше, а аз все още работя за едно подразделение от Специалните операции, което е толкова секретно, все едно, че го ръководят призраци. Ние се грижим за хората си — за бившите, както и за настоящите членове. Когато получих нейния зов за помощ, шефовете ми ме изпратиха да разбера какво става. Редовно им докладвам. Шефовете ми все още нямат представа къде се намира Хуана Мендес. Но те знаят, че бях в Кернавака. Знаят, че бях тръгнал към Делгадо, а след него, че съм поел към вас. Те няма да могат да разберат, че съм тук, поне не веднага, не и без да разпитат Делгадо. Но те ще го разпитат и ще стигнат до вас, а повярвайте ми, единствените неща, които имат значение за тези хора, са самоотвержеността и предаността. Ако не ме открият, те ще ви унищожат. Чуйте ме добре, най-ценното нещо, с което в момента разполагате, това сме Холи Маккой и аз.
Дръмонд въздъхна. Отвън, сред приглушения шум на машините, на Бюканън се стори, че дочува още един изстрел.
— За нещо, което в момента съчинихте, това е отлична позиция за водене на преговори — каза Дръмонд. — Аз съм колекционер, знаехте ли това? Така се озовах тук. Журналистите — той кимна към Холи, — винаги са се чудели какво ме мотивира. Вие как мислите, госпожице Маккой?
— Стремежът към власт — успя да промълви Холи въпреки очевидния страх, който изпитваше.
— Отчасти вярно. Но твърде опростенчески. Това, което ми дава сили, това, което ме тласка напред, е желанието ми да бъда уникален. Да притежавам уникални неща, да попадам в уникални ситуации, да контролирам уникални хора. Започнах да се интересувам от Юкатан заради моята колекция. Преди три години при мен дойде някакъв тип с един невероятно скъп предмет. Древните маи са имали своя собствена разновидност на днешните книги. Те представлявали дълги ивици от тънка дървесна кора, сгънати по подобие на малки акордеони. Историците ги наричат сборници. Когато испанците нахлули тук през шестнадесети век, те били решени да унищожат местната култура и да я заменят със своята собствена. В усърдието си да сторят това те изгорили библиотеките на маите. Известно е, че до наши дни са оцелели само три автентични сборника. Има и четвърти, за който се предполага, че може би е фалшификат. Но съществува и пети. Той е автентичен и е мое притежание. Той е абсолютно уникален, защото, за разлика от останалите, които представляват списъци, в моя има доста съществена информация. Разбира се, на времето аз не знаех това. Купих го, защото имах нужните средства и защото не исках никой друг да го притежава. Естествено, поисках да разбера какво казват йероглифите. Затова наех най-големите специалисти по писмеността на маите в света. Може да се каже, че купих тези специалисти. В края на краищата открих, че текстът описва наличието на огромно нефтено находище в този район. Маите го наричали богът на мрака, богът на черната вода, богът, който се просмуква от земята. Отначало помислих, че са използвали метафори. После ми хрумна, че това е буквално описание. В текста изрично пишеше, че за да държат бога в подчинение, били построени няколко храма и една пирамида, но местонахождението, описано в него, не отговаряше на нито едно от известните археологически находища. В началото на годината бяха открити тези руини, благодарение на снимки, направени от космическа совалка. Тъй като държах Делгадо в ръцете си, успях да поема контрола над това място, да доведа тук хората си, да отцепя района и да започна да го проучвам.
— И в процеса на проучването да унищожите руините — каза Бюканън.
— Неизбежна необходимост — повдигна рамене Дръмонд. — Освен това, аз бях видял руините. Защо трябваше да се притеснявам дали и някой друг ще ги види? Не исках да започна да сондирам, докато не съм напълно сигурен. Оказа се, че находището на нефт е точно там, където текстът го описваше. Под пирамидата. Пирамидата беше издигната върху него, закриваше го, държеше бога в подчинение. Но уникалността не свършва дотук. Нефтът в Юкатан не означава нищо, ако не можеш да стигнеш до него. Този район е толкова нестабилен, че обикновеното оборудване не върши никаква работа тук. Затова никой друг не си е направил труда да търси нефт в този район. Периодичните земетресения биха разрушили сондажните кули. Но моето оборудване е единствено по рода си. То е конструирано така, че да бъде гъвкаво и да издържа на земетресенията. Благодарение на него геолозите вече ще могат да търсят нефт в райони, които преди това са считали за безперспективни, защото не е имало начин да разработват находищата. Разбира се, ще трябва да платят значителна сума, за да им позволя да използват моето оборудване. Съмнявам се обаче, че някога ще могат да открият находище, огромно като това тук. То е с мащабите на кувейтските и далеч над очакванията ми. А ето какво прави тази ситуация наистина уникална. Когато находището бъде напълно разработено, нефтът няма да се използва.
Бюканън сигурно не беше успял да скрие изненадата си, защото в отговор очите на Дръмонд заблестяха.
— Да. Няма да се използва. Ако това огромно количество нефт бъде пуснато на пазара, цената му главоломно ще падне. Това ще бъде икономическа катастрофа за страните производителки на нефт. Когато Делгадо стане президент, той ще ми позволи да преговарям с останалите страни-производителки да плащат на Мексико, за да не пусне своя нефт на пазара. И няма никаква граница на това, което ще ни платят. В резултат на това ще се използва по-малко нефт. В този смисъл би могло дори да се каже, че постъпвам хуманно — Дръмонд самодоволно се усмихна.
— Или може би просто искате да прибавите света към колекцията си — каза Бюканън.
— Това, което в момента обсъждаме, е дали доводите ви са достатъчно убедителни, за да ме накарат да прибавя и вас към колекцията си — Дръмонд се обърна към Реймънд. — Разбери дали не лъже за това секретно подразделение към Специалните операции.
Слънцето беше слязло ниско на запад и мракът започваше да скрива тъмния парлив дим, надвиснал над района. Бюканън отново се закашля, докато двамата с Холи вървяха през дима към единствената част от руините, която Дръмонд бе наредил да се запази непокътната.
— Игрището — каза гордо Дръмонд.
Димът се беше вдигнал достатъчно, за да може Бюканън да види равния каменен правоъгълник, дълъг тридесет и широк седем метра, обграден от всички страни с висока четириметрова стена, горната част на която представляваше тераса, от която зрителите можеха да наблюдават играта. Дръмонд се изкачи по стъпалата на терасата, следван от Делгадо и пазачите, които бяха обградили Холи. Тя едва се държеше на крака от страх. Белезниците й бяха свалени и тя нервно разтриваше китките си.
Бюканън направи същото, като се опитваше да увеличи притока на кръв към изтръпналите си ръце. Той с тревога огледа стените на игрището и забеляза йероглифите и рисунките, изсечени в камъка.
— Акустиката на игрището е удивителна — заговори от терасата Дръмонд, втренчил поглед в Бюканън. — Говоря без да се напрягам, а думите ми звучат така, сякаш имам микрофон.
Въпреки грохота на машините в далечината, въпреки пращенето на пламъците и изстрелите, които отекваха от време на време, Бюканън чуваше Дръмонд изключително ясно. Стените на игрището сякаш отразяваха и усилваха треперливия му глас.
— Играта се наричала пок-а-ток — каза Дръмонд. — Ако разгледаш внимателно изображенията на каменната стена под мен, ще видиш моменти от играта. Те използвали топка от каучук, с размери и тегло, подобни на тези на медицинска топка. Целта била да се хвърли топката през вертикалния каменен обръч, който стърчи от тази страна на стената. От другата страна на игрището също има такъв обръч. Вероятно той е бил целта на втория отбор. За древните маи пок-а-ток била не просто забавна игра. Тя имала огромно политическо и религиозно значение. Според тяхната митология двата бога, които поставили началото на тяхната раса, направили това, като победили в тази игра други богове. Съществуват доказателства, че на простолюдието не било позволено да наблюдава играта. Само на благородниците, жреците и вождовете. Освен това съществуват доказателства, че играта е предшествала човешки жертвоприношения и че в нея най-често са участвали пленени воини от други племена.
— Залогът е бил живот или смърт — долетя внезапно иззад Бюканън гласът на Реймънд и го накара да се обърне рязко.
Гледката, която се разкри пред очите му, потресе Бюканън. Обърка го. За миг изпита усещането, че халюцинира, че умората, заедно с болката от раните, е замъглила сетивата му. Но когато Реймънд пристъпи напред през дима, обагрен в кървавочервено от лъчите на залязващото слънце, Бюканън се видя принуден да приеме, че това, което очите му виждаха, въпреки цялата му нелепост, беше поразително истинско.
