бъде платено, това ще е равносилно на признаване на вина. Но ако капитанът не му плати и Бейли уведоми властите, ФБР може да постави капитана под наблюдение.
— Залогът е твърде голям — каза жената. — Трябва да разгледаме възможността…
Полковникът доби озадачен вид.
— Какво имаш пред вид?
— Може би ще се наложи да премахнем Бейли.
В каютата настъпи мълчание.
Най-после мускулестият мъж заговори.
— Аз не съм склонен да одобря подобно решение. В края на краищата премахването му може да създаде повече проблеми, отколкото да реши. Първо, не знаем дали Бейли не работи в комбина с друг човек. Ако е така, дори и със смъртта на Бейли заплахата няма да отпадне. Всъщност, ще стане още по-лошо, защото съучастникът на Бейли може да използва смъртта му като допълнителен довод, с който да се опита да заинтригува полицията.
— Ако. Дявол да го вземе, ако — нетърпеливо произнесе полковникът. — Не разполагаме с достатъчно информация. Майоре, искам хората ни да направят щателна проверка на миналото на Бейли. Искам да знам с кого си имаме работа. Освен това искам да проверите местните хотели и пансиони. Разберете къде е отседнал. Поставете го под наблюдение. Може би той няма съучастник. В такъв случай, ако продължи да създава неприятности…
Те мълчаха в очакване.
— …може би ще се наложи да го премахнем — завърши полковникът.
В каютата отново настъпи мълчание.
— Сър, при цялото ми уважение, проверката на миналото на Бейли ще отнеме доста време — каза Бюканън. — Същото се отнася и за поставянето му под наблюдение. А време няма. Бейли каза, че иска парите днес. Изрично подчерта това. Предполагам, че иска да ускори нещата, за да не ми даде възможност да реагирам по някакъв начин срещу него. Както и да решим да се справим с него, това трябва да стане до довечера.
Думите му ги разтревожиха.
— Освен това има и друг проблем — каза Бюканън.
Изразът на полковника стана още по-тревожен.
— О?
— Джак Дойл.
— Имаш някакви възражения срещу него?
— Сигурен съм, че е бил страхотен боец — каза Бюканън.
— Беше — потвърди полковникът. — А и услугите, които ни е правил, са също така впечатляващи.
— Е, той вече не е същият човек — продължи Бюканън. — Жена му е болна от рак. Лечението не й действа. Вероятно ще умре.
— Да умре? — полковникът смръщи вещи. — Прочетох за болестта й в досието, но там не пишеше нищо за скорошна смърт.
— Вероятно няма да е скоро — каза Бюканън. — Но Дойл е изключително загрижен за нейната безопасност. Съвсем естествено. Той е подложен на огромен стрес. Мисли си, че Бейли представлява заплаха за нея. Той… Да кажем така. Смятам, че в един момент самообладанието на Дойл може да му изневери до такава степен, че да нападне Бейли, ако той продължи да се обажда в дома му, да го държи в напрежение и да притеснява жена му, особено пък ако се появи около къщата. Аз трябва да напусна Форт Лодърдейл, да замина колкото се може по-далеч от Джак Дойл и жена му. Защото, ако Дойл наистина нападне Бейли, това няма да е предварително планирано и ще настане голяма бъркотия. Нападението ще бъде смъртоносно и ние няма да сме в състояние да го прикрием. Един Бог знае какво ще научат властите за миналото на Дойл и услугите, които ви е оказвал, докато се подготвят за процеса.
— Мамка му! — възкликна мускулестият мъж.
— Непрестанно си мисля за това — каза Бюканън. — Попаднах в истинска каша. Смятам, че Виктор Грант трябва да замине.
— Но няма ли това да бъде равнозначно на признание за вина? — попита жената. — Няма ли това още повече да амбицира Бейли да те преследва до край?
— Първо ще трябва да ме открие. А след като изчезна и приема нова самоличност, никога няма да успее да го направи.
— Но все пак остава Дойл — каза майорът. — Бейли може да се върне и да го притисне.
— В такъв случай Дойл ще каже, че не знае нищо за мен, освен че някога сме служили заедно в армията и че преди три месеца съм се появил и съм го помолил да ме вземе на работа. После ще се оплаче на полицията, че Бейли го тормози. Най-накрая Дойл и жена му ще заминат — благодарение на няколко стари приятели — в някое ваканционно селище, където има отлично заведение за лечение на рак.
— Възможно е — каза полковникът, като замислено потрепваше с пръсти по облегалките на стола си. — Това определено е един от вариантите, които ще имаме пред вид. — Той погледна часовника си. — Ще го обсъдим подробно. А сега по-добре да тръгваш. Ако някой наблюдава яхтата, ще му се стори необичайно, че стоим толкова време вътре.
Той погледна жената с банския костюм и мъжът, който би могъл да играе ролята бъде телохранител.
— Важно е да се придържаме към легендата.
— Но какво да правя с Бейли? — попита Бюканън.
— По-късно ще ти съобщим решението си.
— Сър, нямаме много време.
— Знаем това, капитане — отговори раздразнено полковникът. — Казах, че ще се свържем с теб.
— А какво да правя през това време?
— Не е ли ясно какво? Ще правиш това, което би направил Виктор Грант.
Отговорът беше неопределен, коварен и Бюканън усети как изведнъж го обзема безпокойство.
Като внимаваше да не натоварва ранената си ръка, Бюканън се спусна по въжената стълба в моторницата. В момента, когато излезе от сумрачната каюта и се озова под палещите лъчи на слънцето, кръвта отново започна да пулсира в главата му. Той си сложи шапката и очилата, докато двамата мъже и жената го наблюдаваха от палубата. Блондинката отново разтвори синия си хавлиен халат, под който се виждаха сексапилните й лъскави червени бикини на богатата изкусителка, за която се представяше.
— Просто ни изпратете сметката — каза полковникът.
— Да, сър. Благодаря ви — Бюканън хвана кърмовото и носово въжета, които майорът му хвърли. После запали двигателя на моторницата и се отдалечи от яхтата.
Мускулите му се бяха схванали от напрежение.
Господи, помисли си той. Те не знаят какво да правят. Трябва ми решение, а те не ми дадоха никакво. Не мога да действам без заповед. А как мога да убедя Бейли да изчака, ако не ми се обадят до довечера?
Потънал в мисли, Бюканън подмина малък пристан от едната страна и сгушена под сенчести палми къща от другата, като приближи края на канала, който водеше към водния път. Изведнъж проблемът с Бейли придоби неотложен характер. Вените на Бюканън се издуха от внезапното напрежение, защото отпред, в ляво от него, близо до маркера на канала, в една моторница с изключен двигател, подобна на неговата, която се поклащаше от вълните, вдигнати от минаващите съдове, седеше Бейли. Облечен в оранжева фланелка с надпис „Форт Лодърдейл има най-страхотния плаж на света!“, той се беше отпуснал на седалката зад кормилото, вдигнал платнените си обувки върху арматурното табло, протегнал едната си месеста ръка, сякаш лежеше на някой диван и стиснал в другата цигара.
Бюканън отпусна леко ръчната газ.
Бейли прокара ръка по късо подстриганата си коса, усмихна се и хвърли цигарата във водата.
Бюканън намали още газта, като забеляза фотоапарата с телеобектив, преметнат през дебелия врат на Бейли. Инструкциите, които беше получил, бяха да прави точно това, което би направил Виктор Грант, а точно сега, реши той, Виктор Грант нямаше да се направи, че не е забелязал този кучи син.
