— Тръгвай, Пух — каза той.
— Тръгвай, Тигре! — извика Ру.
— Ще отидем ли, Бухльо? — попита Зайо.
— Почакай за момент — каза Бухала и вдигна дъската си, която отново се бе появила на бял свят.
Ийори им махна с крак да се отстранят.
— Кристофър Робин и аз ще отидем на една Къса Разходка — каза той, — не на Лутаница. Ако той иска да вземе Пух и Прасчо със себе си, ще се радвам на компанията им, но все пак трябва да може да се Диша!
— Много добре — каза Зайо, доста доволен, че го оставя да ръководи нещо. — Ние ще продължим да вадим нещата. Хайде, Тигре, къде е въжето? Какво има, Бухльо?
Бухала, който току-що бе открил, че новият му адрес е Зацапан, се изкашля строго към Ийори, но нищо не каза. А Ийори с отпечатъка от надписа Бухалникът на задната си част потегли с приятелите си.
След малко стигнаха до къщата, която Ийори беше намерил. И точно преди да се приближат, Прасчо бутна с лакът Пух и Пух бутна с лакът Прасчо и си казаха: „Тя е!“ и: „Невъзможно!“ и: „Тя е, наистина!“
Когато съвсем наближиха, наистина беше тя.
— Ето я! — каза Ийори гордо, като спря пред Прасчовата къща. — И с визитна картичка, и с всичко!
— О! — извика Кристофър Робин, като се чудеше да се смее ли, или не.
— Тъкмо къща за Бухала. Не е ли така, малки Прасчо?
Тогава Прасчо направи Нещо Благородно, направи го като в унес, спомняйки си всички чудни думи, които Пух бе тананикал за него.
— Да, тъкмо къща за Бухала! — каза той великодушно. — Надявам се, че той ще бъде много щастлив в нея! — После преглътна два пъти, защото беше преизпълнен с радост.
— Как мислиш ти, Кристофър Робин? — попита малко тревожен Ийори, чувствайки, че нещо не е в ред.
Кристофър Робин искаше първо да зададе един въпрос, но се чудеше как.
— Добре — каза накрая той, — това е много хубава къща. Но ако твоята собствена къща бъде съборена, ти трябва да отидеш някъде другаде, нали, Прасчо? Какво щеше да направиш ти, ако твоята къща беше съборена?
Преди Прасчо да успее да помисли, Пух отговори вместо него:
— Ще дойде да живее при мен — каза Пух. — Нали, Прасчо?
Прасчо му стисна лапата.
— Благодаря ти, Пух — каза той, — ще бъда много щастлив!
Глава десета,
в която Кристофър Робин и Пух отиват в едно омагьосано място и ние ги оставяме там
Кристофър Робин си отиваше. Никой не знаеше защо си отива. Никой не знаеше къде отива. Всъщност никой дори не знаеше как знаеше, че Кристофър Робин си отива. Но по някакъв начин всички в Гората чувстваха, че това ще се случи най-сетне. Дори Най-Малкият от Всички Зайови приятели и роднини — комуто се струваше, че веднъж беше видял крака на Кристофър Робин, но не беше дори сигурен в това, защото можеше да бъде и нещо друго, — дори този Н. М. от В., си казваше, че Всичко ще стане Различно. И Ранобудника и Закъснялника — други двама от приятелите и роднините на Зайо — си казаха един на друг „Е, Ранобуднико!“ „Е, Закъснялнико!“ така безнадеждно, че просто нямаше смисъл да се отговаря.
Най-сетне, когато Зайо почувства, че не може повече да чака, измисли едно Съобщение и ето какво гласеше то:
Съобщение среща за всички да се срещнат в Къщата в Къта на Пух да вземат Ризолюция По Заповед Движи се в Ляво.
Трябваше да я преписва два-три пъти, преди Ризолюцията да почне да прилича на това, което той смяташе, че една ризолюция трябва да бъде. И щом най-сетне я свърши, той отиде при всички поред и им я прочете. И всички казаха, че ще дойдат.
— Е — каза Ийори този следобед, когато видя, че всички идват към неговата къща, — каква изненада! Поканен ли съм и аз?
— Не обръщай внимание на Ийори — пошепна Зайо на Пух. — Аз му разказах всичко тази сутрин.
Всички попитаха Ийори „Как е“ и той каза, че не е, но това няма значение. Тогава те насядаха и щом се настаниха, Зайо веднага се изправи.
— Всички знаем защо сме тука — каза той, — но аз помолих моя приятел Ийори…
— Това съм аз — каза Ийори. — Знаменито!
— Аз го помолих да Предложи една Ризолюция. — И той пак седна. — Хайде, Ийори — каза той.
— Не ми вади душата — каза Ийори, като бавно се изправяше. — Не ме хайкайте! — Той измъкна иззад ухото си парче хартия и я разгъна. — Никой нищо не знае за това. Това е Изненада!
Той важно се изкашля и продължи:
— Какво ли не още? И Тъй Нататък, преди да почна или може би по-добре да кажа, преди да свърша, искам да ви прочета малко поезия. Доденднешен… Доденднешен… дълга дума, която значи… е добре, вие сами ще видите какво точно значи… доденднешен, както казах, всичката Поезия в Гората беше съчинена от Пух — Мече с Приятни Маниери, но Несъмнено с Поразителна Липса на Мозък. Стихотворението, което смятам да ви прочета сега, е написано от Ийори или Мене в Спокоен час. Ако някой махне бонбоните от ръцете на Ру и Събуди Бухала, ние всички ще имаме възможност да му се насладим. Нарекох го… Поема.
Това беше тя:
