го помоли да решим този проблем по официалните канали. — Уудфийлд се взря отблизо в лицето на Бюканън. — Тези охлузвания по устните ви. Синината на брадичката… — Той се обърна замислено към следователя. — Нанесли сте побой на този човек.
По лицето на следователя се изписа обида.
— Побой? Глупости. Когато пристигна тук, беше толкова омаломощен от раните си, че падна по стълбите.
Уудфийлд се обърна към Бюканън, очевидно очаквайки той категорично да възрази.
— Зави ми се свят — каза Бюканън. — Ръката ми се плъзна по перилото на стълбището.
Уудфийлд се изненада от отговора на Бюканън. Следователят пък, от друга страна, беше смаян.
— Да не са ви принудили със заплахи да излъжете за това, което са ви сторили тук? — попита Уудфийлд.
— Е, определено не са ме галили с кадифени ръкавици — каза Бюканън, — но не са ме принуждавали със заплахи да лъжа.
Следователят се смая още повече.
— Но Робърт Бейли твърди, че ви е видял вързан за стол — каза Уудфийлд.
Бюканън кимна.
— И че са ви били с гумен маркуч — продължи Уудфийлд.
Бюканън отново кимна.
— И че в урината ви е имало кръв.
— Вярно — Бюканън се хвана за стомаха и се присви, реакция, която при нормални обстоятелства не би си позволил.
— Разбирате, предполагам, че ако сте били подложен на мъчения, има доста начини по дипломатически път да се опитам да издействам освобождаването ви.
На Бюканън не се понрави формулировката „да се опитам“, която Уудфийлд използва. Той реши, че ще продължи да следва инстинктите си.
— Кръвта от урината ми е от онзи нещастен случай, когато паднах от яхтата на Чък Максуел. Що се отнася до останалото — Бюканън пое дъх — този следовател мисли, че съм убил трима души. От негова гледна точка това, което направи, за да ме накара да призная, беше напълно разбираемо. Това, което ме вбеси, беше, че не ми позволи да докажа невинността си. Не искаше да се обади на моя клиент.
— Погрижихме се за всичко това — каза Уудфийлд. — Разполагам със заверените писмени показания — той извади един лист от куфарчето си, — в който се посочва, че господин Грант е бил с господин Максуел на яхтата му, когато са били извършени убийствата. Очевидно — обърна се той към следователя — сте задържали не когото трябва.
— За мен не е очевидно — многобройните гънки по шията на следователя потрепнаха от негодувание. — Разполагам със свидетел, който твърди, че е видял този човек на местопрестъплението.
— Вие, разбира се, не можете да отдадете по-голямо значение на думите на господин Бейли, отколкото на заверените свидетелски показания на високопоставен човек като господин Максуел — заяви Уудфийлд.
В очите на следователя лумна гневен пламък.
— Тук е Мексико. Всички са равни.
— Да — каза Уудфийлд. — Също както и в Съединените щати. — Той се обърна към Бюканън. — Господин Максуел ме помоли да ви предам тази бележка — той я извади от куфарчето си и я подаде на Бюканън. — Междувременно — каза той на следователя, — искам да използвам санитарния възел.
Следователят го погледна объркан.
— Баня — поясни Уудфийлд. — Стая за отдих.
— А — каза следователят. — Тоалетна. Si. — Той надигна с мъка огромното си тяло от стола, отвори вратата на канцеларията и нареди на един от надзирателите да придружи господин Уудфийлд до el sanitario.
Щом Уудфийлд излезе, Бюканън прочете бележката.
Вик,
Съжалявам, че не можах лично да дойда. Ще го направя, ако се налага, но нека първо изчерпим всички останали възможности. Виж какво има в калъфа за камера, който Уудфийлд носи със себе си. Ако мислиш, че това, което е вътре, ще свърши работа, опитай. Надявам се скоро да се видим в Щатите.
Чък
Бюканън погледна надолу към куфарчето до стола на Уудфийлд и видя сивия пластмасов калъф за камера.
През това време следователят затвори вратата на канцеларията и погледна намръщено Бюканън. Гласът му прогърмя, а огромният му корем се разтресе. Той очевидно се интересуваше от съдържанието на бележката.
— Ти излъга за боя. Por que? — Той приближи. — Защо?
Бюканън сви рамене.
— Много просто. Искам да бъдем приятели.
— Защо? — Следователят направи още една крачка към него.
— Защото няма да изляза оттук без вашата помощ. О, Уудфийлд може да ви причини доста неприятности от страна на вашите шефове и политици. Но аз все пак ще остана тук, докато някой съдия не се произнесе по случая, а през това време ще трябва да разчитам на вашата милост. — Бюканън спря, като се опита да си придаде сломен вид. — Понякога в затвора се случват ужасни неща. Понякога един затворник може да умре преди да успее да се яви пред съда.
Следователят напрегнато се вгледа в Бюканън.
Бюканън посочи към калъфа на камерата.
— Може ли?
Следователят кимна.
Бюканън постави калъфа в скута си.
— Аз съм невинен — каза той. — Очевидно Бейли се е объркал. Паспортът ми доказва, че не съм онзи, за когото ме мисли. Клиентът ми твърди, че не съм бил на местопрестъплението. Но вие вложихте доста време и усилия в това разследване. Ако бях на ваше място, нямаше да ми е приятно да си мисля, че всичко е било напразно. Правителството не ви плаща достатъчно за всички неприятности, които се струпват на главата ви — Бюканън отвори калъфа на камерата и го постави върху бюрото.
Двамата със следователя погледнаха вътре. Калъфът беше пълен със спретнато подредени пачки от употребявани американски стодоларови банкноти. Бюканън извади една от пачките и я разгледа, докато следователят се взираше в нея с отворена уста.
— Само предполагам — каза Бюканън, — но ми се струва, че това са петдесет хиляди долара. — Той върна пачката при останалите в калъфа. — Не ме разбирайте погрешно. Аз не съм богат. Работя много, също като вас, и определено нямам толкова пари. Те са на моя клиент. Той ми ги заема, за да платя разноските си за адвокат. — Бюканън се намръщи. — Но не виждам защо трябва да ги вземе някой адвокат, след като аз съм невинен и той не ще направи нищо, за да заслужи такъв хонорар за освобождаването ми. Определено няма да му се наложи да работи толкова дълго и упорито като мен, докато върна парите, или като вас, за да получите толкова много.
Бюканън въздъхна от болка и погледна към вратата.
— Уудфийлд ще се върне всеки момент. Направете услуга и на двама ни, вземете парите и ме освободете.
Следователят потропа с пръсти по очуканото бюро.
— Кълна се. Никого не съм убил — каза Бюканън.
Вратата бавно се отвори. Следователят прикри калъфа с огромното си тяло, затвори го и с учудващо плавно за такъв едър човек движение го остави зад бюрото, докато наместваше широките си бедра върху скърцащия стол.
Уудфийлд влезе.
