— Разбрано — каза полковникът. — Ако изпие тази чаша и си налее още една, тогава ще се разтревожа.
— Добре. И без това има доста други неща, за които да се тревожим. Какъв е анализът ви на разговора ми с него?
В този момент раздвижването на един от екраните привлече вниманието на всички.
Бюканън се беше появил от кухнята с чаша в ръка.
На друг от черно-белите екрани той се появи във всекидневната, отпусна се тежко на дивана, вдигна краката си върху масичката за кафе, облегна се и прокара запотената чаша по челото си.
— Да, определено го мъчи главоболие — каза Алън.
— Или може би просто е изморен от стреса и пътуването — обади се жената.
— Компютърната томография ще ни каже какво става в главата му — допълни Алън.
Жената се обърна.
— Искаш да кажеш в мозъка му. Не в ума му.
— Точно така. Това имах предвид. Попитах ви какъв е вашият анализ на разговора ми с него?
— Обяснението му за паспорта беше логично — каза майорът. — Ако аз бях на негово място, може би нямаше да го зарежа, но сигурно точно затова не съм на негово място. Нямам неговия талант да се превъплъщавам в различни роли. Повреден от водата паспорт, който удостоверява самоличността му без да излага на опасност източника на паспорта би направил съвсем достоверна смъртта на Виктор Грант.
— Само че — поправи го Алън — така и не са успели да открият паспорта.
— Обикновена случайност при така създалите се обстоятелства.
— Тук мненията ни се разминават. Но нека оставим тази тема за по-късно — каза Алън. — Какво ще кажете за картичката?
— Отново обяснението му беше логично — отговори майорът.
— Този разговор звучи като ехо — каза Алън. — Започвам да губя търпение. Ако сте искали да прикриете грешките си, защо ме повикахте тук? Жена ми и децата ми вече започват да се чудят как изглеждам.
— Да прикрием грешките си? — намеси се полковникът. Гласът му прозвуча като скърцане на стомана по кремък. — Ти започваш да ме караш да губя търпение. Човекът, когото наблюдаваме на тези монитори, човекът, когото ти имаше привилегията да разпиташ, е несъмнено най-добрият полеви агент под прикритие, който съм имал честта да ръководя. Той е останал жив по-дълго, работил е под повече фалшиви самоличности, излагал се е на повече опасности и е изпълнил повече важни мисии от който и да е друг специалист, действащ под прикритие, за когото съм чувал. Той е единствен по рода си и твърде много съжалявам, че съм принуден да обмисля евентуалното му премахване.
А, помисли си Алън, значи така. Най-сетне стигнахме до същността на въпроса. Той посочи към охраната.
— Сигурни ли сте, че искате да говорим за нещо толкова сериозно пред…
— Те са предани.
— Също като Бюканън.
— Никой не поставя под съмнение предаността на Бюканън. Грешката за провала не е негова. Той не е могъл да предположи, че човек, с когото се е запознал в Кувейт и Ирак, ще се появи в ресторанта в Канкун, докато обработва онези двама търговци на наркотици. Това е най-отвратителният кошмар за всеки специалист, действащ под прикритие — една самоличност да влезе в противоречие с друга. Нито пък е могъл да предположи, че Бейли ще се окаже толкова упорит, че ще събере доказателства, показващи Бюканън в три различни самоличности. Господи, снимките! Само ако това копеле не беше започнало да прави снимки!
Най-вече на теб, заедно с Бюканън, помисли си Алън.
Следващите думи на полковника прозвучаха като отговор на обвиняващия поглед на Алън.
— Признавам грешката. Затова те изпратих да го разпиташ. Аз самият никога вече няма да допусна да вляза в пряк контакт с него. Но, стореното сторено, а освен това вашите хора също допуснаха грешки. Ако разполагах с време във Форт Лодърдейл, щях да извикам един от моите екипи за наблюдение. Вместо това трябваше да разчитам на… Вашите хора ме увериха, че са открили хотелската стая на Бейли и са иззели всички снимки.
— Аз също получих такава информация — каза Алън.
— Информацията беше грешна. Не са намерили никакви снимки на мен и Бюканън. А бомбата, скрита в хладилната чанта, е била взривена преди Бейли да бъде разпитан.
— Това бяха заповедите — продължи да упорства Алън. — Насочващият предавател в стената на хладилната кутия трябваше да доведе екипа до Бейли, когато получава парите от Бюканън. След това експлозивът, който също се намираше в стените на кутията, трябваше да бъде взривен от разстояние. Бейли вече нямаше да създава проблеми.
— Опростяваш нещата, за да си намериш извинение. Имаше изрична заповед да се изчака, в случай, че Бейли се срещне с жената-фотограф, която му е помагала. Експлозивът беше избран, защото щеше да премахне и двамата наведнъж.
— В случай, че с бяха срещнали — натърти Алън. — Ами ако Бейли вече й е бил платил и не е имал намерение повече да се среща с нея? Или пък, ако беше взел парите и изхвърлил хладилната кутия?
— В такъв случай, ти признаваш, че вашите хора са нарушили заповедите, като са действали преждевременно.
Алън не отговори.
— Е? — попита полковникът.
— Истината е, че не е имало никакво неподчинение. Бомбата е избухнала сама.
— Сама?
— Специалистът, който приготвил бомбата, си мислел, че е настроил детонатора за дистанционно взривяване на радиочестота, която не се използва в района. Всъщност, той е трябвало да бъде задействан от две различни, нетипични за района радиочестоти — едната, за да го зареди, а другата — да го взриви. Но всички тези лодки във Форт Лодърдейл. Всички тези радиостанции. Изглежда там няма нетипични честоти.
— Господи! — промълви полковникът. — Бомбата е можела да избухне, докато е била у Бюканън преди той да предаде хладилната кутия на Бейли.
— Не разбирам защо това ви притеснява. Току-що споменахте, че има вероятност да се наложи Бюканън да бъде премахнат.
Полковникът го изгледа озадачено. После изведнъж разбра.
— Не съм казал, че премахването му е предрешено. Какво ти става? Да не би да си мислиш, че наистина ще заповядам смъртта на един от моите хора, на офицер, който толкова години ми е служил вярно?
— Верността му все още не е доказана — Алън посочи към един от многото телевизионни екрани, към черно-белия образ на Бюканън отпуснат на дивана, затворил очи, разстроен, допрял изпотената чаша с бърбън до прорязаното си от бръчки чело. — Не съм убеден, че ми каза истината, когато разговарях с него.
— За паспорта?
— Нямах пред вид паспорта. Картичката. Тя ме притеснява. Мисля, че премълча нещо. Мисля, че ме излъга.
— Защо да го прави?
— Не съм сигурен. Но според собствените ви думи той е работил под прикритие, под многобройни самоличности необичайно дълго време. Понесъл е доста физически страдания в Мексико. Очевидно главата все още продължава да го боли. Може би всеки момент ще рухне психически. Съществуват негови снимки заедно с вас. Освен това съществува и онази жена, която е видяла Бейли с Бюканън и вас с Бюканън. Доста нерешени проблеми. Ако Бюканън се провали, ако рухне, е, не мисля, че имаме нужда от още един Хасенфус.
Алън имаше пред вид един бивш морски пехотинец на име Йожен Хасенфус, свален през 1986 година, докато пренасял със самолет оръжие за подкрепяните от САЩ бунтовници-контри в марксистка Никарагуа. Подложен на разпит от никарагуанските власти, той намесил в операцията ЦРУ. Разразилият се политически
