Свещеното пътуване на мирния воин

Починах си около петнайсет минути, но не можах да заспя. Бях трескав от вълнение в очакване на онова, което щеше да стане по-нататък.

— Предполагам, че няма да се приберем няколко дни, а? — попитах аз.

— Така изглежда — отвърна тя, без да помръдне.

— Не те ли откъсвам така от другите хора, на които помагаш? Тя се извъртя грациозно и ме погледна в очите.

— Да кажем, че съм се отклонила поради някакъв по-сложен спешен случай.

— Какъв е този случай?

— Ти. — На лицето й трепна лека усмивка, но после тя се надигна и изражението й отново стана сериозно. — И това ни връща точно там, където сме сега.

— И къде е това?

— В границите на Каланикаула, свещена гора с дървета кукуй.

— Свещена? — повторих аз и се надигнах да се огледам.

— Да. Можеш ли да го почувстваш?

Вдигнах глава към сивата кора, светлозелените листа и белите цветове на красивите дървета, после затворих очи и осъзнах, че красотата не беше толкова във видимото, а в усещането за едно място.

— Да — отвърнах аз. — Чувствам го. Но защо изминахме целия този път?

— Ти отиваш на свещено място, за да получиш сакрално обучение. — Изведнъж тя скочи на крака. — Хайде. Скоро ще се стъмни. — След като заличи следите, където беше лежала, тя се обърна и тръгна през гората. Аз също станах бързо и последвах примера и.

— Ще ми кажеш ли за какво е всичко това? — попитах аз, докато крачех бързо между дърветата, опитвайки се да не я губя от поглед.

— Когато стигнем там — подвикна тя назад.

— Къде там?

Макар гласът й да изкънтя глухо в гората, аз чух достатъчно ясно отговора й.

— На гробището.

— Гробище? Тази вечер? Сега? — Косъмчетата на врата ми настръхнаха — ясно послание от Първичната ми същност, че нещо предстоеше да се случи. Каква беше онази стара поговорка? „Светлината в края на тунела може да е просто идващия влак.“

Кулата на живота

В символичен план кулата първоначално е била замислена като средство за свързване на духа и материята…

Боговете се нуждаят от място, през което да влязат — ако е необходимо, насила.

Сали Николе „Юнг и Таро“

Когато вдигнах глава, Мама Чия беше вече на десетина метра пред мен. Затичах се да не изоставам от нея. Докато се изкачвахме към гробището по едно тясно било между дърветата кукуи, гледката се промени. Докъдето стигаше поглед под сребристото сияние на полумесеца, на цели километри наоколо гората умираше. Някога гордите дървета охиа и красивите коа сега бяха само измършавели скелети, браздящи билата над долината Уайлау.

— Сърните били докарани тук отвън, за да могат ловците да ги убиват за забавление — обясни Мама Чия. — Те ядат фиданките и затова младите дървета никога не порастват. Повечето стари дървета пък умират от болест, която превръща вътрешността им в прах и се задушават от лепкавите треви и лози, които дори сърните отказват да докоснат.

Първо вървяхме нагоре по билото, после се спуснахме надолу, крачейки покрай разкривените патриарси — последните останки от умиращата гора. Мама Чия заговори под лунната светлина и думите й като мощен магнит ме привлякоха към една нова визия за реалността.

— Човешкото тяло е като кула със седем етажа — поде тя. — Този факт е известен от векове на духовните изследователи, които са направили карта на неуловимите елементи и енергийни центрове. Индийските мистици наричат тези седем нива чакри. Ето, нека ти покажа. — Тя се спря и извади от раницата си бележник и химикалка. След това приклекна и нарисува на една от страниците някаква диаграма.

Когато Мама Чия завърши скицата си, тя чукна с молива върху нея.

— Ето това е най-важното, което трябва да знаеш засега — каза тя. — Кулата на живота е вътре в теб. И всеки етаж има специфични свойства. Всеки един от тях, от първия до последния, представлява разширена форма на съзнание.

Долните три етажа, оцеляването, творчеството и личната сила са царството на Първичната същност. Тя нито се интересува, нито е отговорна за горните етажи. Разчистването на тези етажи и работата със съответните й дадености усилва Първичната същност.

На четвъртия етаж, зоната на сърцето, за първи път влизаш в контакт с Висшата същност.

— А горните три етажа? — попитах аз.

— Те не те интересуват още.

Кулата със седемте етажа

7. ЧИСТО СЪЩЕСТВО И БЛАЖЕНСТВО

Чист дух;

от Аза не остава нищо.

6. ЕДИНСТВО

Чиста Светлина;

връзка с Духа.

5. МИСТИЧНО ОТКРОВЕНИЕ

Чисто вдъхновение;

очи насочени към Духа.

4. ЛЮБОВ, НАДХВЪРЛЯЩА ПРЕДЕЛИТЕ НА ЛИЧНОСТТА

Чисто състрадание;

открито сърце;

егото вече не е център.

Емоции: любов, щастие.

Дадености: как да се служи най-добре.

ГОЛЕМИЯ СКОК

3. ЛИЧНА СИЛА

Емоции: гняв, напрежение.

Дадености: дисциплина, обвързаност, воля.

2. СЕКСУАЛНОСТ/ТВОРЧЕСКИ СПОСОБНОСТИ

Емоции: скръб, слабост.

Дадености: протягане на ръка към хората; прегръщане на живота, енергия и взаимоотношения.

1. ЛИЧНО ОЦЕЛЯВАНЕ

Емоции: страх, вцепенение.